Решение № 5912 от 22.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8828/2014 г.

Решение № 5912 от 22.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8828/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, срещу Решение № 1297 от 22.05.2014 г., постановено от Административен съд - гр. Пловдив по адм. д. № 139 по описа на същия съд за 2014 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 261301942/09.09.2013 г., издаден от Галена Иванова Недкова на длъжност началник сектор "Ревизии" и Евгени Стефанов Цончев на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден Решение № 1255/05.12.2013 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според подателя й събраните по делото доказателства не оборват изводите на ревизиращия орган за действително извършени доставки на стоки. Поддържа се, че в хода на съдебното производство не е опровергана обвързващата доказателствена сила на констатациите в РА по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което РА да се потвърди, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В с. з. касационният жалбоподател не изпраща представител. Ответницата по касационната жалба - Калина Паскова тодорова, действаща като ЕТ "Калина 2000- К. Тодорова" не изразява становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения пред административния съд РА № 261301942/09.09.2013 г., издаден от Галена Иванова Недкова на длъжност началник сектор "Ревизии" и Евгени Стефанов Цончев на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП- Пловдив, потвърден Решение № 1255/05.12.2013 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив при ЦУ на НАП по отношение на ЕТ "Калина 2000- Калина Тодорова" са установени дължими суми за данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 428.90 лв. за 2007 г., в размер на 856.47 лв. за 2008 г., в размер на 1265.60 лв. за 2009 г., в размер на 1849.45 лв. за 2010 г., в размер на 18.46 лв. за 2011 г. ведно с прилежащи лихви за просрочие на публичните задължения, както и вноски за ЗО за периода 2007 г. - 2011 г. в размер на 2200.50 лв. и вноски за ДОО за същия период общо в размер на 5522.01 лв. ведно с прилежащи лихви за просрочие. Съдът е формирал извода, че оспореният пред него РА е издаден от компетентен административен орган, както и че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават акта, поради което същият е допустим и валиден. За да го отмени като незаконосъобразен, административният съд е счел, че не е доказано по безспорен начин реалното извършване на доставките по спорните фактури. Тъй като предмет на процесните сделки са родовоопределени вещи, фактът на сключване на сделката не представлява данъчно събитие, доколкото с нея не се прехвърля собствеността върху стоката. собствеността върху такъв вид вещи се прехвърля в момента на индивидуализацията им, което става в момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните или бъде предадена - чл. 24, ал. 2 ЗЗД. В мотивите си съдът е приел още, че изводите на органите по приходите са необосновани, тъй като не е извършена проверка на място в счетоводствата на доставчиците. Транспортът на доставките по фактурите и извършеното плащане се основавало единствено на твърдения на самите доставчици. Административният съд е мотивирал решаващия извод, че липсата на приемо- предавателни протоколи, удостоверяващи получаването на фактурираните стоки, както и на други първични счетоводни документи, удостоверяващи предаването и получаването на стоките, налагат извод за липса на действително извършени доставки. Въз основа на това, съдът е счел, че предпоставката на т. 2 от чл. 122, ал. 1 ДОПК не е налице и данъчните органи не могат да се ползват от презумпцията на чл. 124, ал. 2 ДОПК. Отменени са като незаконосъобразни и установените задължения за вноски за ЗО и за ДОО. Така постановеното решение е неправилно поради неправилно приложение на закона. Процесният РА е нищожен поради издаването му от некомпетентен орган по приходите. Няма спор, че ревизията е повторна, след отмяна на РА № 261204829 от 30.01.2013 г. с решение № 353/08.04.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" в частта на определените данъчни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за периода 2007 г. - 2011 г., както и за задълженията за ЗОВ за същия период. Първоначалната ревизия е възложена със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1203362 от 02.07.2012 г., издадена от Галена Иванова Недкова - началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Пловдив. След отмяната на визираната по- горе част от първоначално издадения РА с решение № 353/08.04.2013 г. и връщане на преписката за извършване на нова ревизия, е издадена нова заповед за възлагане на ревизия № 1301942 от 18.04.2013 г. С отмяната на ревизионния акт с решение на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК и връщане на преписката на ТД на НАП за нова ревизия, се възстановява висящността на ревизионното производство. Това е приложимото правило независимо от порока, от който е засегнат ревизионният акт, установен от горестоящия административен орган. Повторната ревизия следва да се счита продължение на първата, независимо от основанието за незаконосъобразност на РА. Налице е образувано и висящо ревизионно производство, за които случаи преходната разпоредба на § 35, ал. 1 от ЗИД на ДОПК /ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г./. предвижда, че се довършват по досегашния ред. Досегашният ред е редът в сила до 31.12.2012 г., включително издаване на РА от орган по приходите, определен със заповед за определяне на компетентен орган от органа възложил ревизията съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК /редакция до 31.12.2012 г./. В случая РА е издаден от органа, възложил ревизията чрез издаване на ЗВР № 1301942 от 18.04.2013 г., и от ръководителя на ревизията съгласно редакцията на чл. 119, ал. 2 ДОПК в сила от 1.01.2013 г. Доколкото е било налице образувано със ЗВР № 1203362 от 2.07.2012 г. и висящо ревизионно производство след частичната отмяна на РА № 261204829 от 30.01.2013 г., е изпълнена хипотезата на § 35, ал. 1 от ЗИД на ЗОПК /Д. в., бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г./. Органът, компетентен да издаде РА, следва да бъде определен "по досегашния ред", т.е. със заповед за определяне на компетентен орган от органа възложил ревизията съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК /редакция до 31.12.2012 г./. Като не е констатирал издаването на РА от некомпетентен орган, административният съд е постановил обжалваното решение при неправилно приложение на закона - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. На основание чл. 221, ал. 2 АПК решението следва да бъде отменено и съгласно чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови решение по същество на спора, с което ревизионен акт № 261301942 от 09.09.2013 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив бъде обявен за нищожен. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,