Решение № 2565 от 24.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14077/2008 г.

Решение № 2565 от 24.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14077/2008 г., VI о., докладчик съдията Маргарита Славова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 118, ал. II и чл. 55, ал. I от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по две касационни жалби: на директора на ТП на НОИ гр. Варна и на "финском"ООД гр. Варна, представлявано от управителя Ангел Маринов Маринов, подадена чрез адв. Т. Рачева от АК гр. Варна, действаща по пълномощие. С двете касационни жалби се атакува Решение № 1185/11.08.08 г., постановено по адм. д. № 2527/07 г. на Административен съд гр. Варна, с което е отменено Решение № 5/1.11.2007 г. на директора на ТП на НОИ гр. Варна, отменящо Разпореждане № 169/21.08.07 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. I КСО от РУ "СО" гр. Варна, за приемане на станалата злополука на 2.06.07 г. с починалото осигурено лице Ивайло Николайчев Иванов, за трудова. Жалбите са подадени при наличие на правен интерес за всеки от касационните жалбоподатели (чл. 210, ал. I АПК), първият - като административния орган, чиито акт е отменен, а вторият - в качеството на работодател, респ. осигурител на пострадалото лице, който ще търпи последиците на крайния съдебен акт. В двете жалби се навеждат касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 АПК, като се поддържат становища, вкл. в писмена защита по делото от втория касатор, че обжалваното съдебно решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила във фазата на обсъждане и преценка на събраните доказателства. Твърди се, че поради превратното им интерпретиране от съда бил изграден незаконосъобразен извод за наличие на функционална връзка между станалия пътен инцидент с осигуреното лице на 2.06.07 г. и извършеното от него тестване на отремонтирания автомобил при пътни условия, което е било в интерес на предприятието по смисъла на чл. 55, ал. I КСО. Поради горното и двамата касатори считат, че правораздавателният акт е и необоснован. Поддържат, че при съответна на закона преценка (респ. при съблюдаване логическите и опитни правила) на събраните по делото доказателства, се налагал друг извод, а именно за липса на връзка между изпълняваната трудова функция от пострадалия и настъпилото тежко увреждане с летален изход. Твърдят, че самоволно, без връзка с възложените му трудови задължения, макар и в работно време, той е нарушил Правилата за организация на работата в Търговски сервизен център "пежо" - Варна, както и задълженията си по длъжностна характеристика, което компрометирало изведения извод от АС гр. Варна за трудовия характер на процесната злополука. Двамата жалбоподатели считат, че като е изградил обратен на горния извод, решаващият съд е постановил несъответен на материалния закон съдебен акт, поради което молят за неговата отмяна и отхвърляне на първоначалното оспорване на решението на директора на ТП на НОИ гр. Варна. Ответникът по касация - Нели Александрова Иванова, като майка и единствен законен наследник на починалото осигурено лице, чрез адвокат Анна Димитриева от АК гр. Варна в съдебно заседание, както и в писмени бележки по делото, изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Моли за потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване, осъществено от двамата касатори, при общност на поддържаните касационни основания. Изразява становище, че предприетите действия от починалия автомонтьор по тестване на ремонтирания от него автомобил са пряко свързани с характера на работата му по отстраняване на повредите, което не противоречи на обсъжданата в жалбите длъжностна характеристика. Последната съдържа и по-общо формулирани задължения, свързани с личната преценка и отношение към трудовите задължения на самия автомонтьор, като: да има съзнание, че неговата роля е решаваща за качествената му работа; да се увери в пълнообемността, качеството и ефективността на извършената от него работа по конкретния ремонт и други. Счита за правилен извода на съда, че точно в изпълнение на тези му задължения, като проява на позитивна инициатива в интерес на работата, пострадалият е предприел тестването при пътни условия, за което има данни, че е било нерядка практика в търговския сервиз да се извършва от автомонтьорите, реализирали ремонта. Представените по делото Правила за организация на работата в сервизния център, на които се позовават и двамата касатори, не могат да послужат като аргумент за противното, тъй като те не съдържат изрична регламентация кой точно и кога може да прави тестване на приетите за ремонт и отремонтирани автомобили. Ето защо, поддържа заключението, че преценени в тяхната взаимна връзка доказателствата и установените с тях правнорелевантни факти, обосновават обжалвания извод, че е налице функционална зависимост между изпълнението на трудовите задължения и настъпилото увреждане, а злополуката е станала и в работно време, поради което правилно АС гр. Варна е отменил оспореното решение на административния орган - касационен жалбоподател, с което е потвърдил извода на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, че злополуката е трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Върховният административен съд, Шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество и двете са неоснователни. За да отмени оспореното Решение № 5/1.11.2007 г. на директора на ТП на НОИ гр. Варна в производство по чл. 118 КСО, във връзка с чл. 145 и следващите от АПК, Административният съд гр. Варна е приел за безспорна следната фактическа обстановка: Пострадалият Ивайло Николайчев Иванов е бил в трудови правоотношения с осигурителя "Финском" ООД гр. Варна от 17.03.06 г., на длъжността "автомонтьор" в направление "сервизна дейност". Запознат е бил с длъжностната си характеристика. В приета от търговския сервиз Поръчка № 7002900/22.05.07 г. за задълбочен сервиз, са заявени конкретни дефекти на лек автомобил марка "пежо", модел 307 с рег. № В 2010 СР, като ремонтът й е бил възложен на Ивайло Иванов. След приключването му, той е предприел действия по неговото тестване в работен режим (в движение) на 2.06.07 г., като е помолил св. Иван Дойчев (автомонтьор в същия сервиз) да го придружи, с молба при евентуална поява на проблем в автомобила, да му помогне за неговото отстраняване. Около 11.40 часа, при управление на ремонтирания автомобил от Ивайло Иванов, е настъпило пътнотранспортно произшествие, при което са пострадали и двамата работници на "финском" ООД гр. Варна. По така установените факти няма спор между страните. Пострадалият е осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. I, т. 1 КСО и е налице внезапно увреждане на неговото здраве, настъпило на 2.06.2007 г., при съществуването на причинна връзка между телесното увреждане и последвалата смърт. Злополуката е декларирана при условията на чл. 57, ал. II КСО и със Заповед № 001-417/26.07.07 г. на ръководителя на РУ "СО" - Варна е разпоредено да се извърши разследване. В периода от 24.07.07 г. до 17.08.07 г. такова е проведено и резултатите са обективирани в Протокол № 20/17.08.2007 г., изготвен и подписан от членовете на комисията, определена с горната заповед. Видно от последния, непосредствените причини за възникване на разследваната злополука, се коренят в нарушение на правилата за движение и изискванията към ППС, регламентирани със ЗДвП и ППЗДвП. Констатирани са нарушения на чл. 281, ал. V КТ, на чл. 16, ал. I ЗЗБУТ, на разпоредби на Наредба № 3 и Наредба № 7, допуснати от работодателя, както и нарушение на чл. 19 от Наредба № 12 от страна на пострадалите осигурени лица. Въз основа на тези фактически обстоятелства длъжностното лице на РУ "СО" гр. Варна е приело, че инцидентът, настъпил на 2.06.07 г. с Ивайло Николайчев Иванов е станал в работно време и по повод на предприети действия, инициирани от пострадалия по управление на ремонтирания от него автомобил, с цел тестване в пътна обстановка и в тази връзка е квалифицирал злополуката като трудова. С Решение № 5/1.11.2007 г. директорът на ТП на НОИ гр. Варна е отменил горното Разпореждане и вместо него е постановил, че не приема за трудова злополуката от 2.06.2007 г. При хипотезата на чл. 118 ал. I КСО, предмет на съдебния контрол е това именно решение на ръководителя на ТП на НОИ гр. Варна, като с решаващия отменителен извод, съдът правилно и в съответствие с установените факти по делото, е приложил закона. Съображенията, обосновали атакувания резултат се споделят изцяло от настоящия касационен съдебен състав. Единственият спорен въпрос, който се е свел до прилагане на правото, е относно наличието на функционална връзка между трудовата функция на починалото осигурено лице и злополуката. Спор по факта, че пострадалият е привел в движение ремонтирания от него автомобил, с цел да бъде тестван при пътни условия е нямало. Това е така, защото различни твърдения за горното релевантно обстоятелство - защо, по какви причини, пострадалият автомонтьор е предприел действията по управление на ремонтирания л. а. "Пежо" 307, с ДК № В 2010 СР, не са правени. При така възприетите и описани по-горе факти, правилно АС гр. Варна е приел, че в конкретния случай, увреждането е настъпило по повод на извършваната работа от пострадалия, за което е изложил аргументирани и логически последователни мотиви. Ценейки резултатите от разследването, обективирани в Протокол № 20/17.08.07 г., чиято обвързваща доказателствена сила не е смутена, а още по-малко оборена в съдебното производство (чл. 58, ал. VI КСО), ведно с другите относими към предмета доказателства, е приел, че злополуката е настъпила на 2.06.07 г. около 11.40 часа, т. е. в работно време. Мотивирал е заключение, че при алтернативно зададената хипотеза в дефинитивната норма на чл. 55, ал. I КСО, са осъществени и предпоставките на извършена работа в интерес на предприятието, а не само на пряко възложената или произтичаща от ТПО, което се оправдава от фактическа страна. Разпоредбата на чл. 55, ал. I КСО определя понятието "трудова злополука" като всяко внезапно увреждане на здравето, което е причинило неработоспособност или смърт, при наличието на две кумулативно предвидени обективни условия: първо, да е настъпило през време на извършваната работа и второ, да е във връзка с тази извършвана работа или по повод на нея, като законодателно е въведена и хипотезата "или въобще всяка работа, извършена в интерес на предприятието". Касаторите твърдят, че липсва функционална връзка между настъпилото внезапно увреждане на здравето, несъвместимо с живота на пострадалия и условията на труд, т. е. с изпълнението на работата по ТПО. Такова възражение са поддържали и пред първоинстанционния съд, на което е даден законосъобразен отговор. АС гр. Варна е приел, че проверката на качеството на извършения ремонт на автомобила в работен режим при пътни условия (тестване в движение) от пострадалия във всички случаи е работа, извършвана в интерес на предприятието. Този извод не може да бъде опроверган от приложените по делото Правила за организацията на работа в търговски сервизен център "пежо"-Варна, тъй като те не съдържат регламент - кой точно трябва да прави тестване на ремонтираните автомобили. Доводът, черпен от същите Правила, че проверката на автомобила след приключване на ремонта, се извършва от лице, отговарящо за контрола по качеството (бригадир, сервизен инженер, началник на сервиз) не може да промени характера на процесната злополука. Това е така, защото дори част от причините за нейното настъпване, респ. за полученото тежко телесно увреждане, да са резултат от непредпазливото поведение на пострадалия, не може да бъде променен характера на злополуката по аргумент от чл. 55, ал. III КСО, която изключва от кръга на трудовите злополуки само умишлено причинените от пострадалото лице. От свидетелските показания по делото (св. К. Атанасов и св. Иван Дойчев) е установено, че в търговския сервиз е имало практика автомонтьорите да извършват тествания в движение на отремонтираните от тях автомобили, както и, че некачествения ремонт е водел до удръжки от трудовите им възнаграждения. В съвкупност, така установените факти и при липса на доказателства относно законовата хипотеза на чл. 55, ал. III КСО (умишлено причиняване на увреждането от страна на пострадалия), правилно АС гр. Варна е извел крайния решаващ извод за отмяна на оспореното Решение № 5/1.11.2007 г. на ръководителя на ТП на НОИ гр. Варна, който кореспондира и със заключението, че злополуката е трудова, поради наличието на всички законоустановени елементи на фактическия състав, въведен с нормата на чл. 55, ал. I КСО. В тази връзка обжалваното съдебно решение не е и необосновано, защото необосноваността като касационно основание обхваща фактическите констатации на съда (а не правните му изводи/и то не поради допуснати от него процесуални нарушения, а поради грешки при формиране на вътрешното му убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките, основани на нарушения на правилата на логическото мислене, на каузалните връзки между явленията и други, каквито в конкретния случай не са допуснати от съда. Изводите на АС гр. Варна относно правнозначимите факти не са направени в нарушение на логическите или на общоприетите опитни правила. Предвид изхода на настоящото производство и доколкото има заявено искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касация - Нели Алексанрова Иванова, такива й се дължат в пълния установен по делото размер от 550.00 лева, видно от приложения Договор за правна защита и съдействие № 137203. Възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. V ГПК, приложим с оглед препращането от чл. 228 и чл. 144 АПК, няма направено от който и да е от касаторите. Разноските се възлагат в тежест на бюджета на ТП на НОИ гр. Варна, в чиято структура е ситуиран едноличния административен орган - касационен жалбоподател по делото, с оглед изрично разписаните правила в чл. 143 АПК, субсидиарно приложими в касационното производство по силата на чл. 228 АПК. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че решението на АС гр. Варна, следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за неговата отмяна. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. II от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение