Решение № 978 от 26.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1700/2020 г.

Решение № 978 от 26.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1700/2020 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Комисията за енергийно и водно регулиране е подала касационна жалба срещу решение № 6972 от 18.11.2019 г. по адм. дело № 6997/2019 г. по описа на Административния съд – София град, с което е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД със седалище и адрес на управление Варна (с предишно наименование "Енерго Про Мрежи" АД) сумата 1356, 00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие на отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление № НП-394 от 17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисията за енергийно и водно, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение за обжалване на постановлението по НАХД № 465/2015 г. по описа на Районния съд–Севлиево и сумата 1356, 00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция по КНАХД № 73/2016 г. по описа на Административния съд – Габрово, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 16.05.2016 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго за отхвърляне на предявените искове и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Електроразпределение Север" АД със седалище и адрес на управление Варна е поискал отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски. Комисията за енергийно и водно регулиране е подала и частна жалба срещу определение № 9797 от 16.12.2019 г. по адм дело № 6997/2019 г. по описа на Административния съд – София град, с което е изменено решение № 6972 от 18.11.2019 г. по същото дело в частта за размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, като вместо съдебни разноски 553, 81 лева са присъдени разноски в размер на 842, 00 лева. Направени са оплаквания за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. "Електроразпределение Север" АД е поискало отхвърляне на частната жалба и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и за неоснователност на частната жалба. Върховният административен със, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд установил, че наказателно постановление № НП-394/17.12.2014 г. председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране наложил на "Електроразпределение Север" АД имуществена санкция в размер на 20 000 лева за нарушение по т. 3.5.2. от лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г. С решение № 7/12.01.2016 г. по НАХД № 465/2015 г. по описа на Районния съд – Севлиево наказателното постановление било отменено. По делото е приложено пълномощно от 24.10.2014 г, с което "Енерго Про Мрежи" АД упълномощава Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" да оказва правна защита и процесуално представителство по образуваните съдебни производства пред съответния съд. Въз основа на пълномощното било извършено преупълномощаване на други адвокати. С решение № 121/16.05.2016 г. по КНАХД № 73/2016 г. по описа на Административния съд – Габрово решението на Районния съд-Севлиево било оставено в сила. В хода на исковото производство е представен договор за правна защита и съдействие № 4328/06.04.2015 г. между "Енерго Про Мрежи" АД и Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори", според който адвокатското дружество се задължило да осъществява правна защита и процесуално представителство пред съответния районен съд във връзка с действията по обжалване на наказателно постановление № НП-394 от 17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране срещу възнаграждение от 1356, 00 лева, платимо по банков път, по посочена в договора сметка. Видно от фактура № 0000004733/06.04.2015 г. и платежно нареждане, плащането на уговореното възнаграждение било извършено на 17.04.2015 г. С договор за правна защита и съдействие № 7573/19.02.2016 г. "Енерго Про Мрежи" АД и Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" уговорили правна защита и процесуално представителство пред Административния съд – Габрово, в производството, образувано по касационната жалба на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране срещу решение № 7/12.01.2016 г. по НАХД № 465/2015 г. по описа на Районния съд-Севлиево, срещу заплащане на възнаграждение в размер на 1356 лева. Видно от фактура № 0000008193/19.02.2016 г. и кредитен превод, плащането било извършено на 26.02.2016 г. Административният съд приел, че по делото са доказани всички елементи от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът преценил, че уговорените и заплатени за всяка от съдебните инстанции възнаграждения са в минималният размер, предвиден в чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение и че при определянето им страните по договорите за правна помощ и съдействие са взели предвид особеностите на производството: многобройни еднотипни дела, с ниска фактическа и правна сложност. Административният съд не уважил доводите на ответника, че ищецът е разполагал с достатъчно на брой юрисконсулти, които биха могли да осъществят защитата срещу издаденото постановление, като се позовал на справка № EPN-4512/11.07.2019 г., от която било видно, че за периода 2014-2016 г. ищецът не е разполагал с юрисконсулти или лица с юридическа правоспособност, назначени по щат. Дружеството ползвало юрисконсулти назначени по втори трудов договор и при непълно работно време. Едновременно с това съдът отбелязал, че ищецът има автономна преценка дали да ползва за защитата си юрисконсулт или да наеме адвокат. С тези мотиви административният съд уважил предявените искове в пълен размер. Касационната инстанция намира, че касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране е частично основателна. Административният съд законосъобразно приел, че потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е установената от закона възможност за защита срещу незаконосъобразния административен акт. Както Законът за административните нарушения и административните наказания, така и Наказателно-процесуалния кодекс, не предвиждат друга законова възможност за присъждане на направените от засегнатото лице разноски за защита. Независимо че в производствата пред районния и административния съд договорите за правна защита и съдействие не са били представени, те се отнасят именно за обжалването на наказателно постановление № 394/17.12.2014 г. председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на адвокатското възнаграждение и оттам, на настъпилата за ищеца имуществена вреда, е доказано с представените договори, данъчни фактури и платежно нареждане. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по т. д. № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд следва да се присъди размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Адвокатското възнаграждение, договорено от страните, следва да е обосновано и справедливо, тоест, да е съразмерно на извършената правна защита и съдействие. В случая е установено, че една и съща адвокатска кантора е ангажирана от ищеца в производството по обжалване на множество еднотипни наказателни постановления, съдебните производства по обжалването не се отличават с правна и фактическа сложност, като са приключили и в двете съдебни инстанции в едно заседание. Минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство по административнонаказателни дела, когато административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, се уреждат от чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В приложимата редакция на чл. 18, ал. 2 размерът на възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, но не по-малко от 300 лева. С оглед посочените обстоятелства следва се приеме за основателно възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар за защитата на "Електроразпределение Север" АД пред двете съдебни инстанции. Поради това обезщетението за имуществена вреда, представляващи разноски за всяка от двете съдебни инстанции следва да се присъди в размер на 500 лева, като в тази сума се включва и ДДС. Не може да се сподели довода на Комисията за енергийно и водно регулиране, че обезщетението следва да се намали със стойността на начисления върху адвокатското възнаграждение данък върху добавената стойност, тъй като за дружеството възниква право на приспадане на данъчен кредит. По делото не са представени доказателства, че това право е реализирано, а и при определяне на размера на размера на обезщетението за имуществена вреда съдът преценява реално настъпилото намаление на имуществото. За разликата над сумата 500 лева до предявения размер от 1396 лева, ведно със законната лихва, считано от 16.05.2016 г., решението в съответните части противоречи на материалния закон и следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което предявените от "Електроразпределение Север" искове бъдат отхвърлени за разликата над 500 лева до предявения размер от 1396 лева, ведно със законната лихва, считано от 16.05.2016 г. В останалата част решението е правилно и следва да се остави в сила. С обжалваното решение Комисията за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД разноски в размер на 553, 81 лева. Впоследствие с определение № 9797 от 16.12.2019 г. решение № 6972 от 18.11.2019 г. е изменено в частта за разноските, като вместо съдебни разноски 553, 81 лева разноските са присъдени в пълен размер от 842 лева, поради липсата на направено от другата страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Предвид частичната отмяна на съдебното решение, присъдените в полза на "Електроразпределение Север" АД разноски пред първата съдебна инстанция следва да бъдат намалени съразмерно на уважената част от исковете до сумата 310 лева, като определение № 9797 от 16.12.2019 г. следва да се отмени за разликата над тази сума. С оглед изхода на касационното производство разноските на страните в това производство следва да останат както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Жанета Петрова: Не съм съгласна с мнението на мнозинството от съдебния състав в частта, в която се отхвърля касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране в частта срещу решение № 6972 от 18.11.2019 г. по адм. дело № 6997/2019 г. по описа на Административния съд – София град, в частта, в която Комисията за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД със седалище и адрес на управление Варна (с предишно наименование "Енерго Про Мрежи" АД) общо 1000 лева обезщетение за имуществени вреди, причинени от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление № НП-394 от 17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисията за енергийно и водно, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение за обжалване на постановлението в производството по НАХД № 465/2015 г. по описа на Районния съд–Севлиево и производството по КНАХД № 3/2016 г. по описа на Административния съд – Габрово ведно със законната лихва. Намирам за основателно възражението на касационния жалбоподател, че направеният от ищеца разход за адвокатска защита не представлява имуществена вреда, възникнала пряко и непосредствено от издаването на наказателно постановление № НП-394/17.12.2014 г. По делото са представени доказателства, че през 2015 година ищецът е разполагал с осем юрисконсулти, които са имали възможност да организират защитата му и да го представляват по делото, образувано във връзка с обжалването на наказателното постановление. Освен това административнонаказателното дело, по което е обжалвано наказателното постановление на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, има предмет, подобен на този на други, заведени по същото време, административнонаказателни дела. При наличието на много еднотипни дела без правна и фактическа сложност, при повторяемост на обема и вида на процесуална защита и идентично произнасяне на съда, правната работа реално се свежда до изработването на правни книжа само за първото дело. Управителният орган на дружеството, както на съда е служебно известно, е предпочел "Енерго Про Мрежи" АД да се представлява по всички делата от адвокати. Именно от това решение произтича и претендираният от "Електроразпределение Север" АД като имуществена вреда разход за адвокатско възнаграждение, който не би могъл да се окачестви като неизбежен и обективно необходим за получаване на квалифицирана правна помощ за защита срещу незаконосъобразния административен акт. В производството по НАХД № 465/2015 г. по описа на Районния съд–Севлиево е представено общо пълномощно на Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори", с адрес на кантората в град София. Приложено е пълномощно, с което Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори" преупълномощава адвокат И. Лясков от Адвокатски колектив-Велико Търново да представлява "Енерго Про Мрежи" АД по административнонаказателното дело. Впоследствие с друго пълномощно адвокат Лясков преупълномощава адвокат И. Андреев от Адвокатски колектив-Велико Търново да представлява "Енерго Про Мрежи" АД в производството пред Районния съд-Севлиево до окончателното му приключване. Видно от съдебните протоколи, адвокат Андреев е защитавал дружеството пред Районния съд-Севлиево и в касационното производство по производството по НАХД № 465/2015 г. по описа на Районния съд-Севлиево и производството по КНАХД № 73/2016 г. по описа на Административния съд–Габрово. В кориците на НАХД № 465/2015 г. по описа на Районния съд–Севлиево и на КНАХД № 73/2016 г. по описа на Административния съд – Габрово не се съдържат договори за правна защита и съдействие, сключен с някой от посочените адвокати. В производството пред Административния съд-София град са представени договори за правна защита и съдействие, сключени между "Енерго Про Мрежи" АД и Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори", с които за защита по административнонаказателното дело и по касационното дело е договорено възнаграждение в размер на 1356 лева за всяка инстанция. Възнагражденията са платени на Адвокатско дружество "Величков, Желязков и партньори", макар в действителност дружеството да не е осъществило процесуалното представителство на "Енерго Про Мрежи" АД по делата. Първоинстанционният съд не е отчел това обстоятелство, както и липсата на достоверна дата на договорите за правна защита и съдействие. След като разходът е направен в полза на адвокатско дружество, което в действителност не е осъществило процесуалното представителство на "Енерго Про Мрежи" АД пред съда до приключването на спора относно издаденото наказателно постановление, а в хода на исковото производство не е доказан конкретният принос на това адвокатско дружество за отмяната на постановлението, липсва основанието по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за търсене на имуществена отговорност от държавата. Поради това считам, че административният съд е следвало да отхвърли изцяло предявените от "Електроразпределение Север"АД осъдителни искове против Комисията за енергийно и водно регулиране. Постановеното в обратния смисъл решение в съответната част е неправилно и подлежи на отмяна. Съдия: /Жанета Петрова/