Решение № 5926 от 5.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 113/2010 г.

Решение № 5926 от 5.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 113/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационна жалба на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП, против Решение № 1888 от 11.11.2009 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 979 по описа за 2009 г., с което по жалба на "Релакс" ООД със седалище и адрес на управление гр. Разград, бул. "Априлско въстание" № 4, представлявано от управителя Минчо Димчев Червенски, е отменен Ревизионен акт /РА/ № 800367/20.01.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Разград, потвърден с Решение № 111/23.03.2009 г. на Директора на Д"ОУИ" Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която за данъчен период м. 11.2008 г. на ревизираното лице е начислен ДДС, на осн. чл. 79, ал. 3 ЗДДС, в размер на 18 560 лв. върху липса на стока-пшеница в зърнобаза. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в противоречие със закона и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Релакс" ООД, представлявано от управителя Минчо Червенски, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: Спорът пред първоинстанционният съд е бил относно наличието на основание по чл. 79, ал. 3 ЗДДС за начисляване на ДДС върху липсваща стока - пшеница в зърнобаза на ревизираното лице. Не е било спорно пред съда, че ревизираното лице е извършвало търговия с пшеница като е съхранявало стоката в складовете си в с. Осенец и с. Ветово. Установено е било при ревизията, че при инвентаризация на склада в с. Ветово на 20.08.2008 г. са се намирали 3 000 тона пшеница, а при тази на 13.11.2008 г. там са намерени 2 214 тона, като само 1 714 тона от тях били на ревизираното лице, защото 500 тона от количеството били собственост на "Алфа груп" ООД. От разликата 1 286 тона, ревизиращите извадили 822 тона, за които не било спорно, че са продадени с данъчни фактури от 26 и 28.08.2008 г. и констатирали липса на количество от 464 тона пшеница, за което при данъчна основа 92 800 лв. / получена от 464 000кг. х 0,20 лв./кг/, определили дължим ДДС на осн. чл. 79, ал. 3 ЗДДС в размер на 18 560 лв. За да уважи жалбата на ревизираното лице, съдът е приел, че органите по приходите не са доказали наличието на посочената липса на стока, тъй като от приетото без оспорване заключение на съдебно -счетоводна експертиза относно методите на изчисляване на количеството зърно при двете инвентаризации при ревизията, е установено, че при първата инвентаризация е завишено количеството на намиращото се в склада в с. Ветово зърно, тъй като не са извършени замервания на склада- височина, ширина, дължина, скос на купа пшеница, а и е установена и от самите приходни органи дължина на склада 37,5м вместо взетата при изчисленията 48м., / съгласно свидетелските показания на длъжностното лице, отговорно за изчислението при първата инвентаризация/. Впрочем, посоченият факт за дължината на склада се признава и на стр. 3 от касационната жалба. Не отговаря на истината, че представляващият ревизираното лице не е оспорил резултатите от двете инвентаризации, извършени в хода на ревизията. Напротив, на стр. 4 от мотивите на потвърждаващото РА Решение на Д"ОУИ" изрично е записано несъгласието на ревизираното лице относно методите на изчисление на наличните количества зърно при инвентаризацията на зърнобаза Вятово. Експертизата в съдебното производство е дала по формулата на ревизиращите органи и при измерени параметри на склада количество на зърното при първата инвентаризация от 2 510 тона, при което при налични 1 714 тона на 13.11.2008 г. и 822 тона продадени, липса не е била налична. Тази експертиза не е била оспорена при приемането й пред първоинстанционния съд и опитът това да бъде направено с касационната жалба е недопустим. Съдът с основание е приел, че тежест да докаже данъчния фактически състав на нормата на чл. 79, ал. 3 ЗДДС има приходната администрация и след обстоен анализ на събраните при ревизията и в съдебното производство доказателства обосновано е приел, че при недоказана липса, ДДС незаконосъобразно е начислен на посоченото основание. Отделно, съдът е изложил евентуални мотиви, че няма констатации в ревизионния акт за начина на получаване на процесните количества зърно и недоказване на факта на ползване на данъчен кредит от ревизираното лице при това получаване, което също е част от посочения ФС и последиците от недоказването му са за сметка на ревизиращите органи. Решението следва да бъде оставено в сила. Разноски ответникът по касационната жалба пред касационната инстанция не е доказал поради което искането за присъждането им е неоснователно. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение.