Решение № 5570 от 18.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16356/2011 г.

Решение № 5570 от 18.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16356/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Хемгин Баракат Ахмед, непълнолетен, без гражданство, действащ лично и със съгласието на неговата майка- Шахназ Мустафа Мохамед, с адрес гр. София, ул. "Монтевидео" № 21А, против решение № 13105/17.10.2011 г., постановено по адм. дело № 4168/2011 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 35/28.02.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Ответникът по касационната жалба - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, според които съдът правилно е приел, че не са налице изискванията на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Спазено е изискването за единно тълкуване на общностното право и в частност на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕОРи с оглед мотивите решение № С - 465/2007 г. на ЕС в Люксембург. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на тричленен състав на трето отделение на Върховния административен съд е отхвърлена жалбата на Хемгин Баракат Ахмед против решение № 35/28.02.2011 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. За да постанови този акт, съдът е приел за обосновани изводите на административния орган относно липсата на основания за предоставяне на искания статут, тъй като заявените причини не попадат в приложното поле на ЗУБ относно предоставяне на съответния статут. В тази връзка е изложил, че е обсъдена бежанската история на кандидата и са взети предвид данните от приложените по делото становища и справки, поради което правилен е извода на административния орган, че не са налице основания за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като спрямо Хемгин Ахмед няма дани за основателен страх от преследване поради расов признак, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения; или той да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание, изтезание или тежки заплахи срещу живота или личността му, а желанието му да остане в България е мотивирано от чисто икономически характер. Съдът не е обсъждал приложимостта на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. съобразно тълкуването с решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз /СЕС/, и липсва извод за съществуването на реален риск от заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя като цивилно лице по смисъла на посочената разпоредба. Настоящият касационен състав намира следното по така постановеното решение: От фактическа страна безспорно е установено, че кандидатът за предоставяне на статут Хемгин Ахмед е пристигнал нелегално в Р България през м. февруари 2010 г., заедно с майка си, двете си сестри и брат си и не желае да се завърне в страната си по произход; същият е без гражданство. кюрд Според бежанската история на кандидата, основанието за напускането на държавата по произход е свързано с упражняван психически полицейски тормоз - тъй като арабите не признават кюрдската националност. Във връзка с изложената лична бежанска история и обяснението на лицето за причините, поради които изпитва страх от преследване в страната си по произход, административният орган е констатирал несъответствия и противоречия, изведени от твърденията на лицето в различни части на проведените с него интервюта, както и неправдоподобност на обясненията, изведени от логическата и житейска необоснованост на твърдяното от лицето поведение от една страна, а от друга страна в днешна Сирия кюрдите притежаващи сирийско гражданство и сирийски документи за самоличност- се третират като араби. В съответствие с това, обосновано е прието, че бежанската история е недостоверна и от нея, както и от останалите обстоятелства и доказателства по делото, не може да бъде направен обоснован извод за наличие на основателен страх от преследване поради причините, посочени в чл. 8 ЗУБ. В съответствие с това правилно е отказано предоставянето на статут на бежанец. Обжалваното решение в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. В частта относно отказаното предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, обжалваното решение е неправилно. Съгласно ал. 1 на чл. 9 хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: а/ смъртно наказание или екзекуция; б/ изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; в/ тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В случая се поддържа наличието на основание по б. "в", съобразено с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, дадено с решението от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз. В чл. 75, ал. 2, изр. първо ЗУБ е предвидено, че при произнасяне по молбата за статут от страна на директора на ДАБ се преценяват всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. В конкретния случай това изискване не е изпълнено, тъй като административният орган не е извършил преценка на всички факти и обстоятелства, свързани с държавата по произход на лицето, търсещо закрила, в частност - предоставяне на хуманитарен статут. По делото липсват данни относно актуалната обществено - политическа ситуация в Сирия, което е от съществено значение за преценката относно наличието на обстоятелства по чл. 9, ал. 1, б. "в" ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, съобразено с тълкуването по посоченото решение на СЕО. В решението на председателя на ДАБ е направена формална преценка на ситуацията в страната, чрез позоваване на справки на Дирекция "Международна дейност и ЕБФ" от 05.08. и 16.12.2009 г. В случая общоизвестен по смисъла на чл. 37, ал. 2 АПК е фактът за наличие на въоръжен конфликт в страната по произход Сирия. Информацията, съдържаща се в справки на Дирекция "Международна дейност" датират от 2009 г. и очевидно не са актуални. "Ескалацията на напрежението в Сирия, съчетана с употреба на сила срещу демонстранти, заплашва ситуацията да излезе извън контрол", се казва в изявление на българското министерство на външните работи. От други информационни източници се установява, че "ситуацията в Сирия остава напрегната". Силите верни на режима на президента Башар Асад продължават да обсаждат ключови градове в страната в опит да прекратят вълната от антиправителствени протести". По изложените съображения отказът на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут е постановен при съществено нарушение на задължението по общото правило по чл. 35 АПК да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и на специалната разпоредба по чл. 75, ал. 2 ЗУБ да прецени всички относими факти, свързани с държавата по произход. Затова издаденият административен акт е незаконосъобразен и първоинстанционният състав на съда е следвало да го отмени на това основание. Като не е сторил това съдът е постановил неправилно решение - поради нарушение на материалния закон и необоснованост, което налага неговата отмяна в частта, с която е отхвърлена жалбата относно отказа за предоставяне на хуманитарния статут, съответна отмяна на решението на директора на ДАБ при МС в тази част и връщане на преписката за ново произнасяне от административния орган съгласно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия