Решение № 13887 от 17.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5804/2019 г.

Решение № 13887 от 17.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5804/2019 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на юриск. В. Зафирова – процесуален представител на началник отдел "Оперативни дейности" – Пловдив при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП срещу решение № 460/28.02.2019 г., постановено по адм. дело № 3315/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Пловдив, с което по жалба на "Боби М Транс" ЕООД - гр. Казанлък е отменена заповед № ФК-136-0296273/03.10.2018 г. за наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – кафе "Бианчи" в гр. Казанлък, ул. "Славянска" № 2 и забрана за достъп до обекта за 7 дни". Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател излага оплакване, че неправилно съдът е приел, че липсват доказателства за извършено нарушение, като в тази връзка се позовава на наличната по делото и собственоръчно подписана декларация от В. Гьонева, че всички пари в касата са от продажби. Счита за несъстоятелна предложената впоследствие теза за поучени бакшиши. Поддържа и разбирането за императивност на разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Твърди се в касационната жалба за едностранчив подход от страна на съда, основан на процентното съотношение между укрити и отчетени продажби с цел да се обоснове малозначителност на конкретно установената разлика и евентуално укритите приходи. Излагат се доводи, че вредата от нарушения по чл. 118 ЗДДС и чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. е в размера на укритите приходи и дължимия данък, който не се внася върху неотчетените приходи от продажба и вредата настъпва с неиздаването на фискална касова бележка поради което представлява трудно поправима вреда с ревизионно производство по чл. 122 ДОПК. В касационната жалба се сочи, че в съдебното решение са допуснати неясноти и са възприети необосновани изводи и затова решението се явява в противоречие със законовите разпоредби. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Боби М Транс" ЕООД срещу заповедта за ПАМ, както и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "Боби М Транс" ЕООД – гр. Казанлък в депозирано писмено становище от процесуалния представител адв. А. Станчева, я оспорва, като споделя изцяло доводите на административния съд за незаконосъобразност на заповедта за ПАМ. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени заповед № ФК-136-0296273/03.10.2018 г. за наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – кафене "Бианчи" в гр. Казанлък, ул. "Славянска" № 2 и забрана за достъп до обекта за 7 дни", първоинстанционният съд е приел, че мярката е наложена, тъй като според проверяващите търговецът не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки в търговския му обект чрез издаване на фискални касови бележки от фискално устройство, но доказателства за такова нарушение по делото липсват. Според съда в хода на проверката е констатирано единствено, че реализираният оборот до момента на проверката на 28.09.2018 г. в 15, 35 часа е бил 416, 60 лв. при парични средства от 60 лв. в началото на деня и при фискална касова наличност от 463, 90 лв., съотнесени към установената положителна разлика от 12, 70 лв., която според проверяващите е индикация за неотчетени продажби, но съдът не е споделил тези констатации при проверката. Съдът е приел, че не е изследвано от приходните органи дали това разминаване с дължи например на неотчетени продажби, за каквито липсват доказателства предвид, че не е извършена контролна покупка и не е констатирана продажба. Обжалваното решение е правилно постановено. Санкционният характер на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност. Разпоредбите на чл. 186 и чл. 187 ЗДДС осъществяват държавна принуда за защита при нарушение на установени правни регламенти. В този смисъл те имат и санкционен характер, тъй като по принцип ПАМ се налагат за преустановяване и/или предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях, поради което имат и превантивен характер. При наличие на една от предпоставките, посочени в чл. 186 ЗДДС административният орган е длъжен да наложи ПАМ, а пък чл. 187 ЗДДС разпорежда, че това се извършва независимо от наложена имуществена санкция за същото нарушение. Поради това съдът при преценката си за материалната законосъобразност на административния акт, издаден при условията на обвързана компетентност е длъжен да се произнесе по същество, като извърши преценка на законовите предпоставки. В процесния казус е установено, че на 28.09.2018 г. е извършена проверка в търговския обект, като посоченото в заповедта и протокола за проверката сочи на нерегистриране и отчитане на продажби в кафене "Бианчи". Проверката, която е извършена е констатирала нерегистриране и неотчитане на продажби, като това обстоятелство е мотивирано с проверка на касовата наличност на намиращото се в обекта фискално устройство, при която е установена касова разлика от 12, 70 лв. – разлика между касовата наличност (476,60 лв.) и разчетената наличност във фискалното устройство (463,90 лв.). Обосновани с доказателства по делото са изводите в обжалваното съдебно решение, че установената при проверката положителна разлика е размер на 12, 70 лв., което не сочи на извършено нарушение. Правилно е отразено от първоинстанционния съд, че при проверката приходните органи не са извършили контролна покупка, поради което не са установили, че не се издават фискални касови бележки от работещото в търговския обект фискално устройство, нито че към момента на проверката е извършена продажба от клиент в заведението. При така установеното обосновани са изводите на съда, че не е установено нарушение и затова заповедта за ПАМ е незаконосъобразна. Не е мотивирана от приходните органи от какво е установената положителна касова разлика. Позоваването само на декларация от продавача не е достатъчно за да се постанови процесната ПАМ. С оглед характера на осъществяваната от проверявания търговска дейност в кафе "Бианчи" правилно съдът е възприел твърденията на търговеца, че установената разлика близо от 13 лв. е от бакшиши, оставени от клиентите при обслужването им в кафенето, което съотнесено към общия отчетен оборот и касова наличност, обосновава законосъобразност на изводите, направени в обжалвания съдебен акт. В тази връзка правилно съдът е съобразил големината на търговския обект и местата за сядане в него – 40, както и местоположението му – близко до центъра на града. Обосновано съдът е отразил в съдебния си акт, че в тежест на органа по приходите е да установи всички факти и обстоятелства, въз основа на която е постановил административния си акт, а в случая това не е направено. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице отменителните основания, сочени в касационната жалба, поради което като правилно същото следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение