Решение № 16051 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12789/2018 г.

Решение № 16051 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12789/2018 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД гр. Хасково, подадена чрез адв. Рафаилов, срещу решение № 1823/10.08.2018 г., постановено по адм. дело № 3290/2017 г. на Административния съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт № ЗЗ/14.07.2017 г. за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/, издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БД ИБР/. Касаторът твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи за липса на предпоставките за издаване на оспорения АУПДВ по чл. 166 ДОПК, чл. 194Б и чл. 195Б от Закона за водите, няма извършени проверки по чл. 194б, ал. 3 и ал. 5 от ЗВ. Изложени са съображения за допуснати процесуални нарушения изразяващи се в неоткриване на производство по чл. 193 от ГПК на оспорения констативен протокол № Х-158/01.06.2017 г., въз основа на който е издаден и обжалваният АУПДВ, както и недопускане на СТЕ. Иска се отмяна на решението и отмяна на АУПДВ или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директор на басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - Пловдив, редовно призован, не се явява и не се представлява, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд – осмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД гр. Хасково, срещу АУПДВ № ЗЗ/14.07.2017 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БД ИБР/ за общо разрешено годишно водно количество, за периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. като дължимата такса е в размер Главница: 119 836, 80 лева, ведно с дължимата лихва за периода на забава общо в размер на 27871, 12 лева. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореният АУПДВ е издаден в изисканата от закона форма и в съответствие с материалния закон, издаден е от компетентен орган. В изпълнение на разпоредбата на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ АУПДВ е издаден въз основа на представени от ВиК дружеството-жалбоподател справки за иззети водни количества по водоизточници и декларации по чл. 194б от ЗВ за периода 2012 г. -2016 г. Изготвено е уведомително писмо за започване на административно производство по издаване на АУПДВ, заедно с изпратената покана за доброволно изпълнение, изготвена въз основа на констативни протоколи от проверка за изпълнение на задълженията. След установяване на дължимите такси е издаден оспореният АУПДВ. Съдът не е възприел възраженията на жалбоподателя относно твърденията, че задълженията не отговарят на действителния размер на водовземане по години. Размерите на установените като изразходени количества вода са констатирани въз основа на подадените от самото дружество-жалбоподател справки за използваните количество вода за конкретните периоди. Същите са били представени от жалбоподателя на БД ИБР, поради което и въз основа единствено на тези декларирани от самия жалбоподател количества са изчислени и задълженията по години. Според решаващия състав фактът, че разпоредбата на чл. 194б, ал. 4 ЗВ установява задължение на Директора на Басейнова Дирекция да уведомява писмено титуляря на разрешителното за размера на дължимата такса, срока за заплащането й и сметката, по която таксата следва да бъде заплатена, не е въздигнато от законодателя в юридически факт, който е правопораждащ за тези задължения или който ги прави ликвидни и изискуеми. Това уведомление не е индивидуален административен акт за установяване на размера на задълженията. С оглед на това тогава, когато задълженото лице не е получило съобщението по чл. 194б, ал. 4 ЗВ и не е заплатило в срок задълженията си за такса, то директорът на съответната басейнова дирекция, има правомощието да издаде служебно акт по чл. 166 ДОПК, с който да установи наличието и размера на задълженията. В случая разпоредбата на чл. 195б, ал. 2 ЗВ е спазена, като за съществуващите задължения е изпратена покана за доброволно изпълнение и са съставени констативни протоколи от извършения контро л за изпълнение на задължението. Не се представят доказателства за извършени и неотразени от БДИБР плащания за погасяване на задълженията, тъй като по спорните плащания е посочено, че заплатените такси са отнесени по друго разрешително и по конкретно по АУПДВ № 37/14.04.2017 г., издаден от Директора на БДИБР. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Страните не спорят, че касаторът е титуляр по разрешително № 300364/12.05.2004 г., издадено от Директора на Басейнова Дирекция "Източнобеломорски район" /БД ИБР/, съгласно което му е предоставено правото на водовземане от подземни води, чрез 10 броя тръбни кладенци, с цел на водовземането - питейно - битово водоснабдяване на гр. Свиленград, с разпределение на разрешеното водно количество: годишно до 1 198 368, 00 м3, място на водоползването - град Свиленград, с краен срок на действие на разрешителното 12.05.2029 г. Съгласно раздел "Такса за водоползване" на титуляря на разрешителното е вменено задължението да заплаща такса за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект. Съобразно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 194, ал. 6 от Закона за водите, за правото на използване на водите се заплащат такси, съгласно размерите и сроковете, определени по ред и начин за изчисляване в Тарифата на Министерския съвет, в случая - Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., обн. ДВ бр. 50/01.07.2011 г., изм. ДВ бр. З/10.01.2012 г. в сила от 01.01.2012 г., отм. с ПМС № 383/29.12.2016 г., действаща и относима към разглежданите периоди. При извършена проверка по документи на 01.06.2017 г., обективирана в Констативен протокол № Х-158/01.06.2017 г., във връзка с изпълнение на условията и определяне на дължима такса за водовземане от подземни води с цел питейно - битово водоснабдяване на град Свиленград по горепосоченото разрешително е констатирано, че не е заплатена дължимата такса за водовземане за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2016 г. С писмо изх. № ПО-02-175/02.06.2017 г., изпратено на основание чл. 195б, ал. 2, т. 3 от Закона за водите, "Водоснабдяване и канализация" ЕООД гр. Хасково, като титуляр на разрешително № 300364/12.05.2004 г., издадено от Директора на БД ИБР, е поканено доброволно да заплати дължимата сума за горепосочения период възлизаща на Главница: 119 836, 80 лева, към която следва да се начисли и дължимата лихва за периода на забава. Дължимите такси са определени въз основа на представените от водоснабдителното дружество пред административния орган справки за иззети водни количества по водоизточници и декларации по чл. 194б от ЗВ за периода 2012 г. -2016 г., като извършената проверка по документи, обективирана в Констативен протокол № Х-158/01.06.2017 г., отразява вярно водните количества послужили за определяне на дължимите таксите, тъй като същите съответстват именно на декларираните от касатора количества. Във връзка с възражението за частично погасяване на задълженията правилно същото е прието за недоказано. Действително по делото са приложени платежни нареждания /л. 59-64 за внесени суми от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД гр. Хасково в полза на БД ИБР, но следва да се има предвид, че платежно нареждане от 25.05.2015 г. касае внесена такса за заустване за 2015 г., а не за установените в настоящото производство такси за водовземане. Платежното нареждане от 19.07.2016 г. касае друго разрешително - № 31510172. Останалите четири платежни нареждания са свързани с частично погасяване на такса за водовземане за 2012 г., но с внесените суми са погасени частично задължения установени с друг АУПДВ - № 37/2017 г. /л. 41-46/. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно издаденото разрешително, раздел "Такса водоползване" и чл. 17 от Тарифата за таксите изрично е регламентирано, че в платежния документ задължително следва да се впише номерът на разрешителното, периода, за който се внася таксата и че същата е по Закона за водите. Както се посочи по-горе в представените от дружеството платежни нареждания тези реквизити липсват, поради което с внесените суми са посени задължения по друг АУПДВ. В този смисъл е и заключението на ССЕ. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд – осмо отделение,