Решение № 4917 от 10.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник кмета на Община Севлиево, чрез проц. представители адв. Н. Шопов и адв. М. Янков , против решение 96/17 ноември 2022 г., постановено по адм. д. 8/2022 г. по описа на Административен съд Габрово. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Ф. Юдаимова, от [населено място], Община Севлиево, против заповед 021/07 януари 2022 г. на заместник кмета на Община Севлиево, с която на жалбоподателката, на основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж: жилищна сграда, находяща се в УПИ VI-691, кв. 17 по плана на [населено място], Община Севлиево, с размери 13.90м./5.00 м. и застроена площ от 69.50 кв. м., описана в Констативен акт 20 от 01 декември 2021 г., изградена в нарушение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - без надлежно издадено разрешение за строеж. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещите лица по назначените и приети СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни крайни изводи. Правилно решаващият съд е отбелязал, че в оспорената заповед изобщо не са изложени мотиви за годината на построяване на сградата и такива за приложението на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Не са констатирани и описани точно видът, размерите, местоположението и предназначението на сградата. Липсата на мотиви относно посочените обстоятелства, обаче, не освобождава първоинстанционния съд от задължението да ги изследва и изложи мотиви в тази връзка, което е сторено. Не е проучен въпросът за момента на построяване, с оглед търпимостта на постройката. Установено е, че сградата е била налице преди 1928 г., когато е била заснета и отразена за първи път в КРП, а до 1964 г. е била най-вероятно преустроена /разширена/ до сегашните си размери. Това преустройство е било направено дори още преди 1947 г., т. к. на аерофотоснимката сградата е видна и е в настоящия си вид като местоположение и размери. Разширението не е голямо и е само в южна посока, т. е. запазено е местоположението й спрямо съседните сгради от запад и север, с които тя е в свързано застрояване, като "са налице характерните чупки и дебели каменни зидове", според експертизата. Сградата е и с постоянен устройствен статут, като е установено, че тя се състои от две обединени сгради жилищна и селскостопанска, които не са предвидени за премахване и по сега действащия план. Верен е изведеният краен извод, че процесният незаконен строеж не подлежи на премахване като търпим такъв. В тази връзка правилно и законосъобразно са приети изслушаните СТЕ, в които вещите лица са изложили подробни и обосновани факти и изводи относно приложението на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ въз основа на доказателствата. Правилно е прието, че не са налице противоречия в становищата на експертите. Всички вещи лица сочат приблизително еднакъв период на построяване, който не може да бъде определен точно, но от извършените геодезически заснемания на място, измервания, съпоставка на заснетия имот с нанесения такъв в плановете от 1928 г. и 1964 г., както и от изработената комбинирана скица на имота, може да се направи категоричен извод, че строежът е извършен не по-късно от 1964 г. Неоснователни са твърденията на административният орган, че сградата, чието премахване се разпорежда е недопустима, поради неизпълнение на изискванията съгласно строителните правила и норми за изграждане на населени места от 1959 г. и действащия ЗУТ за изграждане на определени отстояния до странична граница на УПИ и до граница към дъното на УПИ. Налице е заварено строителство, което е било изпълнено преди приемане и одобряване на плана от 1964 г. Като отразен в плана още от 1928 г., в сключено застрояване и разположен на странична имотна граница, строежът е бил допустим по действащите тогава правила и нормативи, т.е. сградата е в режим на търпимост. Изложените мотиви в обжалваното решение са обосновани и законосъобразни, направен е правилен разбор на приложимите законови норми и са изведени верни изводи. Този съд споделя изцяло мотивите на решаващия съд и препраща към тях, на осн. чл. 221, ал. 2 АПК. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка на Ф. Юдаимова следва да се присъдят направените по делото разноски за един адвокат в размер на 1250 лева, доказани по своя размер. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав