Решение № 9712 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5031/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 10729 от 06.12.2024 г., постановено по адм. д. 2713/2023 г. Административен съд Пловдив, IX-ти състав, е отхвърлил жалбата на Г. ЕООД, ЕИК 831749703, със седалище и адрес на управление гр.София, район Овча купел, [жк], [улица], представлявано от управителя Ю. Ю. К., срещу РА Р-16001622006250 091 - 001 от 16.05.2023 год., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение 338 от 30.08.2023 год. на директор на дирекция ОДОП -Пловдив при ЦУ на НАП, с който не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 018 961.99 лв. и лихви в размер на 82 546.59 лв., както и е начислен допълнително ДДС за месеците април, май и юни 2022 година в размер на 24 182.67 лева и лихва 2397.17 лева и лихви за невнесен ДДС за периода 01.04 30.09.2022 г. в размер на 276.16 лева или общо главница 1 043 144.66 лева и лихви в размер на 85 219.92 лева. С решението съдът е осъдил Г. ООД да заплати в полза на Национална агенция по приходите разноски в размер на 41 575,47 лв. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Г. ООД, ЕИК 831749703, със седалище и адрес на управление гр.София, район Овча купел, [жк], [улица], представлявано от управителя Ю. Ю. К., чрез процесуалния му представител адв. П. Белелиева. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Пловдив е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Административен съд Пловдив и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания ревизионен акт. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт И. Панова взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. С определение 1314 от 12.02.2025г. по същото дело, Административен съд Пловдив е оставил без уважение молба от 10.01.2025 г. от адв.П. Белелиева, пълномощник и процесуален представител на Г. ООД, ЕИК 831749703 за изменение на Решение 10729/06.12.2024 г., постановено по делото, в частта за разноските. Срещу постановеното определение е подадена частна жалба от Г. ООД, ЕИК 831749703, със седалище и адрес на управление гр.София, район Овча купел, [жк], [улица], представлявано от управителя Ю. Ю. К., чрез процесуалния му представител адв. П. Белелиева. В същата се прави оплакване, че определението на Административен съд Пловдив е неправилно поради допуснато нарушение на закона, като се излагат съответните доводи. Моли Върховния административен съд да отмени определението на Административен съд Пловдив и вместо него да постанови друго такова, с което да намали размера на присъдените разноски в полза на НАП. Ответният по частната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт И. Панова взема становище за неоснователност на частната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Същото становище изразява и по отношение на частната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: По касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и e процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С решението си Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на Г. ЕООД, ЕИК 831749703, със седалище и адрес на управление гр.София, район Овча купел, [жк], [улица], представлявано от управителя Ю. Ю. К., срещу РА Р-16001622006250 091 - 001 от 16.05.2023 год., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение 338 от 30.08.2023 год. на директор на дирекция ОДОП -Пловдив при ЦУ на НАП, с който не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 018 961.99 лв. и лихви в размер на 82 546.59 лв., както и е начислен допълнително ДДС за месеците април, май и юни 2022 година в размер на 24 182.67 лева и лихва 2397.17 лева и лихви за невнесен ДДС за периода 01.04 30.09.2022 г. в размер на 276.16 лева или общо главница 1 043 144.66 лева и лихви в размер на 85 219.92 лева.. С решението съдът е осъдил Г. ООД да заплати в полза на Национална агенция по приходите разноски в размер на 41 575,47 лв. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаването на оспорения ревизионен акт, установените факти и обстоятелства по време на ревизията, констатациите на органа по приходите, поради които са установени задължения за ДДС за внасяне в посочените размери в резултат на отказано право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 6 ЗДДС по доставки от различни лица, съответно липса на ВОД и са определени лихви за забава. В мотивите е възпроизведеното и проведеното административно оспорване на ревизионния акт, който е бил потвърден от решаващия орган. Съдът е описал и приложените по делото доказателства, както и заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в чл. 120 ДОПК форма, съдържа необходимите реквизити, в това число фактическите и правните основания за издаването му. По същество решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно материалната законосъобразност на ревизионния акт са изложени на л. 74 и сл. от първоинстанционното дело. На първо място е дадено тълкуване на понятието данъчен кредит по смисъла на чл.68,ал.2 ЗДДС, кои са кумулативните елементи на фактическия състав, документите за доказването им, каква е правната им природа, на кого лежи тежестта за доказване и прочие. Направено е надлежно позоваване на съдебна практика, в това число на тълкуването на закона, дадено в решения на Съда на Европейския съюз. Основните мотиви на първоинстанционния съд относно непризнатото право на данъчен кредит по отделните доставки, съответно наличието на условията за начисляване на допълнително ДДС и лихви за забава, са изложени на л.76 и сл. от делото. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит по фактурите на доставчика Нида Експрес ЕООД решаващият съд е приел за обосновани изводите на приходните органи за липса на реални доставки. Посочено е, че в хода на ревизията, а в последствие и при административното и съдебното оспорване не са представени доказателства относно това как доставчикът е придобил стоката при условията на ВОП от гръцкия си контрагент, липсват доказателства за извършен транспорт, че няма как да се приеме, че ревизираното лице не е участник в данъчна измама, доколкото събраните доказателства позволяват да се приеме, че е налице манипулиране на доказателства, което се изразява в наличието на фиктивни приемо-предавателни протоколи. Прието е, че тези констатации не се оборват и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Аналогични мотиви са изложени по отношение на доставчика Бизнес Консултант Енд Мениджмънт ЕООД, за който и вещото лице не установява документална обоснованост на доставките предвид пълната липса на идентификация на стоките, липса на приложени договори, приемо-предавателни протоколи и неяснота относно вида на стоката. По отношение на доставките на Фрий Йорселф ЕООД с предмет доставка на стоки и СМР, са изложени мотиви, че приложените протоколи за извършените СМР са с дата на съставяне значително следващи датата на съставяне на фактурата, което заедно с другите обстоятелства за липса на персонал поставя под съмнение реалното извършване на доставките. За фактурите с предмет на доставка стоки е отбелязано, че липсват доказателства за моторните превозни средства, с които са доставени стоките на адреса на получателя в гр.София, за тези фактури, които вещото лице приема, че са документално обосновани, това само по себе си не е достатъчно да се приеме, че са налице реални доставки. За непризнатото право на данъчен кредит по доставките на Бултекс Европа ЕООД и Арекс 2001 ЕООД е прието, че големият брой фактури издадени от тези доставчици обосновава извод, че между тях и ревизираното лице има трайно установени търговски отношения, но наличието на фактури и придружаващи ги документи само по себе си не е достатъчно основание да се приеме наличие на реални доставки. На л.77 от делото са изложени конкретни мотиви относно тези двама доставчици, в това число за липсващи фактури, за липса на данни да са притежавали стоките, предмет на доставка, липса на данни за транспорт, за манипулиране на приемо-предавателните протоколи и прочие. В обобщение решаващият съд е изградил констатации, че по делото липсват категорични доказателства за реални облигационни отношения между ревизираното дружество и посочените доставчици, че в тежест на задълженото лице е да докаже реалността на извършените доставки, като ангажираните от него доказателства в тази насока са неубедителни. На л. 78 от делото са изложени мотиви защо решаващият съд приема, че ревизионният акт е законосъобразен и в частта му за допълнително начислен ДДС вследствие на непризнат ВОД към гръцкия му контрагент, като съдът споделя изцяло изложеното в решението на директора на Д ОДОП - Пловдив по отношение на тази част от ревизионния акт. Акцентирано е, че в хода на делото не е доказано сочените от Г. ООД превозни средства да са напускали територията на Република България в посока Република Гърция, приложените CMR товарителници не са достатъчни, за да се приеме за безспорно доказано, че е осъществена ВОД към дружеството EZIR LTD, с VIN EL996797880, а от събраните в хода на ревизията доказателства се установява, че и соченото за получател на стоките гръцко дружество не е декларирало получени доставки от Г. ЕООД, т.е. не е декларирало получаването на ВОП. Прието е, че изложеното води на извод за реализиране на тези стоки на територията на Република България, поради което и правилно е изчислен размерът на дължимия ДДС по периодите, за които се претендира да е осъществен ВОД към EZIR LTD, с VIN EL996797880. Административният съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен и в частта му за начислената лихва за справки-декларации по ЗДДС данък за внасяне, касаещ периодите от 01.04.2022 г. до 30.09.2022 г., включени в обхвата на ревизията. Изложени са мотиви, че така направените изчисления са правилни с оглед на установените в хода на ревизионното производство факти, в хода на съдебното производство не са събрани доказателства, които да оборват тези изводи на органите по приходите. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд Пловдив е частично неправилно. В касационната жалба на Г. ООД, ЕИК 831749703, се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд е приел, че за всички доставки на стоки и услуги не е налице реално изпълнение, независимо от представените доказателства, в това число приемо-предавателни протоколи, като принципно същият не е изложил свои мотиви, а е преповторил констатациите на органите по приходите. На отделен ред се правят оплаквания както относно начисления допълнително ДДС по отношение на деклариран ВОД към гръцки получател, така и за непризнатото право на данъчен кредит по отделни доставчици. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: С оглед на доказателствата по делото и становищата на страните, първоинстанционният съд правилно е определил, че основните спорни въпроси по делото са следните: 1. Явява ли се Г. ООД получател по доставки по смисъла на чл.6,ал.1 ЗДДС по фактури издадени от : Нида Експрес ЕООД, Бизнес Консултант Енд Мениджмънт ЕООД, Фрий Йорселф ЕООД, Бултекс Европа ЕООД и Арекс 2001 ЕООД и правомерно ли е упражнил право на данъчен кредит по тях. 2. Налице ли са извършени ВОД от Г. ЕООД към дружеството EZIR LTD, с VIN EL996797880, и правомерно ли е начислен данък върху стойността на доставките с обосновка, че след като няма реално извършен ВОД, то стоките са реализиране на територията на страната, като данъкът е дължим на общо основание. По отношение на първия въпрос принципно между страните няма спор относно значението на реалността на доставката като едно от задължителните условия за възникване на правото на данъчен кредит, съобразно установената съдебна практика както на националните съдилища, така на Съда на Европейския съюз. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка". В практиката си Върховният административен съд приема, че за да възникне и да се упражни законосъобразно правото на данъчен кредит, е необходимо по безспорен начин да се установи, че стоката или услугата фактически е предадена от доставчика на получателя и/или услугата е действително извършена чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Касае се за материално право в полза на получателя по фактурираните доставки и е негова доказателствената тежест да установи реалното изпълнение на спорните доставки. Обезпечеността на доставчиците материално-техническа и кадрова - не е предпоставка за правото на данъчен кредит и в този смисъл е и съдебната практика на СЕС решение по дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и Peter David) и решение С-18/13 ("Макс Пен"), която е възприета и в решенията на ВАС. Съгласно тази практика липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките. В решението на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., се дава тълкуване на закона в смисъл, че член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. Доказването на предаването на предмета на доставката от доставчика на получателя при този вид търговски сделки е необходимо, за да се докаже реалното изпълнение на продажбата. Предметът на конкретната сделка се индивидуализира и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях - чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Без такова предаване да бъде извършено, не може да бъде прехвърлена собствеността върху стоките или услугите, т. е. не е налице осъществена от продавача престация по договора. Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС. Установяването на предаването на предмета по доставката винаги е необходимо, за да се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 12 във вр. с чл. 9 ЗДДС и в тежест на задълженото лице е да установи положителни и благоприятни за него юридически факти по реалното изпълнение на доставките, при оспорена реалност в ревизионния акт. При липса на нормативна уредба, която да въвежда изисквания за съставянето на определен тип документи, доказващи осъществяването на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, преценката дали една доставка е действително извършена, се гради на съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства. Тези доказателства, в преобладаващата си част са частни документи, определяни от характера на търговския оборот, като на практика за много малко факти и обстоятелства биха могли да бъдат съставени официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, които да имат обвързваща съда доказателствена сила. При съставянето на такива документи стопанските субекти следва да се съобразяват с изискванията на ЗСч. и издадените въз основа или във връзка с него подзаконови нормативни актове. Казано в обобщение, за да бъде доказана реалност на доставките по процесните фактури, следва да бъде установен факта на предаването на стоката или услугата от доставчика на получателя. Без значение за реалността на доставките е разполагали ли са доставчиците с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на същите, какъв е произхода на стоката, къде е била съхранявана същата, как е била транспортирана до място на предаване. При така очертаната правна рамка и предвид събраните доказателства по делото настоящата съдебна инстанция не споделя в по-голямата им част изводите на първоинстанционния съд, че събраните по делото доказателства не установяват факта на предаване на стоките или услугите., предмет на фактурите издадени от Нида Експрес ЕООД, Фрий Йорселф ЕООД, Бултекс Европа ЕООД и Арекс 2001 ЕООД, поради което не са налице условия за упражняване на право на данъчен кредит. По отношение на фактурите издадени от Нида Експрес ЕООД от данните по делото е видно, че две от тях - 1-1 и 1-2 , с дата на издаване 08.01.2021г., с предмет на доставка пелети 2, 496т. по първата и 30бр.тонер касети, са придружени от приемо-предавателни протоколи, подписани от страните по сделката, с означение на мястото на предаване, които доказателства установяват факта на предаване на стоката от доставчик на получател. По изложените по-горе мотиви без значение за реалността на доставката е дали доставчикът е разполагал с материално-техническа и кадрова обезпеченост, как е била транспортирана, извършено ли е плащане и прочие. Поради това на ревизираното дружество неправилно е отказано право на данъчен кредит по посочените две фактури на стойност 1 884,77лв. В тази част решението на Административен съд Пловдив се явява неправилно , поради което при условията на чл.222,ал.1 АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което ревизионният акт бъде отменен в тази му част. В частта относно отреченото право на данъчен кредит в размер на 500лв. по фактура 6/29.01.2021г. с предмет на доставка работно облекло 54бр. решението на административния съд е правилно и при условията на чл. 221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. Към посочената фактура няма представен приемо-предавателен протокол и не се доказва факта на предаване на стоката. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството относно отреченото с ревизионния акт право на данъчен кредит общо в размер на 79 800лв. по фактури 8 45/16.04.2022г. и 8-98/22.04.2022г. , издадени от Бизнес консултант енд мениджмънт ЕООД. И двете фактури имат за предмет стоки по договор, но в нито в хода на ревизионното, нито при административното и съдебното оспорване са представени сключени договори между страните по доставките, с означение на вида и количеството на договорените стоки. И двете фактури не са придружени от приемо-предавателни протоколи. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен и в частта му за непризнато право на данъчен кредит общо в размер на 47 415,23лв. по доставки на Фрий Йорселф ЕООД. Доставките са за данъчен период м.08/2022г. по 9бр. фактури, като пет от тях са с предмет на доставка стоки, а останалите четири фактури са с предмет на доставка строително-монтажни работи. Всяка една от фактурите е придружена с приемо-предавателен протокол по отношение на стоките и акт образец 19 за услугите. За да приеме, че ревизионният акт е законосъобразен в тази си част, административният съд е приел, че според заключението на вещото лице е налице разминаване на датите на които са съставени фактурите за СМР и приложените към тях протоколи образец 19, което разминаване е допълнителен аргумент за липса на реални доставки. Сходни мотиви са изложени и за фактура 7/30.08.2022г., към която е приложен приемо-предавателен протокол за стоката с дата 13.09.2022г. За останалите стокови фактури е прието, че приложените към тях приемо-предавателни протоколи не са достатъчно доказателство да установят прехвърляне на държането на стоките. По-изложените по-горе мотиви настоящата съдебна инстанция намира първоинстанционното решение за неправилно в тази му част поради необоснованост на изводите и неправилно приложение на материалния закон. Приложените към фактурите приемо-предавателни протоколи и актове образец 19 установяват факта на предаване на стоката или услугата от доставчика на получателя, като е без значение дали доставчикът е имал материално-техническа и кадрова обезпеченост, как са били транспортирани стоките и прочие. Ревизионният акт принципно не съдържа констатации за разминаване в датите на фактурите и представените към тях приемо-предавателни протоколи и това обстоятелства не е посочено като основание за непризнаване на правото на данъчен кредит. Отделно от това подобен тип разминавания са често срещани в сферата на СМР услугите, предвид датата на приемане на услугата от крайния получател по веригата. При условията на чл.222,ал.1 АПК първоинстанционното решение следва да бъде отменено в тази му част и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което процесния ревизионен акт следва да бъде отменен в частта му за непризнато право на данъчен кредит в размер на 47 415,23лв. по доставки на Фрий Йорселф ЕООД. С решението ревизионният акт е потвърден и в частта му за непризнато право на данъчен кредит общо в размер на 417 294,71лв. по доставки на Бултекс Европа ЕООД , предмет на 331бр.фактури. С оглед на доказателствата по делото и предвид очертаната по-горе правна рамка, настоящата инстанция намира, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно в частта му за непризнато право на данъчен кредит по доставки на Бултекс Европа ЕООД в размер общо на 45 344,77лв. по фактури както следва: 1. 1 22/26.04.2022г. с ДДС 1 070лв.; 2 25/30.04.2022г. с ДДС 5 700лв.; 1 4/20.04.2022г. с ДДС 904лв.; 2 12/20.04.2022г. с ДДС 586лв. ; 2 26/30.04.2022г. с ДДС 5 500лв.; 1 75/01.07.2022г. с ДДС 716,60лв. и 1 135/20.07.2022г. с ДДС 651,17лв. Посочените фактури са с предмет на доставка стоки и същите не се намират в кориците на делото. По отношение на тези фактури не е изпълнено условието на чл.71,т.1 ЗДДС получателят да притежава данъчен документ,съставен в съответствие с изискванията на чл.114 и чл.115 ЗДДС. 2. Условието на чл.71,т.1 ЗДДС не е изпълнено и по отношение на фактури 2-33/15.05.2022г. с ДДС 6 040лв. и 2-34/17.05.2022г. с ДДС 6 260лв, с предмет на доставка услуги, които фактури също не са приложени по делото. 3. По отношение на фактура 3-36/30.06.2022г. с ДДС 17 917лв.с предмет услуга по договор няма приложен акт образец 19 за предаване на услугата. По отношение на останалата част от решението за непризнато право на данъчен кредит до 417 294,71лв. спрямо този доставчик, същото се явява неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което ревизионният акт бъде отменен в тази му част. Към останалите фактури на този доставчик има приложени доказателства, установяващи факта на предаване на стоката от доставчик за получател, а посочените обстоятелствата, поради които правото на данъчен кредит от този доставчик е отказано, са неотносими към същото. По аналогични мотиви решението на административния съд следва да бъде отменено в отхвърлителната му част по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по доставки на Арекс 2001 ЕООД в размер на 472 067,28лв. , предмет на 270бр. фактури, с предмет стоки, и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което ревизионният акт бъде отменен в тази му част. Както бе посочено по-горе, вторият генерален спор между страните е налице ли са извършени ВОД от Г. ЕООД към дружеството EZIR LTD, с VIN EL996797880, и правомерно ли е начислен данък върху стойността на доставките с обосновка, че след като няма реално извършен ВОД, то стоките са реализиране на територията на страната, като данъкът е дължим на общо основание. По изложените по-горе мотиви решаващият съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен в тази си част. По същество е възпроизведена тезата на приходните органи, че независимо от това, че задълженото лице притежава ЧМР, които имат необходимите реквизити съгласно нормативните изисквания, то тяхната доказателствена сила е опровергана от събраните в хода на ревизията доказателства, в това число, че не е установено транспортните средства, с които е извършен транспорта, да са напускали територията на България на посочените в документите дати, че няма събрани доказателства за извършено заплащане по ВОД-а, съответно, че гръцкият получател не е декларирал получените доставки от Г. ЕООД. В касационната жалба на Г. ООД против тази част от решението се поддържат оплаквания за неправилност поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Излагат се доводи, че събраните по делото доказателства, които установяват извършването на ВОД, не са ценени от първоинстанционния съд, като изводите му са в противоречие с тълкуването на закона, дадено в съдебната практика и решенията на Съда на Европейския съюз. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: В контекста на интерпретацията на съюзното право - чл. 138, § 1 и чл. 14, § 1 от Директива 2006/112, дадена в т. 31 от решението на Съда на Европейския съюз по дело С-273/11, освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката. Това разбиране е израз на законодателната идея за преходния характер на този режим на облагане на ВОД /вж. чл. 402, § 1 от Директива 2006/112/ - до приемането на окончателния режим на облагане в държавите на произход на стоката. Изискване към ВОД е придобиващият стоките да е друго ДЗЛ и данъчно незадължено юридическо лице, действащо на територията на държава членка различна от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоката. С факта на изпращането или превозването на стоката до друга държава-членка и физическото напускане в резултат на това на стоката от държавата членка на доставката доставчикът обвързва настъпването на благоприятни за него правни последици освобождаването му като продавач от ДДС във връзка с вътреобщностна доставка /вж. чл. 138, § 1 от Директива 2006/112/ЕО/. Националното законодателно разрешение е за облагане на ВОД с нулева ставка на ДДС чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Затова и с арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК във вр с § 2 от ДР на ДОПК за жалбоподателя в първоинстанционното производство е тежестта да установи с убедителността на пълното доказване юридическите факти, представляващи основание за освобождаване на ВОД. За насрещното доказване на администрацията не съществува изискване да е пълно. Доказването на предпоставките на ВОД по чл. 7 от ЗДДС е силно формализирано. По препращане от чл. 53, ал. 2 от ЗДДС кръгът на писмените доказателствени средства, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка, се определят с правилника за прилагане на закона. В двете точки на чл. 45 от ППЗДДС са изброени лимитативно две групи от документи, които доставчикът на стоки следва да представи за да докаже наличието на ВОД документи за доставката и документи удостоверяващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. Установяването от националното законодателство на изискванията към доказване на ВОД е в съответствие с разпоредбата на чл. 131 от Директива 2006/112. В приложимите по време редакции на чл. 45 от ЗДДС, т. 2 /до новелата от ДВ бр. 25 от 2020 г. / включва две букви, като изпращането или транспортирането на стоката се установява алтернативно с две групи документи. В първата хипотеза /на б. "а"/ доказването на изпращането или транспортирането се осъществява с транспортен документ или писмено потвърждение от получателя, когато транспортът се осъществява от получателя или от трето лице за сметка на получателя. Поставени са изисквания към съдържанието на писменото потвърждение, които с новела от ДВ бр. 10 от 2011 г. са допълнени с посочване на име на лицето предало стоките, а с тази бр. 8 от 2016 г. и с длъжностното качество на това лице, както и с името и длъжностното качество на лицето получило стоките. При транспорт от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика необходимо и достатъчно е доказването с транспортен документ чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС. В конкретния случай е налице хипотезата на чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС. По отношение на представените ЧМР следва да се съобрази разпоредбата на чл. 6 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Съгласно чл. 6, т. 1, б. "г", в товарителницата следва да се впише място и дата на приемане на стоката за превоз и място на доставянето й. В случая органите по приходите не оспорват автентичността на представените от задълженото лице доказателства, в смисъл на авторство на представените транспортни документи, пълномощни, договор, потвърждения за получаване, а твърдят, че същите не отразяват верни факти, т. е. оспорват тяхната материална доказателствена сила. По отношение на международната товарителница е приложима разпоредбата на чл. 9, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, според която тя удостоверява до доказване на противното условията на договора и получаването на стоката от превозвача. За останалите обстоятелства товарителницата има характер на частен документ и не е обвързваща за съда, което важи и за другите посочени документи. Освобождаването от облагане с ДДС на вътреобщностните доставки се прилага, само когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя по доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, от която е изпратена. Съгласно чл. 53, ал. 2 ЗДДС, основанията за прилагане на нулева ставка при ВОД се доказват с документите, предвидени в националното право - чл. 45 ППЗДДС. Релевантните факти в казуса се удостоверяват с фактура и алтернативно, транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, съгласно чл. 45, т. 2, б. "б" ППЗДДС. Между страните не е спорно, че "Г." ЕООД не е отговорно за транспорта на процесните стоки. За установяване на съответните факти при ревизията са представени копия на invoice/фактури, в които е отбелязан идентификационния номер по ДДС на получателя, международни товарителници, съдържащи дата на предаване на стоките, подписи и печати на изпращач, превозвач и получател в к. 22, к. 23, к. 24. След като VIN номерът на получателя е валиден към датите на ВОД, налице са, международни товарителници за получаване на стоката от получателя, които не са оспорени в хода на делото по съответния ред, твърденията не следва да имат негативни последици за доставчика, освен при установено знание от негова страна за данъчна измама, каквито обективни данни, а и доказателства за тях в случая не са налице. В този смисъл са т. т. 38-44 от решението на СЕС по дело С-21/16, Euro Tyre BV; т. 55 от решението по дело С-273/11, Mecsek-Gabona; т. 40 и т. 42 от решението по дело С-492/13, "Траум" ЕООД, както и цитираната в тях практика. Единствено резултатите от проверката в информационната система на преминаването на границата на транспортните средства , не обосновават твърденията в ревизионния акт и решението на директора на Д ОДОП - Пловдив за проявена недобросъвестност от страна на задълженото лице. Предвид на изложеното следва да бъде прието, че ревизионният акт се явява незаконосъобразен в тази си част. Като е приел друго и е отхвърлил жалбата в тази й част, Административен съд Пловдив е постановил едно неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено в тази му част и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което оспореният ревизионен акт бъде отменен в частта му начислен допълнително ДДС за месеците април, май и юни 2022 година в размер на 24 182.67 лева и лихва 2397.17 лева Решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила в частта му за начислени лихви за невнесен ДДС за периода 01.04 30.09.2022 г. в размер на 276.16 лева. Против тази част от решението не се поддържат оплаквания, а при извършената служебна проверка не се установяват допуснати нарушения на закона от страна на първоинстанционния съд. По частната жалба След промяна на резултата на първоинстанционното решение, същото следва да бъде отменено и изменено и в осъдителната му част за разноските, поради което подадената от Г. ООД, ЕИК 831749703, частна жалба против определение 1314 от 12.02.2025г. на Административен съд Пловдив, с което е оставена без уважение молба от 10.01.2025 г. от адв.П. Белелиева, пълномощник и процесуален представител на Г. ООД, ЕИК 831749703 за изменение на Решение 10729/06.12.2024 г., постановено по делото, в частта за разноските, се явява безпредметна и следва да бъде оставена без разглеждане. Разноски 1При този изход на процеса, на осн.чл.161,ал.1 ДОПК първоинстанионното решение следва да бъде отменено в осъдителната му част за разноските за размер над 10 093,98лв., дружеството касатор следва да бъде осъдено да заплати на Национална агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице в състава на което влиза Д "ОДОП" Пловдив, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 10 093,98лв. с оглед обема на извършената правна защита върху потвърдената част от решението, а НАП София следва да бъде осъдена да заплати на Г. ООД, ЕИК 831749703, разноски по делото за двете съдебни инстанции в размер на 13 806,98лв. Водим от горното и на осн. чл.222,ал.1 и чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,