Решение № 14774 от 11.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4991/2013 г.

Решение № 14774 от 11.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4991/2013 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София, подадена чрез пълномощника юриск. Марияна Стойчева, против решение № 996 от 15.02.2013 г. по адм. д. № 8923/2012 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 26 състав, с което е отменено Уведомително писмо изх. № 02-010-6500/13634 от 20.07.2012 г. за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" РА. Излага доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди, че неправилно съдът е приел, че след като въз основа на установеното от заключението на вещото лице е установено редуциране на процента на наддекларираните площи от 34,07 % на 25 %, следва административния орган да определи размера на недопустимата площ, като твърди, че е в компетентност на съда да определи този процент и съответно да приложи § 58 от Регламент № 1122/2009 г., респ. чл. 16 от Регламент № 65/2011 г. относно отказа за подпомагане по тези мерки. Излага, че не е задължение на органа да се снабдява служебно с информация за категорията на заявената земя, свързано с преценката на допустимите за подпомагане площи като "слабопродуктивни пасища". Твърди, че неправилно съдът е приел, че актът е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, след като са извършени кръстосани проверки по заявените от кандидата площи и площите, отразени в СИЗП и не е задължително изготвянето на контролен доклад от проверката, извършена чрез техника за дистанционно наблюдение. Моли, да се отмени обжалваното решение и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Светослав Александров Петкашев, чрез пълномощника адв. Диана Табутова, с писмено възражение оспорва жалбата като неоснователна, като излага доводи за правилност на обжалваното решение в писмени бележки. Моли, да се остави в сила обжалваното решение и се присъдят направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Излага, че в нарушение нормите на Европейското законодателство за провеждане на проверки за оторизиране на суми за подпомагане на земеделски производители, административният орган не е съставил доклад за извършената проверка на място чрез дистанционно проучване, като не е запознал с него земеделския производител, който не е имал възможност да участва в производството и да се запознае с резултатите от проверката, с което са му нарушени правата на защита и не са съобразени и критериите, определени в чл. 16 от Наредба № 5/2010 г. Излага, че доводите в жалбата са неоснователни и решението следва да остане в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 996 от 15.02.2013 г. по адм. д. № 8923/2012 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 26 състав, е отменено по жалба на Светослав Александров Петкашев Уведомително писмо изх. № 02-010-6500/13634 от 20.07.2012 г. за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" РА, както и е осъден ДФ "Земеделие" да заплати на Светослав Александров Петкашев, разноски по делото в размер на 840 лв. Съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, но при нарушение на материлния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приел, че в съответствие с чл. 32 от Регламент № 1122/2009 г. не е изготвен доклад за извършената административна проверка и не е бил запознат земеделския производител с доклада и резултатите от проверката. Съдът е съобразил заключението на допусната и приета съдебно - техническа експертиза /СТЕ/, въз основа на което е констатирано несъответствие в признатите за наддекларирани площи за част от заявените площи, поради което следва административния орган след влизане на решението в сила, да отрази точния размер на недопустимите за подпомагане площи при съобразяване изискванията на чл. 16 от Наредба № 5/2010 г. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства относими към оспорения административен акт, които се споделят от настоящия състав. От фактическа страна е установено, че предмет на оспорване е Уведомително писмо с изх. № 02-010-6500/13634 от 20.07.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция по повод общо заявление за единно плащане на площ УИН: 01/170511/59493, подадено от Светослав Александров Петкашев, с което е отказан размера на искана финансова помощ за 2011 г. В писмото са отразени таблици за финансово подпомагане по СЕПП и за природни ограничения в планинските райони (НР1). За изясняване на спорните фактически обстоятелства съдът е допуснал и приел СТЕ, въз основа на която подробно е отразил заявените за финансово подпомагане площи от земеделския производител по отделните схеми, както и е установил несъответствия по отношение на констатираните от административния орган наддекларирани площи в размер на 34,07 % и действително установени от СТЕ наддекларирани площи - 25 %, както и че по отношение на част от имотите е установено застъпване, което не е отстранено в полза на заявителя. Съдът е приел, че с оглед констатираната разлика, независимо от възражението на административния орган, че е в границите от 20 % до 50 % по чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г., съдът не може да определя процентното съотношение, а това е от компетентност на административния орган. Също така съдът е установил въз основа на СТЕ, че отделни площи са приети за недопустими за подпомагане от административния орган, като не е отчетена тяхната категория като земя и не е извършено съобразяване за допустимост на подпомагане с оглед брой дървета и височина на храсти при пасищата, като за голяма част от БЗС-та е констатирано несъответствие, като отделни площи са приети от органа като недопустими, които са "сравнително чисти" от храсти или с нищо не се отличават от приетата за допустима площ, но са приети като недопустими за подпомагане при дешифриране на картата и в процедура по определяне на т. нар. "специализиран слой" допустими за подпомагане земи. В тази връзка съдът е приел, че е допуснато нарушение на чл. 15 и чл. 16 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища. Съдът е установил във връзка с приетите за наддекларирани площи от административния орган, че за да се стигне до дешифриране на ортофотоснимките на БЗС са извършени проверки на място чрез техника за дистанционно наблюдение и Глобална навигационна спътникова система, при които земеделският стопанин не е участвал, както и че от административния орган не е изготвен контролен доклад в съответствие с чл. 20 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета и чл. 32 - чл. 35 от Регламент № 1122/2009 г. В тази връзка съдът е приел, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради това, че административният орган след като е констатирал нередности относно допустимите за подпомагане площи, за него е съществувало задължение да изготви контролен доклад с констатираните нередности и да го предостави на жалбоподателя за запознаване и представяне на бележки, каквото в случая не е направено. Първоинстанционният съд правилно е подходил при определяне на приложимото право във връзка с оспорването на административния акт, като е разгледал приложимите норми на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета, Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Европейската комисия, ЗПЗП, Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК, Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища и Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 и мярка 212. Законосъобразни са изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден при нарушение на материално правни разпоредби и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователно е възражението на касатора, че след като въз основа на СТЕ е констатирана разлика между установена за подпомагане площ и недопустима площ от административния орган (34,07 %), и тази констатирана от СТЕ (25 %), съдът е следвало да определи процентното съотношение, както и да приложи разпоредбата на чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. след като е над 20 % и не се променя размера на санкцията. Правилно административният съд след като обективно е установил, че е налице несъответствие в констатираните с оспорения административен акт наддекларани площ и тези по заключението на СТЕ, следва да бъде отменен административния акт и органът да извърши ново установяване на действителния размер на допустимите за подпомагане площи по заявлението на земеделския стопанин, като съобрази и констатираното нарушение на чл. 15 и чл. 16 от Наредба № 5/2010 г. по отношение на част от БЗС, за които е заявено подпомагане като постоянни пасища, но за част от които административният орган е приел, че са допустими за подпомагане, а за друга част, че са недопустими. В хода на съдебното производство с оглед липсата на данни относно категорията на тези площи, не е било възможно фактическо установяване, поради което съдът е задължил административният орган да изследва тези обстоятелства, които са относими към определяне на точния размер на допустимите за подпомагане площи, респ. за определяне на процентното съотношение с оглед налагането на санкция по чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г., за която съгласно правилата е компетентен оторизирания административен орган. Неоснователни са възраженията на касатора свързани с изводите на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила във връзка със задължението за изготвяне на контролен доклад за извършена поверка чрез техника за дистанционно наблюдение и Глобална навигационна спътникова система. Решаващият съд е съобразил изискванията на чл. 43, ал. 2, във връзка с чл. 37 от ЗПЗП и чл. 20 от Регламент № 73/2009 г. на Съвета, както и че по заявлението на земеделския производител е извършено дистанционно проучване чрез фотоинтерпретиране на ортоизображения. Съгласно чл. 20 § 1 и § 2 от Регламент № 73/2009 г. на Съвета - Държавите-членки извършват административни проверки на заявленията за подпомагане, с цел да проверят дали са изпълнени условията за допустимост на подпомагането, които се допълват от система за проверки на място с цел да се провери дали е налице правото за получаване на помощи, както и могат да използват техники за дистанционно наблюдение и Глобалната навигационна спътникова система (ГНСС) като средство за извършване на проверки на място на земеделските парцели. С Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г., Глава II - "Проверки, свързани с критериите за допустимост", Раздел I "Административни проверки", са регламентирани кръстосаните проверки (чл. 28) и административните проверки на специфичното подпомагане (чл. 29), а в Раздел II "Проверки на място", Подраздел I "Общи разпоредби" са регламентирани: броя на проверките (чл. 30), формиране на контролна извадка (чл. 31), комбинирани проверки на място (чл. 31а), доклад за проверките (чл. 32). С Подраздел II "Проверки на място на единните заявления относно схемите за помощи, свързани с площи" са регламентирани елементи на проверките на място (чл. 33), определяне на площи (чл. 34) и дистанционно проучване (чл. 35). Съгласно чл. 37, ал. 1 и ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) Интегрираната система за контрол включва административни проверки на подадените заявления за подпомагане и проверки на място, като последните се извършват чрез: 1. инспекция на земеделското стопанство; 2. методи за дистанционно наблюдение. При прилагане на метода на дистанционното наблюдение по смисъла на чл. 33, § 2 от Регламент № 1122/2009 г. във връзка с чл. 35, § 1, б. "а", се дава възможност при проверките на място чрез дистанционно проучване да се използва фотоинтерпретация на сателитни снимки, с оглед установяване на почвеното покритие и измерване на площта. Съгласно чл. 32, § 1 от Регламент № 1122/2009 г. "Всяка проверка на място съгласно настоящия раздел подлежи на доклад за проверките, за да има възможност да се прегледат детайлите на извършената проверка", а съгласно § 2 на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада и когато бъдат открити нередности да получи копие от доклада за проверката. Предвидено е, че когато проверката на място се извършва чрез дистанционно проучване в съответствие с чл. 35, държавите-членки могат да вземат решение да не дават на земеделския производител или на негов представител възможността да подпише доклад за проверката, ако не са констатирани нередности по време на дистанционното проучване, но ако вследствие такива проверки бъдат открити нередности, възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните органи да направят заключенията си от констатациите по отношение на всички произтичащи намаления или изключвания. Въз основа на изложеното следва да се приеме, че при извършване на проверка на място чрез дистанционно проучване в съответствие с чл. 35, при констатирани нередности задължително следва да се изготви доклад, който следва да се представи на земеделския производител. Неправилно в случая е разбирането на процесуалния представител на касатора, че при дистанционно проучване по чл. 35 не се изисква изготвяне на доклад, поради това, че изискването е регламентирано в друг раздел. Както се посочи по-горе - Раздел II "Проверки на място" е с два подраздела и изискването по чл. 32 за изготвяне на доклад от проверките е относимо към всички проверки по Раздел II "Проверки на място", включително и при дистанционно проучване по чл. 35, което е вид проверка на място изрично регламентирана в Подраздел II "Проверки на място на единните заявления относно схемите за помощи, свързани с площи". В тази насока е и разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, която предвижда, когато при извършване на административните проверки и/или на проверките на място по чл. 37 от ЗПЗП бъдат установени несъответствия, ДФЗ - РА, да уведомява кандидата чрез уведомителното писмо за извършена оторизация на заявлението по чл. 11а, ал. 1, т. 1 ЗПЗП. Настоящият съдебен състав приема, че правилно административният съд е указал на административния орган да извърши ново произнасяне по заявлението при спазване на процедурата по издаването му и след съставяне на доклад за извършена проверка при използване на метод на дистанционно наблюдение и връчването му на заявителя преди съставяне на окончателен акт, с оглед установяване на действителния размер на допустимите за финансиране земеделски площи, включително установяване на допустимите за подпомагане пасища, респ. точно определяне на санкцията по чл. 58 от Регламент ЕО № 1122/2009 г. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и с оглед направеното искане от пълномощника на ответника за заплащане на разноски по делото за настоящата инстанция, в съответствие с чл. 143, ал. 1 от АПК, следва да бъдат присъдени на ответника разноски по делото, като бъде осъден ДФ "Земеделие" - София да заплати на Светослав Александров Петкашев сумата 500,00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие А № 120182 от 22.10.2013 г., като съобрази, че е неоснователно възражението на касатора по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на възнаграждението, предвид на това, че размерът на адвокатското възнаграждение е относим към фактическата и правна сложност на делото. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение