Решение № 7233 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3252/2020 г.

Решение № 7233 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3252/2020 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от З. Стоянова от [населено място], чрез процесуален представител, срещу Решение № 498 от 27.12.2019 г., постановено по адм. дело № 259/2019 г. по описа на Административен съд – Стара Загора. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че полученият заем от Х. Чифчи е следвало да бъде признат като приход на жалбоподателката и от там да рефлектира върху началното салдо за 1.01.2012 г. Сочи, че сумата й е предадена на 12.01.2011 г., което се установява от представената разписка и от показанията на Х. Чифчи в хода на съдебното производство. Намира, че необосновано съдът не е признал като приход печалбата й за 2008 г. и 2009 г. от ЕТ "Орхидея – З. Стоянова". Акцентира, че органите по приходите са допуснали съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не са съставили паричен поток за процесната 2014 г, което се потвърждава и от приетото заключение по извършената съдебно-счетоводна експертиза. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата, като по същество претендира отмяна на атакувания съдебен акт и на РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция "ОДОП"- Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален пълномощник, с писмено становище оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявеното касационно основание, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Стара Загора е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № Р-16002418001503-091-001/06.11.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 58/31.01.2019 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"– Пловдив при ЦУ на НАП, с който за З. Стоянова са определени данъчни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, по КСО и по ЗЗО за 2012 г., 2013 г. и 2015 г. в общ размер на 14 647, 32 лв. и лихви за забава в размер на 4 903, 05 лв. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК след констатации за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Установеността им е обоснована със съставените парични потоци за 2012 г., 2013 г. и 2015 г., за които е установено превишение на разходваните над получените от ревизираната доходи. Органите по приходите са съобразили и представените от З. Стоянова декларации за налични парични средства към 1.01.2012 г. в размер на 84 000 лв., към 1.01.2013 г. – 66 800 лв., към 1.01.2014 г. – 49 000 лв., към 1.01.2015 г. - 30 780 лв., към 1.01.2016 – 12 450 лв. и към края на 2016 г. – 4600 лв. Ревизираната е декларирала още, че няма задължения и вземания от трети лица през ревизираните периоди. Според предоставените от нея писмени обяснения, притежаваните от З. Стоянова към 1.01.2012 г. парични средства са получени на основание сключен през месец януари 2011 г. с турския гражданин Х. Чифчи договор за паричен заем в размер на 56 000 щатски долара /84 426, 72 лв. /, както и спестени суми от дейността на предприятието на ЕТ "Орхидея –З. И.". След анализ на представения от ревизираната договор за временна финансова помощ с Х. Чифчи от 12.01.2011 г. органите по приходите са приели, че посочената в него сума не следва да бъде включена при определяне на началното салдо за 2012 г., тъй като преводът на договора от заклет преводач е представен едва в хода на ревизионното производство и липсват разписки за предаване и получаване на сумата, както и доказателства за пътувания в чужбина на някоя от страните по договора към релевантния момент. Ревизиращите не са признали и сумите от декларираната печалба на ЕТ "Орхидея –З. И." в размер на 12 000 лв. за 2009 г. и 3 000 лв. за 2008 г. поради липсата на доказателства за парични средства, изтеглени от предприятието на ЕТ. Въз основа на останалите събрани доказателства органите по приходите са изготвили парични потоци на ревизираната, въз основа на които е установено превишение на разходваните над получените средства за 2012 г. в размер на 10 829 лв., за 2013 г. – в размер на 10 832, 88 лв. и за 2015 г – ЗЗ 364, 39 лв. Прието е, че посочените суми формират данъчни основи по чл. 122, ал. 4 ДОПК, в резултат на което са установени допълнително дължими данъчни задължения за 2012, 2013 и 2015 г. върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ в общ размер от 3 997. 32 лв. и следващите се лихви за забава. На основание чл. 124а ДОПК върху установените облагаеми доходи на ревизираната са определени допълнителни задължение за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО, ведно с лихви за забава. За 2014 г. и 2016 г. не са съставяни парични потоци. При обжалването по административен ред З. е представила разписка за получаване на сумата от 56 000 щатски долара в брой и разходни касови ордери /РК0 за сумите от 12 000 лв. и 3000 лв., издадени от ЕТ "Орхидея – З. Стоянова". Решаващият орган е споделил разбирането на ревизиращите, че соченият паричен заем от Х. Чифчи не следва да се включва към размера на началното салдо за 2012 г., като допълнително е подчертал, че в декларацията на Стоянова от 26.04.2011 г. е посочено, че същата няма ликвидни и изискуеми задължения към кредитори. Относно приложените РКО е приел, че тези суми са покрили разходите за живот и издръжка на лицето през периода 20008- 2011 г. В хода на съдебното производство са събрани показанията на свидетеля Х. Чифчи и е проведена съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, по която вещото лице е съставило парични потоци, в които е включило сумите по предоставения заем и РКО. След анализ на събраните доказателства, първоинстанционният съд е приел, че те подкрепят наличието на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, с оглед на което ревизията законосъобразно е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. Относно сочения заем в размер на 56 000 щ. д. решаващият състав е счел, че представените договор и разписка не следва да бъдат кредитирани, тъй като са съставени за целите на ревизията. Идентичен извод е формиран и спрямо показанията на Х. Чифчи, като съдът е подчертал, че изложеното от него противоречи на обясненията на ревизираната, както и, че не е установено, че свидетелят е разполагал с възможността да заеме сума в такъв размер. Съобразена е и липсата на доказателства за съхранението на сумата от ревизираната в периода датата на получаването й до началото на 2012 г. Относно представените РКО за изплатени суми от ЕТ "Орхидея- З. И." първостепенният съд е счел, че същите са с недостоверна дата и са съставени за целите на ревизионното производство. Той е възприел доводите на решаващия орган, че посочените суми покриват разходите за живот и издръжка на лицето и не е възможно да бъдат спестени в пълен размер към 1.01.2012 г. По тези съображения решаващият състав е достигнал до извода, че с РА точно са определени данъчните основи по чл. 122, ал. 4 ДОПК, а от там и правилно са установени допълнително дължимите данъчни задължения върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ, както и са определени ЗОВ за ДОО, ДЗПО и ЗО за 2012 г., 2013 г. и 2015 г. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваният съдебен акт е постановен след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Първостепенният съд правилно е приел, че събраните доказателства подкрепят наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. При констатираното превишение на разходваните над получените от ревизираната средства за 2012 г., 2013 г. и 2015 г. обоснован е изводът за наличие на данни за укрити доходи, формиращи подлежащи на облагане с данъци данъчни основи по чл. 122, ал. 4 ДОПК. При приложимост на презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК, решаващият състав законосъобразно е приел, че фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното, като в тежест на ревизираната е да докаже противното. В случая спорът между страните се концентрира върху размера на началното салдо на паричния поток за 2012 г., обусловен от включването на левовата равностойност на сумата от 56 000 щатски долара, сочена като получен заем и сумите по РКО, издадени от заличения ЕТ "Орхидея – З. Стоянова". В тази връзка неоснователно касаторът поддържа, че основният мотив на първостепенния съд да не включи сумата от 56 000 щатски долара към началното салдо за 2012 г. е липсата на доказателства за съхранението й. Освен, че не е кредитирал съдържанието на представените договор за заем и разписка, решаващият състав правилно е съобразил и декларираното от ревизираната, че тя няма задължения към 26.04.2018 г. Същевременно, според показанията на Х. Чифчи, към момента на разпита му никаква част от сумата не е върната, а крайният срок за това е 2021 г. При тези противоречия в декларираното от ревизираната и изложеното от свидетеля, наред с липсата на доказателства за разполагаемостта със сумата при сочения заемодател, обосновано съдът е приел, че представените частни документи са с невярно съдържание и не следва да бъдат кредитирани. Несподелима е тезата в касационната жалба, че представените РКО за изплатени суми от ЕТ "Орхидея – З. И." установяват разполагаемостта на ревизираната в началото на 2012 г. със сумата от 15 000 лв. Дори и да се приеме, че от предприятието на ЕТ действително през 2008 и 2009 г. са й изплатени посочените в РКО суми, то правилно е съобразено, че с тях З. Стоянова е покрила разходите си за живот в продължение на четири годишния период, предхождащ началото на 2012 г. Ирелевантен за правилността на обжалвания съдебен акт е соченият от касатора пропуск на ревизиращите да изготвят паричен поток за включената в обхвата на ревизията 2014 година. При липсата на конкретни твърдения и доводи за корелацията между крайното салдо за 2014 г. и началното за 2015 г. не може да се приеме, че размерът на данъчната основа по чл. 122, ал. 4 ДОПК за 2015 г. е неточно определен. Този пропуск на органите по приходите не е във вреда, а в полза на ревизираната и не може да се квалифицира като съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Дори и такова нарушение да бе допуснато, то същото, по аргумент от чл. 160, ал. 4 ДОПК и задължението на съда да реши спора по същество, не би могло да бъде самостоятелно основание за отмяната на РА. Неоснователни са доводите на касатора, че след като облаганите доходи са с неустановен произход, то те не са осигурителни. Разпоредбата на чл. 124а ДОПК препраща към чл. 122 - 124 ДОПК "съответно", поради което особеностите на препращащата норма следва да се приспособят към прилаганата норма. Това в частност сочи, че за целите на задължителното обществено осигуряване, до доказване на противното, укритият облагаем доход следва да се приеме, че е от трудова или приравнена на нея от КСО дейност и формира осигурителен доход в размерите, определени с приложимите материални закони. В съответствие с тях първоинстанционният съд правилно е приел, че с РА правилно са установени размерите на дължимите ДОО, ДЗПО и ЗОО и съответните лихви за забава за 2012, 2013 и 2015 г. Като е достигнал до извода, че РА е законосъобразен и жалбата срещу него следва да се отхвърли, АС - Стара Загора е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 1 117 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение