Решение № 2254 от 15.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7756/2011 г.

Решение № 2254 от 15.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7756/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от изпълняващия правомощията на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /"ОУИ"/-гр. Варна при ЦУ на НАП, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-432/03.05.2011 г. на Директора на ЦУ на НАП, против Решение № 959/26.04.2011 г. по адм. дело № 3058/2009 г. на Административен съд-Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът-ЕТ"Димитър Минчев-Минчев", гр. Добрич, не се явява и не се представлява. От пълномощника му - адв. Георгиева е постъпило писмено становище, с което оспорва касационната жалба, като неоснователна. Към становището си представя договор за правна защита и съдействие и списък за разноските пред касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отменил, като незаконосъобразен, РА № 900204/24.08.2009 г. на ТД на НАП-Добрич, потвърден с Решение № 623/29.10.2009 г. на зам. директора на Д "ОУИ"-Варна при ЦУ на НАП, с който на Димитър Минчев Иванов, действащ и като ЕТ"Димитър Минчев-Минчев", гр. Добрич, са определени задължения за ДДС в резултат на допълнително начислен ДДС за периода 14.01.2008 г. - 31.01.2009 г., в размер на 10 945.88 лв. и лихви в размер на 1 421.92 лв. Съдът е установил, че органа по приходите е извършил ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК, поради констатациите му за наличието на укрити приходи, обосноваващи фактическия състав на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Тези констатации са въз основа на приобщените към ревизията доказателства по извършена проверка с протокол № 173/12.02.2009 г., по счетоводни данни на РЛ, по информация от декларирани в ТД на НАП доставки на РЛ от различни доставчици, и др. От анализа на тези и др. доказателства органа по приходите е приел, че по част от декларираните от доставчиците продажби през 2007 г., 2008 г. и 2009 г. ревизираното лице /РЛ/ не ги е отчело и не ги е декларирало в СД и в ДП за съответните периоди, като предвид декларираните от него надценки, за п-да 1.01.2007-31.12.2007 г. същия е реализирал облагаеми обороти в размер над 50 000 лв., поради което е следвало в 14-дневен срок, т. е до 14.01.2008 г. да подаде заявление за регистрация по чл. 98 от ЗДДС, а като не е направил това същия дължи ДДС за извършените от него облагаеми доставки с тези стоки, на основание чл. 102, ал. 3, т. 2, вр. с чл. 67, ал. 2 от ЗДДС. Облагаемият оборот е въз основа на данните от дневниците за продажби на доставчиците и описаните в тях данъчни фактури, с получател-жалбоподателя, за ревизирания период. Съдът, след като е извършил анализ на същите доказателства, е направил обратни изводи, за отсъствие на основания за определяне задължения за ДДС спрямо жалбоподателя за д. период 14.01.2008 г. - 31.01.2009 г., поради следното: Липсват основания за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК, поради отсъствие на доказателства за наличие на укрити приходи, обосноваващи предпоставката на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. При жалбоподателя е налице редовно водено счетоводство, липсват доказателства за наличие на достигнат облагаем оборот над 50 000 лева към 31.12.2007 г. обосноваващи задължителната му регистрация по ЗДДС в срок до 14.01.2008 г., липсват и доказателства за реално получени стоки по фактури, с получател ЕТ "Димитър Минчев-Минчев", гр. Добрич за 2007 г., на стойност над декларираната от него, липсват насрещни проверки към тези доставчици за установяване на тези доставки и реалното предаване на стоките към жалбоподателя. Поради това е приел, за недоказано обстоятелството, че за 2007 г. по отношение на ЕТ са извършени доставки на стоки в размер на 49 059.91 лева. По делото липсват фактури за такива доставки, формиращи тази стойност, както и други писмени доказателства за реалното прехвърляне на правото на собственост върху фактурираните стоки на жалбоподателя. Съдът е приел, че без тези първични счетоводни документи не могат да се правят изводи за осъществени доставки и за наличието на укрити доходи, поради неосчетоводяването им. Поради това е отречено наличие на задължение за регистрация по ЗДДС до 14.01.2008 г. респ. задължение за начисляване на ДДС за извършените от него след тази дата облагаеми доставки, по фактурите, издадени за 2008 г. При тези изводи е приел, че оспорения РА е незаконосъобразно издаден и го е отменил. Така постановеното решение е правилно. Не са налице релевираните в касацонната жалба основания за отмяната му. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни и обосновани изводи, за отсъствие на законовите условия по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС за задължителна регистрация по ЗДДС на ЕТ "Димитър Минчев-Минчев", поради липсата на доказателства за достигнат облагаем оборот над 50 000 лв. за последните 12 месеца, преди 31.12.2007 г. По делото е установено, че за п-да 01.01.2007 г. - 31.12.2007 г., ЕТ е отчел реализиран оборот от 40 870.48 лева, установен и чрез проверка на двата бр. фискални устройства в магазина на търговеца, а наличните стоки, съгласно инвентаризационния му опис възлизат на 4433.90 лева. Обратно на това и въз основа на ПИП № 173/12.02.2009 г., приобщен с Протокол от 22.05.2009 г. на органа по приходите, последните са приели, че облагаемия оборот за тези 12 месеца на 2007 г. надхвърля сумата 50 000 лева и възлиза на 50 342.01 лв. Данните са въз основа на база-данни от информационния масив на НАП, отразени в дневниците за продажби на регистрирани по ЗДДС лица-доставчици на търговеца за закупена от него за същия период стока на стойност 49 059.91 лв., т. е стоки на стойност с 9 471.53 лв. повече, отколкото е декларирал, като за да се получи облагаемата сума над 50 000 лева, е прибавил тази разлика към декларираните обороти за 2007 г. от 40 870.48 лв. По този съществен за крайния изход на спора въпрос, а именно налице ли е реализиран оборот над 50 000 лв. към 31.12.2007 г., включая предходните 12 месеца, от страна на ЕТ, настоящата инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че такъв оборот не е доказан от органа по приходите. По преписката, а и пред съда липсват доказателства за извършени, но укрити, от ответника доставки на стоки, през 2007 г. обосноваващи приложението на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, респ. определяне на задължения за ДДС спрямо ЕТ, за извършените от него облагаеми доставки през п-да 14.01.2008 г. - 31.01.2009 г., на основание чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС. Такива доказателства, както правилно е съобразено от съда, не могат да бъдат базата данни от информационния масив на НАП за декларирани доставки от преките доставчици на ответника и отразените от тях в СД и в ДП фактури, без същите да бъдат изискани и приложени към ревизията, по съответния предвиден в ДОПК ред. Реализираният оборот от получени доставки, спрямо които органът по приходите е начислил надценка по декларация на ответника, се доказва с представянето на първични счетоводни документи, каквито са данъчните фактури, оформени съгласно изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, както и с други писмени доказателства, установяващи предаването на стоките, т. е наличието на реални доставки, по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, каквито могат да бъдат стоковите разписки, документи за извършен транспорт /превоз/, наличие на пътни листя, приемо-предавателни протоколи и др. В случая правилно е установено, че такива доказателства относно реализираните обороти за 2007 г. не са събирани и не са представени към преписката, а и пред съда. Липсват и извършени насрещни проверки спрямо известните доставчици за реалност на доставките през 2007 г., спрямо които е прието наличието на облагаем оборот над 50 000 лева. Поради това законосъобразно е прието, че липсват доказателства за реализиран оборот от ответника над 50 000 лева за 2007 г. като търговец, който да го задължава да се регистрира по ЗДДС, на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, съответно такива за наличието на укрити приходи от облагаеми доставки, обосноваващи извършване на ревизията по чл. 122 от ДОПК, вр. с чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Поради това и изводите на съда за незаконосъобразност на издадения РА, с който са определени задължения за внасяне на ДДС за д. п. 14.01.2008 г. - 31.01.2009 г., на основание чл. 103, ал. 3, т. 2, вр. с чл. 96, ал. 1 от ЗДДС се явяват правилни. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна. Неоснователно се поддържа наличието на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради необсъждането на доказателствата, вкл. и съдебно-счетоводната експертиза за наличие на доставки, получени, но неосчетоводени от ответника за 2008 г. Неоснователни са и доводите за нарушение на материалния закон, при положение, че за ответника липсва установено задължение за регистрация по ЗДДС, в срок до 14.01.2008 г. Като правилно и законосъобразно обжалваното решение следва да се остави в сила. Съобразно този изход на делото и представения списък за разноски пред касационната инстанция, с доказателства за направата им / виж договор за правна защита и съдействие от 17.01.2012 г./ на ответника следва да се присъдят такива, в размер на 1 000 лева, за адвокат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение