Решение № 96 от 15.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4048/2017 г.

Решение № 96 от 15.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4048/2017 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Александър Цонев Производството е по чл. 290 от ГПК (в редакцията на закона преди ЗИДГПК, обн. В ДВ бр. 86/27.10.2017 г., съгласно § 74 от последния). Касационното обжалване е допуснато с определение № 133/22.02.2018 г. по касационната жалба на ищцата Б. Г. срещу въззивно решение № 4445/20.06.2017 г. на СГС II-В състав на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса "Недействителна ли е клаузата за "срок за изпитване" по трудов договор, когато работодателят знае годността на работника или служителя и в този случай има ли злоупотреба с право при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 71 КТ?" поради противоречие със задължителната практика на ВКС, установена с решение по чл. 290 ГПК (решение № 118-2015-IIIГО). По поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС приема, че клаузата от трудовия договор за определяне на "срок за изпитване" е недействителна поради заобикаляне на закона, когато с нея не се цели проверка на годността на работника или служителя за изпълняваната работа и в този случай прекратяването на трудовия договор на основание чл. 71 КТ е незаконно поради злоупотреба с право в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ. Заобикаляне на закона е налице, когато с правомерни средства се постига забранен резултат, а злоупотребата с право представлява упражняване на субективното право с цел да се увреди друго лице. Когато работодателят знае, че работникът или служителят е годен за изпълняване на длъжността и уговаря срок за изпитване в своя полза, то работодателят действа недобросъвестно при сключване на трудовия договор. А когато работодателят упражни правото по чл. 71, ал. 1 КТ в срока за изпитване, при условие, че е знаел за годността на работника или служителя да изпълнява длъжността, то работодателят действа недобросъвестно при прекратяване на трудовия договор. В първия случай възниква недействителност на клауза от трудовия договор поради нарушение на забраната за недобросъвестност по чл. 8, ал. 1 КТ, а във втория случай е налице злоупотреба с право и незаконно уволнение отново поради нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ (в същия смисъл и решение по чл. 290 ГПК № 118-2015-IIIГО). При този отговор на поставения въпрос е видно, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, тъй като въззивният съд е приел, че работодателят може да уговори клауза със срок за изпитване в своя полза и да упражни това право, независимо, че е знаел, че работникът или служителят е годен да изпълнява работата, за която е нает. След установената неправилност на въззивното решение и при разглеждане на делото по същество, ВКС намира, че исковете по чл. 74, ал. 4 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 1,2 и 3 КТ са основателни и следва да се уважат. Работодателите, които не са физическо лице извършват действия и получават знание за определени факти чрез своя законен или упълномощен за това представител. Представителната власт има пряко действие и узнаването на факт с правно значение от представителя се счита за узнаване от работодателя. В случая при сключване на трудовия договор на 24.06.2015 г. с ищцата, работодателят ответник "Т. С. Ц. I"Д. е действал недобросъвестно чрез своя представител и управител И. Д. тъй като е уговорен в полза на работодателя срок за изпитване от 6 месеца, а управителят И. Д. е знаел, че ищцата е годна да изпълнява длъжността "експерт икономическа информация", защото ищцата е изпълнявала същата длъжност от 2009 г. на същото работно място, при същия екип от работници и служители и при същия управител И. Д., който тогава е бил представител на "К. Т. Ч. С. "Д.. Тъй като работодателят чрез своя управител и представител е действал недобросъвестно при сключването на трудовия договор чрез уговарянето на клауза със срок за изпитване в полза на работодателя, то тази клауза от трудовия договор следва да се обяви за недействителна поради заобикаляне на закона и постигането на резултат в противоречие с чл. 8, ал. 1 КТ. При условие, че работодателят чрез своя управител и представител И. Д. е знаел, че ищцата е годна да изпълнява длъжността "експерт икономическа информация" към момента на сключване на трудовия договор, то прекратяването на трудовия договор с ищцата на основание чл. 71, ал. 1 КТ представлява недобросъвестно прекратяване на трудовия договор и злоупотреба с право, тъй като правото по чл. 71 КТ се използва не за преценка на годността на работника или служителя, а единствено с цел да се причинят неблагоприятни правни последици на работника или служителя, поради което уволнението е незаконно и следва да се отмени на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Доколкото трудовият договор е бил сключен като срочен по чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ- до завършване на определена работа (до приключване на изпълнението на договор между Т. София Център I Д. и Столична община) и ответникът работодател не твърди и не представя доказателства за изтичането на срока на договора, то с оглед на изхода на спора по иска за отмяна на незаконното уволнение, ищцата следва да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност "експерт икономическа информация". Основателен е и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за плащане на обезщетение за оставането без работа, което обстоятелство е установено от извършената констатация на трудовата книжка в съдебно заседание. Възражението на работодателя ответник, че ищцата не е претърпяла вреди, тъй като е реализирала доходи от граждански правоотношения е неоснователно, тъй като доходите от граждански правоотношения не са пречка за получаване на доход от трудово правоотношение, съответно тези доходи могат да се кумулират. Ищцата е получавала трудовото възнаграждение в размер на 2000 лв., поради което дължимото обезщетение за периода от 6 месеца от 04.11.2015 г. до 04.05.2016 г. (констатацията по оригинала на трудовата книжка за това, че ищцата не работила по трудово правоотношение е извършена в съдебно заседание на 11.05.2016 г.) е в размер на 12000 лв.. Основателно е и акцесорното искане за присъждане на законна лихва за забава върху дължимото обезщетение от датата на исковата молба до окончателното плащане, тъй като подаването на исковата молба представлява и покана за плащане и поставя длъжника в забава. Воден от горното, ВКС