Решение № 15694 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3882/2017 г.

Решение № 15694 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3882/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Ш. - пътнически автотранспорт" ООД срещу мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията по заявление с вх. № 42 - 07 - 29 - 06/08.02.2017 г. с искане за прекратяване на правата на дружеството, произтичащи от разрешение № 1204/30.07.2012 г. за извършване на технически прегледи на пътни превозни средства /ППС/. Прави искане за отмяна на мълчаливия отказ и връщане на преписката на органа със задължителни указания за издаването на административен акт, с който на основание чл. 25, т. 4 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства да се прекратят правата на дружеството, произтичащи от разрешение № 1204/30.07.2012 г. за извършване на технически прегледи на ППС. Ответникът по жалбата, Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, изразява становище за недопустимост на оспорването: Твърди, че срещу дружеството е образувано производство по отнемане на разрешително № 1204/30.07.2012 г. за извършване на технически прегледи на ППС, предвид проверки за нарушения. Същото започнало с констатации на 02.02.2017 г. и приключило с издаване на Заповед № РД - 01 - 159/13.04.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която било отнето разрешителното на жалбоподателя. С решение на Върховен административен съд по адм. д. № 9044/2017 г. било оставено в сила решение на Административен съд /АС/ гр. Ш., с което се отхвърляла като неоснователна жалбата на дружеството срещу тази заповед. Твърди, че наличието на влязъл в сила административен акт, с който се отнемат правата на жалбоподателя по разрешителното правело безпредметно настоящото производство. Правата на жалбоподателя били прекратени на основание чл. 148, ал. 14, т. 5 от Закона за движение по пътищата, което правело безпредметно искането за доброволно прекратяване на разрешителното. На следващо място, претендира отпаднал правен интерес на жалбоподателя. Твърди, че предвид отнетото разрешително с влязъл в сила акт, за дружеството не е налице правен интерес да оспорва отказа на министъра за прекратяване по молба на дружеството. На следващо място претендира липса на формиран мълчалив отказ: Сочи, че разпоредбата на чл. 148, ал. 2 от ЗДвП създава правна възможност за министъра да делегира своите правомощия във връзка с разрешаването на извършване на периодични прегледи за проверка на техническа изправност на пътните превозни средства. Органът делегирал тези свои правомощия на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" със Заповед № РД - 08 - 174/11 април 2016 г. Предвид горното, заявлението на "Ш. - пътнически автотранспорт" ООД за прекратяване на правата по издаденото му разрешително постъпило и било обработено в ИА "АА". В този смисъл претендира да липсва "мълчалив отказ" на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, предвид факта, че заявлението е прието за разглеждане от оправомощен за това орган и за Министъра не е налице задължение за произнасяне. Липсата на такова задължение било пречка за формирането на "мълчалив отказ". При извършена служебна проверка за допустимост на производството, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд приема, че същото е допустимо както на основание чл. 159, т. 1, така и на основание чл. 159, т. 4 АПК при следните съображения от фактическа и правна страна: Административното производство е образувано по Заявление на "Ш. - пътнически автотранспорт" ООД вх. № 42 - 07 - 29 - 06/08.02.2017 г. с искане за прекратяване на правата на дружеството, произтичащи от разрешение № 1204/30.07.2012 г. за извършване на технически прегледи на ППС. З. е приложено на л. 59 от делото. Видно от същото, дружеството е вх...дирало искането до Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. По делото липсват данни заявлението да е процедирано от Министъра на транспорта. С. З. № РД -08-174/11.04.2016 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, негови правомощия по чл. 148, ал. 2, ал. 6 и ал. 11, чл. 148б, ал. 2 от Закона за движение по пътищата са делегирани на Изпълнителния директор на ИА "АА". Правомощието на Министъра обаче с правно основание чл. 148, ал. 14, т. 5 от Закона за движение по пътищата не са посочени в заповедта като делегирани на Изпълнителния директор на ИА "АА". Въпреки това, производството по искането е препратено на ИА "АА", като видно от Заповед № РД - 01 -77/07.03.2017 г. на Изпълнителния директор на ИА "АА" същото е спряно до приключване на производство, водено срещу дружеството на основание чл. 148, ал. 14, т. 5 ЗДвП. Т. е. правни действия по заявлението с правна квалификация чл. 148, ал. 14, т. 4 от ЗДвП са извършвани от Изпълнителния директор на ИА "АА"". Според настоящия съдебен състав, извършването на правни действия от страна на некомпетенен орган, предвид липсата на делегация с нарочен писмен акт, нито отнемат компетентността на Министъра да се произнесе по искането; нито обосновават извод за липса на задължение на Министъра да се произнесе по искането. В този смисъл, предвид компетентността на Министъра на транспорта да се произнесе по искането с посоченото правно основание, непроизнасянето му в срок формира мълчалив отказ, който подлежи на контрол за законосъобразност пред Върховен административен съд в срока по чл. 149, ал. 2 АПК. Досежно правният интерес на дружеството да оспорва посочения мълчалив отказ: Съдебният състав приема, че способите за прекратяване на правата от разрешителното, уредени в чл. 148, ал. 14 ЗДвП са самостоятелни, поради което наличието на висящо производство по отнемане на разрешението по реда на чл. 148б ЗДвП, не обосновава липса на правен интерс у заявителя да търси произнасяне на компетентния орган по искане с правно основание чл. 148, ал. 14, т. 4 ЗДвП. Способът за прекратяване на правата от разрешението по т. 4 е по-благоприятен за заявителя, поради което и същият има правен интерес да иска прекратяване на това основание. Предвид гореизложеното, съдебният състав приема, че жалбата на "Ш. - пътнически автотранспорт" ООД срещу мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията по заявление с вх. № 42 - 07 - 29 - 06/08.02.2017 г. с искане за прекратяване на правата на дружеството, произтичащи от разрешение № 1204/30.07.2012 г. за извършване на технически прегледи на ППС е допустима като подадена срещу "мълчалив отказ" на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в срока по чл. 149, ал. 2 ЗДвП, от лице с правен интерес. По същество жалбата е неоснователна, при следните изводи от правна страна: Фактите, релевантни за решаване на спор по същество касаят два пункта: Административното производство е образувано по Заявление на "Ш. - пътнически автотранспорт" ООД вх. № 42 - 07 - 29 - 06/08.02.2017 г. с искане за прекратяване на правата на дружеството, произтичащи от разрешение № 1204/30.07.2012 г. за извършване на технически прегледи на ППС. З. е приложено на л. 59 от делото. Видно от същото, дружеството е вх...дирало искането до Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. По делото липсват данни заявлението да е процедирано от Министъра на транспортна. С. З. № РД -08-174/11.04.2016 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, негови правомощия по чл. 148, ал. 2, ал. 6 и ал. 11, чл. 148б, ал. 2 от Закона за движение по пътищата са делегирани на Изпълнителния директор на ИА "АА". Правомощието на министъра обаче с правно основание чл. 148, ал. 14, т. 4 от Закона за движение по пътищата не са посочени в заповедта като делегирани на Изпълнителния директор на ИА "АА". В 14-дневен срок от постъпване на искането, министърът не е издал акт за прекратяване на регистрацията на основание чл. 148, ал. 14, т. 4 от ЗДвП. С. З. № РД - 01 - 159/13.04.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", е отнето разрешителното на жалбоподателя на основание чл. 148, ал. 14, т. 5 ЗДвП. Заповедта е влязла в сила на 11 октомври 2017 г., като с решение на Върховен административен съд по адм. д. № 9044/2017 г. е оставено в сила решение на АС Ш., с което се отхвърляла като неоснователна жалбата на дружеството срещу тази заповед. Производството по издаване на тази заповед е започнало с проверки от 02.02.2017 г., в резултат на които са съставени актове за установяване на административни нарушения с дата 02.02.2017 г., приложени по делото. При извършена проверка за законосъобразност на обжалвания мълчалив отказ, съдът намира, че липсват основания за неговата отмяна, при следните изводи от правна страна: Мълчаливият отказ е правна фигура, представляваща комбинация между презумпция и правна фикция. Приема се отказ на компетентния орган за защита правата и интересите на жалбоподателя и гарантиране на правото му на защита срещу непроизнасянето на органа в срок. В случая, предвид установените факти, съдебният състав приема, че законосъобразно Министърът на транспорта е отказал да прекрати правата на дружеството от регистрацията на основание чл. 148, ал. 14, т. 4 ЗДвП, предвид висящото производство с правно основание т. 5 от същата разпоредба. В действителност, основанията за прекратяване са самостоятелни. Проверките срещу дружеството обаче са започнали на 02.02.2017 г., като констативните актове за нарушения на ЗДвП са издадени с тази дата. Молбата с правно основание т. 4 е подадена на 08.02.2017 г., след образуване на производството по заличаване на регистрацията. Дори и да липсва изрична разпоредба, която да въвежда забрана за Министъра да прекратява производството на основание т. 4 при образувано производство по т. 5 срещу същото дружество, то прекратяването на регистрацията на това по-благоприятно за дружеството основание, при вече образувано производство за заличаване поради извършени нарушения, би имало характер на заобикаляне на закона с цел избягване на последиците от извършените от дружеството нарушения. В този смисъл, съдебният състав приема, че обжалваният отказ е законосъобразен и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на спора, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Министерство на транспорта, информационните съобщения и технологиите сумата от 200 лв. /двеста лева/, разноски за юрисконсулт на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданскопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд