Решение № 11350 от 26.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8610/2018 г.
ВАСIV отделение26.09.2018 г.докладчик Румяна Монова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3585 от 30.5.2018 г., постановено по адм. дело № 8083 по описа за 2017 г. на Административен съд София град. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 11350 от 26.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8610/2018 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния представител юристконсулт Илиева против решение № 3585 от 30.5.2018 г., постановено по адм. дело № 8083 по описа за 2017 г. на Административен съд София град, с което е отменено решение № 12468 от 19.06.2017 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на К. Айша, лично и в качеството й на родител законен представител на Ф. Курума е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на Закона за убежището и бежанците на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. с чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Твърди, че така постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалноправни разпоредби, необоснованост и е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробни доводи и иска отмяна на решението на административния съд със законните последици. Ответникът по касационната жалба - К. Айша, лично и в качеството й на родител законен представител на Ф. Курума, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и счита, че решението на съда е правилно по подробни доводи в съдебно заседание и писмени бележки от 18.9.2018 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид доводите в касационната жалба, мотивите на обжалваното решение, данните по делото и разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на първоинстанционен контрол пред администратвния съд е било решение № 12468 от 19.06.2017 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на К. Айша, лично и в качеството й на родител законен представител на Ф. Курума е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на Закона за убежището и бежанците на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. с чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. За да отмени акта и върне преписката за ново произнасяне съда е приел, че пред него са представени допълнително доказателства относно бежанската история на лицето, наличието на данни за посегателства срещу ненавършили пълнолетие жени и тези доказателства представят в друга светлина изложените от лицето факти. Молителката К. Айша, гражданка на Гвинея, по религия [вероизповедание], с [образование], владееща френски език е била женена за Ю. Алп, Турция. Като кандидати за убежище са вписани тя и родената на [дата на раждане] й в [населено място] България дъщеря Ф. Курума.Представени са данни, че са идентифицирани от Международната организация по миграция, че са в риск и е предприето проучване на сигнала. Проведено е интервю на 31.1.2017 г., където е установено, че проблема й е със създаденото семейство в Турция, където и била само 8 месеца. Твърди, че съпругът й е платил определена сума пари на роднините й. Преживяла тормоз от близките на съпруга си, поради което приела да бъде транспортирана до България с влак като на границата била хваната от българските гранични власти.. По нейно твърдение в Гвинея било трудно да бъде самотна майка, нямало работа, нямало къде да живее, защото роднините не приемали напускането й на съпруга й била заплашена, че ще и бъде взето детето. Лицето притежава паспорт и удостоверение за раждане на Ф. Курума. В съдебното производство са били събрани данни и справки за Република Гвинея, където е посочен сериозен проблем със спазването на човешките права във всякакъв аспект. Установено е нестабилно психическо състояние на молителката, осакатяване на женските детеродни органи около 69% от жените между 20 и 24 години. Събрани са още данни и становища от фондации. Направена е нова психологическа оценка. Така съдът е установил още факти, които следва отново да бъдат преценени от административния орган и направил правните изводи, че са налице предпостваки за нова преценка за наличие на предпоставките по чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците. Решението е правилно. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, налице е обоснованост и е постановено в съответствие с материалния закон. Налице е допълнителна информация относно обстоятелства, които следва отново да бъдат анализирани от административния орган. Налагащи извод за наличие на заплахи и данни за държавата Гвинея, които биха наложили напускането на родната страна поради наличие на реална опастност от тежки посегателства, изтезания или нечовешко отношение, както и поради наличие на други данни за преследване. Съдът е направил законосъобразни изводи. Оплакванията в касационната жалба са общи, свързани със страната на произход, но липсва каквато и да било конкретика, която би обусловила друг правен извод, още повече, че цялата преписка е върната за нова преценка на фактите с оглед събраните нови данни и доказателства. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховен административен съд, четвърто отделение