Решение № 7223 от 26.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3339/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция Национална полиция / ГДНП/, чрез процесуален представител, срещу решение 58 от 17.01.2025 г., постановено по адм. д. 371/2024 г. по описа на Административен съд Габрово, с което е отменена Заповед 3286р-3857 от 21.10.2024г. на Директор на Главна дирекция "Национална полиция", с която е отказано снемането на полицейски регистрации 12210 от 11.08.2000 г. по описа на РУ Габрово при ОД на МВР Габрово и рег. 13275/20.08.2003г. на РЗ БОП- ОДМВР Габрово на А. А. А. и административната преписка е изпратена на директора на Главна дирекция "Национална полиция" за ново разглеждане на искането на А. А. А. за снемане на полицейски регистрации 12210 от 11.08.2000 г. по описа на РУ Габрово при ОД на МВР Габрово и рег. 13275/20.08.2003г. на РЗ БОП- ОДМВР Габрово, при спазване на дадените в решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че настъпилата реабилитация не е основание за снемане на полицейската регистрация, както и че не е отпаднала необходимостта и целите относно обработването на личните данни на лицето и ползването им за нуждите от предотвратяването, разследването, разкриването или наказателно преследване на престъпления. Моли да се отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - А. А. А., в писмено становище оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: За да постанови решението първоинстанционният съд е приел, за установено, че А. А. А. е поискал със заявление с вх. 264000-2795/19.02.2024г. заличаване на личните му данни, обработвани в МВР, въз основа на полицейска регистрация с рег. 12210/11.08.2000 г. на РУ Габрово ОДМВР Габрово, извършена за деяние по чл. 195 от НК по ЗМ 621/2000г. на РУ Габрово. сл. дело 212/2000 г. по описа на ОСО към ОП Габрово, пр.пр. 799/31.08.2000 г. на РП Габрово, по внесен по които следствено дело и прокурорска преписка обвинителен акт е образувано НОХД 372/2000г. по описа на РС Габрово. С влязла в сила присъда по посоченото НОХД жалбоподателят е осъден на лишаване от свобода за срок от | (една) година и (шест) месеца. чието изпълнение на основание чл. 66. ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 (три) години, считано от влизане на присъдата в сила и на наказание глоба в размер на 500 (петстотин) лева. АС Габрово е приел за установено и че по отношение на А. А. А. е извършена втора полицейска регистрация рег. 15275/20.08.2005г. на РЗ БОП ОДМВР Габрово, за деяние по чл. 21За от НК по ЗМ 232/2003г., сл. дело 283/2003 г. по описа на ОСО към ОП Габрово. пр.пр. 768/25.08.2003г. на РП Габрово. По посоченото следствено дело и прокурорска преписка е внесен обвинителен акт и образувано НОХД 805/2003г. по описа на РС Габрово, по което е постановена и влязла в сила осъдителна присъда по отношение на А.. С определение 31/21.01.2015г.. постановено по НЧД 1024/2014г., влязла в сила на 29.01.2013г. на Габровският районен съд, на основание чл. 87. ал. 1 от НК, е реабилитиран А. А. А. по присъдите, постановени по НОХД 371/2000г. на РС Габрово, НОХД 372/2000г. на РС Габрово и НОХД 805/2003г. на РС Габрово. При тези установявания и при констатацията, че А. А. А. е установен като нарушител на правилата за движение по пътищата, с издадени 5 акта за установяване на административни нарушения и наказателни постановления и 27 фиша по ЗДвП за различни нарушения, със заповед 3286р - 3857 от 21.10.2024г., директорът на Главна дирекция "Национална полиция" е отказал снемането на полицейска регистрация 12210 от 11.08.2000г. на РУ Габрово при ОД на МВР Габрово, и 13275/20.08.2003г. на РЗ БОП ОД на МВР Габрово, извършени на А. А. А. в СДВР, поради липсата на визираните в чл. 68 ал. 6 ЗМВР основания. В мотивите на заповедта е аргументирано задължението за извършване на анализ и преценка относно абсолютната необходимост за продължаване съхранението на личните данни за заявителя при зивършените две полицейски регистрации. Посочено е, че степента на риск на лицето, по отношение на което е извършена полицейска регистрация, следва да се точете наред с естеството и тежестта на престъплението, конкретния контест в който е извършено, извършени разнородни престъпления, наличието на други производства, миналото или профила на лицето. В оспорената заповед е изведен извод, че извършения анализ установява, че А. А. А. е признат за виновен в извършването на две умишлени престъпления от общ характер, които са тежки по смисъла на чл.93 т.7 от НК, а последиците от тях по отношение на общественото с оглед на засегнатите обществени отношения, също са определени като тежки. Подложено на анализ е и поведението на А. А. А. като извършител на нарушения по Закона за движение по пътищата и изведен извод че това му поведение показва незачитане на установения в страната правов ред. Вследствие на този анализ личността на А. А. А. е определена като рискова за обществото по отношение на противодействието на престъпността и опазването на обществения ред и изведен извод, че данните от двете полицейски регистрации на заявителя се съхраняват в подходящ и разумен срок с оглед целите, за които се обработват, които са посочени конкретно в заповедта. Първоинстанционният съд е приел в обжалваното решение, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа всички изискуеми реквизити и при издаване на акта не са допуснати и съществени нарушения на административно производствените правила. Съдът е изложил доводи, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с материалния закон и неговата цел. АС Габрово е обосновал, че след извършен анализ на относимите обстоятелства, административният орган е достигнал до неправилен по същество извод, че съхраняването на данни от извършената на жалбоподателя полицейска регистрация продължава да е необходимо за целите, за които същите са създадени, а именно разследване и разкриване на престъпления и противодействие на престъпността. В тази връзка първоинстанционният съд е посочил, че обжалваният отказ е основан на разпоредба на националния закон, която като предвижда съхранение на данните от полицейската регистрация на лице, извършило престъпление от общ характер, дори и след реабилитацията му, без да се прави преценка за пропорционалност, чрез подходящи срокове за съхранение или периодични проверки за необходимост от съхранение, не е съобразена с принципите на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г., както и без да се изследва въпроса относно необходимостта от продължаване на съхранението на тези данни, въпреки настъпилата реабилитация и продължителността на съхранението, за целите, за които същите са били обработени. Приел, че административният орган следва да прави във всеки случай на искане за снемане на полицейска регистрация конкретна преценка на необходимостта от съхранение на данните за целите, за които са събрани, за пропорционалност на срока на съхранение, както и периодични проверки дали все още съществува необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел, каквото в случая не е направено. При тези съображения АС Габрово е извел извод, че административният орган е постановил своя акт в нарушение на материалния закон и неговата цел, като е постановил отмяната на оспорения акт, а преписката е върната на органа за ново произнасяне. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. Административният съд е постановил съдебно решение в законен състав, по допустима жалба срещу подлежащ на оспорване административен акт от лице, за което е налице правен интерес от оспорването. След събиране и проверка на всички относими за решаване на спора доказателства, първоинстанционният съд е направил необосновани правни изводи. Вярно е, че в разпоредбата на чл. 68 ал.6 от ЗМВР няма основание за заличаване на лични данни от полицейския регистър в хипотезата на последвала реабилитация за влязла в сила присъда, поради което тези данни се съхраняват в съответния регистър и могат да бъдат обработвани от имащите достъп до тях органи без никакви ограничения във времето. Безспорно е, че съхранението от полицейските органи на лични данни и по - конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително, когато той е реабилитиран, се отнася до обработване на лични данни, отговарящи на цели, които съгласно чл. 1, §. 1 от Директива 2016/680 попадат в приложното поле на тази директива. Съгласно чл. 4, § 1, буква б) държавите членки гарантират, че личните данни са събирани за конкретни, изрично указани и легитимни цели и не се обработват по начин, който е несъвместим с тези цели. Тази разпоредба изисква държавите членки да спазват принципа на "свеждане на данните до минимум", с оглед спазване на принципа на пропорционалност. По силата на чл. 4, § 1, буква д) от Директива 2016/680 държавите - членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват. Задължителното тълкуване на чл. 4, параграф 1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл. 5 и 10, чл. 13, параграф 2, буква б) и чл. 16, параграф 2 и 3 от същата директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, дадено в решението от 30.01.2024 г. по дело С -118/22 г. на СЕС, с което органът, издал оспорената в производството пред първата инстанция заповед се е съобразил, определя, че посочената разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване. Не е спорно, че в българското законодателство и по специално в ЗМВР не е транспониран чл. 5 "Срокове за съхранение и проверка" от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (26), съгласно който държавите членки предвиждат да бъдат определени подходящи срокове за изтриването на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението на лични данни. Спазването на тези срокове се гарантира чрез процедурни мерки. В хода на административното производство по чл.68 ал.6 от ЗМВР административният орган е извършил дължимата проверка за необходимост от съхранение на личните данни на А. А. А. в информационните масиви на МВР към момента на подаване на искането. Тази проверка е осъществена посредством предвидените в чл. 19 ал.6 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация ( Наредбата) действия и не само. В заповед 3286р-3857 от 21.10.2024г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" е посочена конкретно и извършен анализ на събраната информация относно заявителя като субект на данни и осъществена преценка дали спрямо него са налице предвидените в националното законодателство основания в чл. 68 ал.6 от ЗМВР за заличаване на полицейската регистрация. Събрана е и информацията по чл.19 ал.6 от Наредбата, която е анализирана с оглед личността на субекта на лични данни във връзка с естеството и тежестта на двете престъпления, за които е осъден с влязла в сила присъда, а също и последиците от престъпленията, при съобразяване със засегнатите обществени отношения, конкретния обект на защита. При анализа и преценката за необходимостта от продължаването на обработването на личните данни за лицето е направена връзка с информация за последващо негово поведение с оглед извършени административни нарушения по Закона за движение по пътищата, която информация е ценена при изграждане на профила на осъденото лице и риска, който представлява, следователно, съобразени са и други особени обстоятелства, относими към лицето. При този анализ е съпоставена и важността на преследваната с полицейската регистрация цел във конкретния случай и спрямо А. А. А. и тежестта на ограничението за упражняване на съответни права, вкл. правото на изтриване/заличаване на съхраняваната за лицето информация. По този начин административния орган е спазил баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация, и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, когато това съхранение вече не е необходимо и изведен краен извод за неотпаднала цел на извършените две полицейски регистрации на заявителя. С оглед на изложеното съдържание на оспорената заповед изводите на АС Габрово за липса на извършен анализ относно абсолютната необходимост за продължаване съхранението на личните данни на А. А. при извършените му две полицейски регистрации в административния акт и за постановяването му при неизяснена в пълнота фактическа обстановка, с оглед непроверените данни за движението на ЗМ 1235/2001г. в РУ Търговище - ОДМВР Търговище за деяние по чл. 343 ал.1 б.б, ал.2 б.а от НК, което няма данни дали лицето е оправдано или е постановено осъждането му, е необоснован и постановен в противоречие с доказателствата по делото. В производството по съдебна реабилитация, видно от Определение 31/21.01.2015г. по ЧНД 1024/2014г. на Районен съд Габрово съдът е установил, че образуваното в сл.д. 93/2001г. по описа на ОСлО Търговище по преписка 1620/2001г. е прекратено на 04.03.2003г. и при липсата на друго регистрирано престъпление, като извършено от А. А. А. от РУ-Търговище, очевидно е, че информацията, на която се е позовал съдът в производството по реабилитация, съдържаща се в удостоверение от Районна прокуратура гр.Търговище се отнася именно за движението на ЗМ 1235/2001г. в РУ Търговище - ОДМВР Търговище за деяние по чл. 343 ал.1 б.б, ал.2 б.а от НК. В допълнение, касационната инстанция приема за обоснован извършения анализ и преценка за необходимостта от съхранението на данните от полицейската регистрация на А. А. А. за целите, за които те са събрани, както и извода, че личните данни по двете полицейски регистрации се съхраняват към настоящия момент в подходящ и разумен срок с оглед целите за които се обработват противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване за извършени престъпления, т.е. че съхраняването / обработването на личните данни на А. А. А. е пропорционално на преследваната с полицейската регистрация цел. По изложените съображения и при наличието на пороците сочени като касационни основания, решението на АС Габрово като неправилно - необосновано и постановено в противоречие с материалния закон следва да бъде отменено и при изяснена фактическа обстановка да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на А. А. А. срещу Заповед 3286р-3857 от 21.10.2024г. на Директор на Главна дирекция "Национална полиция". При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,