Решение № 144 от 8.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5798/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба и по частна жалба, подадени от И. Хаджи, с [ЕГН], действащ в качеството си на Едноличен търговец (ЕТ) «И. Хаджи», с [ЕИК], чрез адв. М. Динева, както следва:

1. Касационната жалба е насочена срещу Решение 165 от 02.02.2023 г., постановено по адм. д. 751 по описа на Административен съд Благоевград (АС - Благоевград) за 2022 г., с което е отхвърлена предявената от настоящия касационен жалбоподател жалба срещу Ревизионен акт Р-22000121000484-091-001 от 14.12.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) - София, потвърден с Решение 1070 от 07.07.2022 г., издадено от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (Д «ОДОП») София при Централното управление на НАП (ЦУ на НАП) и на НАП са присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер на 4688,32 лв.

Касационният жалбоподател твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения в подкрепа на касационните си оплаквания. Възразява срещу необоснования извод на съда за липса на доказателства, въз основа на които да бъде направен фактическият извод за осъществен транспорт на стоките до територията на Гърция, респективно срещу правния такъв за неизпълнение на материалноправните предпоставки за признаването на вътреобщностните доставки (ВОД). Оспорва изводите на съда във връзка с преминаването на транспортиращите стоките автомобили през границата с аргументи, почерпени от въведеното свободно придвижване между държавите членки (ДЧ) на Европейския съюз (ЕС), факта на извършване на избирателни проверки, при които се констатират някои от влизанията/излизанията на транспортните средства, както и това, че превозваните стоки са били групаж от различни такива. В тази връзка касационният жалбоподател се позовава и на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), обективирана в решението по дело С-273/11 г. Оспорва и изводите на съда за необходимост от документ, лицензиращ осъществяване на транспорт от «Коваде» ЕООД с оглед конкретиката на казуса относно вида на процесния товарен автомобил и неговия максимален капацитет. Позовава се на потвърждаване извършването на превозите от самите превозвачи и представените от тях документи, на извършеното от гръцкото дружество потвърждаване на получаването на стоките върху товарителниците, декларирането от негова страна на вътреобщностно придобиване (ВОП) на стоките от доставчик касационният жалбоподател, както и на разплащанията на стоките и транспорта. Излага подробни съображения по същество на спора. Въз основа на изложеното моли отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяната на оспорения РА, а при условията на евентуалност връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

1. Частната жалба е насочена срещу Определение 479 от 20.03.2023 г., постановено по адм. д. 751 по описа на АС Благоевград за 2022 г., с което е отхвърлено искането на настоящия частен жалбоподател за изменение на Решение 165 от 02.02.2023 г., постановено по адм. д. 751 по описа на АС Благоевград за 2022 г. в частта за разноските.

Частният жалбоподател аргументира неправилността на обжалваното определение с доводи за неосъществено въобще процесуално представителство на ответника по делото, предвид което разпоредбата на чл. 161, ал. 2 ДОПК се явява неприложима той не е бил представляван по делото от юрисконсулт. Оспорва предявяването на списък на разноските на ответника. Моли отмяната на обжалваното определение.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният и частен жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име поддържа предявените жалби, а по същество моли да бъдат уважени. Претендира разноски за производствата по двете оспорвания. Представя писмени бележки.

Ответникът директорът на Д «ОДОП» - София при ЦУ на НАП, не представя писмен отговор на касационната жалба и възражение срещу частната жалба, но ги оспорва в съдебното заседание пред настоящия съд чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт Мустафа. По същество на оспорванията моли оставяне в сила на обжалваните съдебни актове. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 4688,36 лв. и прави възражение срещу присъждането на поисканите от другата страна разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба и на частната жалба, което поддържа и в съдебното заседание пред настоящия съд.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение и на обжалваното определение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието им с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срок и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност.

Разгледани по същество, двете жалби са основателни.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - Благоевград е бил Ревизионен акт Р-22000121000484-091-001 от 14.12.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 1070 от 07.07.2022 г., издадено от директора на Д «ОДОП» София при ЦУ на НАП, с който за данъчни периоди м. 05 и 06.2020 г. са установени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност (ДДС) в размер на 44109,84 лв. във връзка с недоказани ВОД на стоки към Grecoil Ltd, VIN EL801123755, ведно с начислените лихви в размер на 6369,73 лв.

1. По касационната жалба:

Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд направил извод за неоснователност на оспорването срещу РА. Приел, че е издаден от компетентни органи по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, подписан е с валидни електронни подписи; издаден е в предвидената от закона писмена форма, съгласно чл. 120 ДОПК и съдържа разпоредителна част в табличен вид, в която е определен размерът на обжалваните задължения. Наред с това приел, че в производството по издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват извод за неговата незаконосъобразност, доколкото са спазени процесуалните правила за започване, извършване и приключване на ревизионното производство.

Съдът съобразил, че непризнатите от страна на приходната администрация декларирани от ревизираното дружество ВОД са с предмет "сирене" и "метални стелажи" към установено в Гърция дружество и с място на изпълнение в тази ДЧ на ЕС. Взел предвид приложимите разпоредби от националното и съюзното право, чл. 9, параграф 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (Конвенция/та, CMR), както и обобщени положения, основани на разрешения, дадени в практиката на СЕС. Съобразил също така, че в казуса транспортът на стоките е документиран като извършен от трето лице за сметка на доставчика, поради което е приложима хипотезата на чл. 45, т. 2, б. "б" ППЗДДС, изискващ транспортен документ, който удостоверява, че стоките са получени на територията на друга държава - членка. Приел обаче, че доказателствената сила на представените транспортни документи в частта относно получаването на стоките на територията на Гърция е разколебана от събраните по делото доказателства. Позовал се на «необорената в процеса вярност на удостоверителните данни за движение на превозните средства», което според съда дава основание да се приеме, че доставката на сирене не е осъществена на територията на Гърция, така както е посочено в транспортните документи с посочен превозвач "Коваде" ЕООД. Възражението, че отразяванията за движението на превозното средство е резултат от "избирателни проверки" намерил за недоказано. За релевантни приел липсата на доказателства за фактическото ползване на превозното средство от превозвача преди 03.06.2020 г., както и на доказателства за извършени плащания за гориво и ползване на пътната мрежа, командировъчни за шофьорите и др. По отношение осъществяването на транспорта на металните стелажи, намерил за недоказано възражението за неточно регистриране на товара, както и липсата на доказателства за съпътстващите превоза обстоятелства плащания за гориво и ползване на пътната мрежа, командировъчни за шофьорите и др. За релевантно съдът приел и липсата на посочване в транспортните документи на точен адрес на разтоварване. Предвид изложеното, направил извод, че по делото не било установено предаването и натоварването на стоката, напускането на територията на страната и пристигането й на територията на друга ДЧ на ЕС. Без значение за спора намерил, че е безспорната между страните счетоводна отчетност и документално отразяване на операциите от жалбоподателя и плащанията между него и получателя на стоките. По тези причини първоинстанционният съд направил извод, че задълженото лице не разполага с документи, удостоверяващи извършването на ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, поради което приел, че законосъобразно доставките са третирани като такива с място на изпълнение на територията на страната и съответно са обложени с ДДС при ставка 20 %, начислен на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС към датата на възникване на данъчното събитие. В резултат отхвърлил оспорването и присъдил разноски за първоинстанционното производство на НАП.

Решението е валидно и допустимо, но е неправилно.

Спорът пред първоинстанционния съд е бил дали процесните фактури, издадени от ревизираното лице на дружеството от Гърция, документират осъществени ВОД на стоки като основание за нулева ставка на ДДС върху тези продажби, респективно законосъобразността на определените допълнителни задължения за ДДС и лихви за забава върху тях. Доколкото органите по приходите са квалифицирали процесните доставки като облагаеми със ставка 20 %, в казуса те не са оспорили реалността на доставките по принцип, а че не са осъществени ВОД за гръцкото дружество.

Съобразно установяванията на приходната администрация в хода на ревизионното производство, в ревизирания период търговецът е отглеждал крави и произвеждал сирене в малка мандра в землището на [населено място], Община Гоце Делчев, като произведената продукция е предмет на ВОД за Гърция. През данъчните периоди м. 05.2020 г. и м. 06.2020 г. търговецът е декларирал ВОД на стоки към Grecoil Ltd, Гърция - сирене (собствено производство) на обща стойност 101791,18 лв., за което били издадени пет фактури и метални стелажи на стойност 118758,00 лв., документирани с две фактури. По време на ревизията са представени копия на фактурите, международни товарителници за осъществения международен транспорт, в които са вписани превозваните видове и количества стоки, името на изпращача настоящ касационен жалбоподател и на получателя гръцкото дружество, номерата на превозните средства, с които е осъществен транспортът на стоките от «Коваде» ЕООД и «Вера строй» ЕООД, който е за сметка на едноличния търговец доставчик. Във връзка с извършената транспортна услуга от «Коваде» ЕООД са представени фактури, договор за наем на транспортното средство и талон за регистрация, международни товарителници, банкови извлечения за извършените плащания на транспортната услуга, оборотни ведомости, хронологични регистри на счетоводни сметки 411, 503 и 703. Във връзка с транспортната услуга от «Вера строй» ЕООД са представени копия от фактури за извършения международен транспорт, заявки договор за автомобилен превоз на товари, в които като вид на автомобила е посочен «Групажен», международни товарителници за извършен превоз на стоки и лиценз за извършване на такъв. Наред с това, в хода на ревизионното производство ревизираното лице се позовава на представени приемо-предавателни протоколи за продадените стоки, счетоводни справки, в които са отразени продажбите, данни за лицето, което е осъществило товаренето на стоките.

За да се приеме, че е осъществена ВОД на стока, следва да се установи по безспорен начин, че правото на разпореждане със съответната стока е прехвърлено от доставчика на получателя, като се установи надлежното транспортиране на стоките от или за сметка на доставчика регистрирано по ЗДДС лице, или на получателя, от територията на страната до територията на друга ДЧ. Необходимо е установяване на тези предпоставки, за да може доставчикът да се възползва от нулева ставка на ДДС съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Доказването е успешно, когато събраните по делото доказателства сочат, че стоките фактически са напуснали територията на страната и са достигнали до друга територия в рамките на ЕС.

Съгласно чл. 138, § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, чието систематично място е в глава 4 - "Освобождавания на вътреобщностни сделки", ДЧ освобождават доставката на стоки, изпратени или превозени до местоназначение извън съответната им територия, но на територията на Общността, от или за сметка на продавача или клиента, придобиващ стоките за друго данъчнозадължено лице или за данъчно незадължено юридическо лице, действащо в това си качество в ДЧ, различна от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоката.

В практиката на СЕС е възприето становището, че освобождаването на ВОД на дадена стока става приложимо, само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга ДЧ и че вследствие на това изпращане или транспортиране, същата стока е напуснала физически територията на ДЧ на доставката - решение по делото Teleos, т. 42, решение по дело Twoh International, т. 23 и решение от 16.12.2010 г. по дело Euro Tyre Holding, C-430/09, т. 29.

Квалифицирането на една сделка като ВОД на стока, освободена от ДДС, изисква доказване изпълнението на три условия: 1. прехвърляне на правомощието за разполагане със съответната стока като собственик; 2. физическо преместване на стоките от една ДЧ в друга и 3. придобиващото ги лице да е данъчнозадължено лице. Извън така изброените условия, не би следвало да се изисква никакво друго условие, за да се определи дадена операция като ВОД или ВОП на стоки (решение по дело Teleos, т. 70), с уточнението, че понятието за ВОД, също като понятието за ВОП, има обективен характер и се прилага независимо от целите и резултатите на съответните сделки. Лицето, което претендира освобождаване на доставката от ДДС, следва да докаже, че са изпълнени условията за това. От практиката на СЕС следва, че при липсата на конкретна разпоредба в Директива 2006/112 относно доказателствата, които трябва да представят данъчнозадължените лица, за да бъдат освободени от ДДС, в правомощията на ДЧ е да определят - в съответствие с член 131 от Директивата - условията, при които освобождават ВОД от ДДС, с оглед да гарантират правилното и ясно прилагане на посочените разпоредби за освобождаване и да предотвратят всяка евентуална измама, избягване на данъци или злоупотреба.

Установено е по делото, че процесните доставки са извършени от регистрирано по ЗДДС лице (ревизираното лице, РЛ) към гръцко дружество - получател по доставките, което към датите на декларираните ВОД е било регистрирано за целите на ДДС в друга страна членка на ЕС Гърция. Получената информация в резултат на открита процедура по обмен на информация с данъчните/приходните администрации на Гърция за дерегистриране на ДДС номера на това дружество на 10.07.2020 г., е ирелевантна, доколкото не е относима към ревизираните периоди и е относно последващо ги събитие.

Разпоредбата на чл. 53 ЗДДС "Данъчна ставка и документиране на вътреобщностните доставки" предвижда, облагане с нулева ставка на вътреобщностните доставки, като с ал. 2 препраща към чл. 45 ППЗДДС "Документи, удостоверяващи извършването на вътреобщностна доставка на стоки". Тази разпоредба изисква доставчикът да разполага с: 1. документ за доставката; 2. документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга ДЧ.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че към настоящия казус е приложима разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "б" ППЗДДС, която обвързва доказването на изпращането или транспортирането на стоките с представянето на транспортен документ, който удостоверява, че стоките са получени на територията на друга ДЧ.

В случая няма спор по делото, че за процесните ВОД са налични международни товарителници. Спорът е относно липсата на реквизити от тях, без които, според приходната администрация, не може да се приемат за извършени ВОД, а според съда не било установено предаването и натоварването на стоката, напускането на територията на страната и пристигането й в Гърция. Приходната администрация е приела за релевантна липсата на информация относно представителната власт на лицето, подписало транспортните документи при приемането на стоките, непосочването в клетка разтоварен пункт на конкретно място/адрес на разтоварване; липсата на указания за начина на съхранение и условията, при които следва да се превозва стоката; липсата на данни за извършени проверки от органите на Дирекция Фискален контрол и съставени протоколи относно стоката сирене като такава с висок фискален риск; данните от резултатите във връзка с извършени справки в информационните масиви на Агенция Пътна инфраструктура и Агенция Митници липсата на данни за преминаване на едното от превозните средства през ГКПП на страната, а по отношение на превоза на стелажите преминавания на превозните средства с други товари. За относимо към преценката за липса на ВОД от страна на органите по приходите било счетено също така непредставянето от превозвачите на доказателства за направени разходи при транспортиране на стоките по спорните ВОД, такива за платени пътни такси, закупено гориво, командировъчни на шофьорите, платен престой и паркинги; липсата на представени пътни листа и тахошайби, както и информацията, почерпена в производство по реда на чл. 171 ЗДДС получателят по доставките не се открива на декларираните адреси за кореспонденция, не указва съдействие на контролните органи в Гърция и не изпълнява задълженията си за подаване на декларации за ДДС, предвид което дружеството било включено в списъка за неактивни задължени лица и неговият ДДС номер е прекратен, считано от 10.07.2020 г. Със сходен подход, като е съобразил събраните данни за движението на превозното средство, с което се твърди от ревизираното лице, че е извършен превоза на стоката сирене, първоинстанционният съд приел, че доставката му не е осъществена на гръцка територия. Относно транспорта на металните стелажи изводите на съда са в същата насока, обосновани с данните от информационната система на НАП и Агенция Митници и приетата липса на доказателства относно това, че стоките са били групаж от различни стоки, без да отчете вписването за това в представените заявки за превоз. В допълнение съдът взел предвид липсата на доказателства за плащане на гориво, ползване на пътната мрежа и командировъчни на шофьорите. Придал е и решаващо значение на липсата на реквизит в товарителниците точен адрес на разтоварване на стоките.

По делото не е било спорно, че получателят по ВОД е бил с валиден ДДС номер към датите на спорните доставки, както и това, че са извършени разплащания на стоките между ревизираното лице и гръцкото дружество. От страна на приходната администрация не е направено оспорване автентичността на товарителниците съгласно чл. 193 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. При техния преглед се установява, че са попълнени клетки 22 изпращач, 23 превозвач и 24 получател. Липсата на имената на длъжностните лица не е основание да не се приеме достоверността им. Във връзка с възприетото от приходната администрация, а и от първоинстанционния съд, значение на липсата на посочване досежно точното място на разтоварване на стоките следва да се съобрази, че съгласно Конвенцията, товарителницата удостоверява условията на договора за превоз и получаване на стоката до доказване на противното. Изложените от приходните органи констатации представляват предположения, че превозът не е извършен, но не е оборена посочената презумпция. По предписанието на чл. 4 от Конвенцията нередовността на товарителницата не засяга нито съществуването, нито действието на договора за превоз. Представените товарителници съдържат подпис на получател и печат на гръцкото дружество и са редовни от външна страна. Те следва да се преценяват с оглед на всички доказателства по делото. Доколкото клетка 24 е попълнена, налице е основание да се приеме, че стоките са получени от гръцкото дружество. Освен това в издадените фактури от доставчика - касационен жалбоподател, като получател фигурира същото гръцко дружество, което е вписано в товарителниците. В този смисъл следва да се приеме, че стоката е напуснала територията на страната и е достигнала до местоназначението в другата ДЧ при съответния получател, което се явява установено в хипотезата по чл. 45, т. 2, б. "б" ППЗДДС.

Обсъжданите товарителници не са оспорени и във връзка с тяхното подписване не е установено престъпно обстоятелство. Изискванията за доказване на ВОД, макар да са поставени в рамките на предоставената на всяка ДЧ процесуална автономия, не следва да се превръщат в пречка за свободното движение на стоки. Съгласно тълкуването на чл. 138, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88/ЕС на Съвета от 7 декември 2010 г., дадено в решението по дело С-273/11 Mecsek-Gabona, правото на освобождаване на вътреобщностна доставка може да бъде отказано, при условие че бъде установено, с оглед на обективни фактори, че доставчикът не е изпълнил полагащите му се задължения в областта на доказването или че е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от приобретателя измама, и че не е взел всички зависещи от него разумни мерки за избягване на собственото си участие в тази измама. Отказ на правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустимо само когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването или когато е бил недобросъвестен, тоест е знаел или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвана от приобретателя измама. В случая органите по приходите не доказват ревизираното лице да е взело участие в данъчна измама, т. е. че е недобросъвестно лице, което е знаело или е трябвало да знае, че осъществяваната от него операция е част от извършвано противоправно действие. Обстоятелството, че гръцкото дружество - получател по ВОД не е открито на декларираните адреси за кореспонденция, че не оказва съдействие на контролните органи в Гърция, не изпълнява задълженията си за подаване на декларации за ДДС, включено е в списъка с неактивни задължени лица и ДДС номерът му е прекратен, считано от 10.07.2020 г. също не налага извод за форма на данъчна измама, в която ревизираното лице е участвало или провокирало, тъй като основният факт, който е от значение за доставките на стоки по ВОД, е тяхното транспортиране на територията на друга ДЧ в случая Гърция. Данните, получени от приходната администрация на Гърция по реда на обмен на информация не могат да бъдат основен аргумент за отказ да се признае осъществена ВОД. Получените отговори от гръцката администрация по линия на сътрудничеството касаят обстоятелства за състоянието на гръцкото дружество получател на стоките и отношенията му с гръцката данъчна администрация, вкл. последваща дерегистрация по ЗДДС, но в период след процесните доставки. Последващата дерегистрация на получателя на ВОД не е основание ревизираното лице да бъде задължено по ЗДДС.

Без основание първоинстанционният съд е отдал приоритетно значение, което практически се явява от съществено значение за крайните му правни изводи за неоснователност на оспорването, на липсата на доказателства за преминаване на превозните средства на някои от датите през границата на страната и на данните за тяхното движение по пътищата. В тази насока съдът не се е позовал на позитивна регламентация, включително на такава, която да изисква задължителна регистрация в системата на ГД "Граничен контрол" на всички влизащи и излизащи от страната МПС, за да се приеме, че при липса на такава за конкретно МПС за съответна дата, това непременно означава, че то не е преминавало през ГКПП. С влизането в сила от 01.01.2007 г. на Договора за присъединяване на РБългария към Европейския съюз и в изпълнение на Регламент (ЕО) 562/2006 на Европейския Парламент и Европейския Съвет, са извършени редица промени при осъществяване на граничните проверки относно гражданите на ЕС, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария и МПС, които ползват, както и промяна в използването на АИС "Граничен контрол". В информационните фондове на МВР след посочената дата не се съдържат изчерпателно данни за всички пътувания на граждани на ЕС, включително и български граждани и ползваните от тях МПС. Ето защо следва да се приеме, че по отношение на така събраните данни и наличието на несъответствия в тях, неправилно в обжалваното съдебно решение са възприети констатациите на ревизиращите органи, че то е довело до неустановяване от настоящия касационен жалбоподател на процесните ВОД. Доказването на ВОД се извършва с конкретно посочени документи в чл. 45 ППЗДДС. В процесния случай тези документи са налице - международни товарителници, които пряко установяват факта на транспорт, преминаване на границата и получаване на стоките. Констатираните от приходните органи някои несъответствия са косвени обстоятелства и сами по себе си не са аргумент за непризнаване на вътреобщностния характер на доставките.

Вписването на превозите по процесните доставки в системата на "Фискален контрол", на което приходната администрация е отдала съществено значение не е условие по чл. 45 ППЗДДС за доказване на ВОД, респективно доказателствата за извършен такъв контрол не са сред посочените в тази разпоредба. Осъществяването на фискален контрол в случаите на ВОД на стоки с висок фискален риск е в рамките на оперативната самостоятелност на органа по приходите и се извършва по негова преценка съгласно чл. 19, ал. 1 от Наредба Н-2 от 30.01.2014 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на РБ и изискванията към фискалните контролни пунктове (отм.). По тези причини следва да се приеме, че неоснователно от органите по приходите е разширен кръгът на доказателствата за прилагане на нулевата ставка по чл. 53, ал. 1 ЗДДС с такива, които не са предвидени в чл. 45 ППЗДДС.

Предвид изложеното, в случая доказателствата сочат на действително реализирани ВОД по спорните фактури за Гърция. Липсата на копия от квитанции за платени пътни такси, тахографски шайби и др. подобни не разколебава събраните доказателства за извършени ВОД, доколкото такива документи не са задължителни за доказването му. Същото се отнася и за липсата на търговска документация между доставчика и получателя. Въпреки наличието им в казуса, фактът дали са представени фактури за извършен транспорт, а и дали лицата, посочени като шофьори са назначени в дружеството доставчик на транспортната услуга, респективно представени ли са командировъчни заповеди, отчети на водачите и други придружаващи документи, свързани с превоза, е ирелевантен.

Предвид изложеното, обжалваното първоинстанционно решение е неправилно и следва да бъде изцяло отменено, включително в частта за разноските, като вместо него бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отменен РА.

1. По частната жалба:

За да отхвърли, в производство по чл. 248 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и във вр. с пар. 2 ДР ДОПК, искането на настоящия частен жалбоподател за изменение на Решение 165 от 02.02.2023 г. в частта за разноските, първоинстанционният съд е приел, че от страна на процесуалния представител на ответника в това производство своевременно е направено конкретно по основание и размер искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 4688,32 лв. Приел, че посоченият размер съответства на материалния интерес по делото и приложимото правило на чл. 161, ал. 1, предл. второ ДОПК, във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изразил становище, че процесуалната активност, респективно липсата на такава у представляващите ответника са обстоятелства извън хипотезата на чл. 161, ал. 1 ДОПК при определяне на дължимия размер на разноските за юрисконсултско възнаграждение.

Определението е валидно и допустимо, но подлежи на отмяна предвид изхода на спора по касационното оспорване на Решение 165 от 02.02.2023 г. Пререшаването на въпроса по същество на оспорването на РА от настоящия съд и отмяната на обжалваното съдебно решение изцяло, тоест включително в частта за разноските, предпоставя отмяната на обжалваното определение, доколкото разпределението на разноските е с оглед крайния изход на спора и се прави от настоящата инстанция. Предвид отмяната на РА, разноски за производството на НАП не се следват.

По разноските:

По съображения, свързани с изхода на спора по касационната и по частната жалба, на касационния и частен жалбоподател се следват сторените разноски за двете производства пред Върховния административен съд, както и за първоинстанционното производство по оспорването на РА предвид пререшаване на спора от настоящия съд относно неговата законосъобразност, в общ размер на 8603,84 лв. съобразно представените доказателства за това. Възражението за неговата прекомерност е неоснователно предвид материалния интерес на спора.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение