Решение № 11006 от 28.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9885/2009 г.

Решение № 11006 от 28.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9885/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Гагик Мелконян срещу решение № 6667 от 21.05.2009 г. по адм. дело № 11963 по описа за 2007 г. на Върховния административен съд, трето отделение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - държавната агенция за бежанците при МС оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Вяра Станкова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I - колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Върховния административен съд, трето отделение е било решение № 634 от 13.11.2007 г. на председателя на държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с което е постановен отказ за предоставяне на закрила по реда на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на Гагик Мелконян. Решаващият съд е приел, че решението представлява индивидуален административен акт, който е постановен от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му със закон правомощия, а именно чл. 75 от ЗУБ и при спазване на изискващата се форма и съдържание, както и на административнопроизводствените правила и материалния закон. Направена е преценка, че изводите на административния орган за липса на основания за предоставяне на закрила по ЗУБ са в съответствие с приложимата норма на чл. 8 и на чл. 9 от ЗУБ. Според него е видно от приложената справка, че религиозната общност на последователите на "Свидетели на Йехова" в Армения е регистрирана официално като такава на 13.10.2004 г., поради което няма пречка за изповядване на предпочитаната религия от жалбоподателя. Армения е страна по договор за политическо, икономическо и търговско сътрудничество с Европейския съюз от 1996 г., а от 2003 г. е член на съвета на Европа. В страната има политическа стабилност, липсват груби нарушения на човешките права, гарантирани са прогласените в Конституцията на страна права и свободи на гражданите. С оглед представените данни за положението в страната, изводите за липса на основания за предоставяне на бежански статут по чл. 8 от ЗУБ са правилни. Липсата на нестабилност или вътрешен конфликт обосновават и липса на основания за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не се констатират твърдяните нарушения в касационната жалба. При установената и безспорна фактическа обстановка по спора изводите на решаващия съд относно прилагането на чл. 8 и на чл. 9 от ЗУБ, в които разпоредби са уредени предпоставките за предоставяне на закрила, от страна на административния орган при постановяване на акта са правилни, респ. правилна е и неговата преценка за законосъобразността на същия този обжалван акт. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че решаващият съд не е обсъдил всички относими факти към спора и конкретно този относно принадлежността на жалбоподателя към религиозната общност "Свидетели на Йехова" по изложените по-горе доводи в мотивите на самия съд. Неоснователно е и възражението, че съдът не е отчел допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила, съответно тези, свързани с немотивираност на административния акт. От молбата на жалбоподателя за предоставяне на статут се установява, че същата се обосновава с лични и икономически съображения, като не се констатират предпоставките, посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на закрила на същия, а именно статут на бежанец и хуманитарен статут. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, I - колегия, петчленен състав,