Решение № 5683 от 21.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10064/2010 г.

Решение № 5683 от 21.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10064/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. Стоил Машев, в качеството му на процесуален представител на Александър Кирилов Мишев, управител на "Елит пропърти" ЕООД, срещу решение № 1559 от 19.05.2010 г. по адм. дело № 5444 по описа за 2009 г. на административния съд - София град, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу АУПОВ от местна такса за битови отпадъци № РД-09-820/1/ от 2.07.2009 г. на кмета на Столична община за определено задължение в размер на 7 121.83 лв. и лихва за забава за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2008 г.

Образувано е и по касационна жалба на Йорданка Асенова Фандъкова, в качеството й на кмет на Столична община срещу същия съдебен акт, в частта, с която е отменен АУПОВ по жалба на "Елит пропърти" ЕООД относно определено задължение в размер на 7 871.50 лв. за предоставяна услуга сметосъбиране и сметоизвозване и в размер на 7 496.67 лв. за обезвреждане в депа или други съображения и съответните лихви за забава.

В касационните жалби са развити доводи за неправилност на обжалваното решение в съответните му части, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, като се претендират съдебни разноски.

Ответната страна по първата касационна жалба - кметът на столична община чрез процесуалния представител адв. Тодор Пасков оспорва същата като неоснователна.

Ответната страна по втората касационна жалба - "Елит пропърти" ЕООД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. Стоил Машев.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационните жали и наведеното касационно отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а разгледани по същество първата е неоснователна, а втората е основателна.

Предмет на съдебния контрол в производството по делото е бил АУПОВ под № РД-09-820/1/ от 2.07.2009 г. на кмета на Столична община. Същият е издаден на основание чл. 9б, ал. 2 от ЗМДТ и на "Елит пропърти" ЕООД е определено задължение общо в размер на 22 490.00 лв. за такса битови отпадъци за периода 1.01.-31.12.2008 г. и лихви за просрочие към 31.12.2008 г. в размер на 2 582.10 лв. От фактическа страна е установено, че с декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ от 7.04.2008 г. е деклариран нежилищен имот - земя, находящ се в гр. София, с. Лозен, м."Висо", като за същия е открита данъчна партида с декларираната отчетна стойност в размер на 2 249 000.00 лв. Според административния орган лицето, в качеството на собственик по договор за покупко-продажба на дружествени дялове рег. № 1626 от 15.02.2008 г. - непарична вноска (апорт) на горепосочения недвижим имот, на основание чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ е длъжно да заплаща такса битови отпадъци за предоставените услуги от дейности, определени в чл. 62 от ЗМДТ. Съгласно заповед № РД-09-2284 от 29.10.2007 г. на кмета на СО, издадена на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ за 2008 г., район "Панчарево", с. Лозен, м."Висо", имотът на фирмата попада в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци. Не е подавана декларация по чл. 23, ал. 1 от наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от СО (НОАМТЦУПСО) от страна на дружеството за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се използват през годината. За дружеството няма и издадена заповед на кмета на СО за допускане на пряко договаряне с фирми, извършващи услугата по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, на основание чл. 24, ал. 1 от НОАМТЦУПСО. Съгласно решение № 87 от 28.02.2008 г. на СОС за 2008 г. за нежилищните имоти на предприятия, които се намират на територията на район "Панчарево" размерът на ТБО се определя в размер на 12 промила върху отчетната стойност на недвижимия имот и включва заплащане на: услуга за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци - 4.2 промила; услуга за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съображения - 4.0 промила и услуга за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - 3.8 промила.

Административният съд е изложил подробно фактическата страна по спора, обсъдил е събраните пред него доказателства, приложимите правни норми - чл. 62, чл. 63 и чл. 66 от ЗМДТ, както и тези на чл. 22 и чл. 23 от наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от СО на СОС. Направена е преценка за допустимост на жалбата, като произнасянето на съда е за частична незаконосъобразност на обжалвания АУПОВ за ТБО. Според съда по делото не се оспорват обстоятелствата, че процесният имот е нежилищен, размерът на отчетната му стойност, както и че същият е собственост на дружеството, на което е определено процесното задължение в трите му компонента. Не е спорен фактът, че имотът се намира в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци. Според съда административният орган не е отчел обстоятелството, че с декларация № 2600-1216 от 29.11.2007 г., подадена на основание чл. 23 от НОАМТЦУПСО, "Елит Авто България" АД е декларирало, че за процесния недвижим имот таксата за битови отпадъци за 2008 г. ще се определя в зависимост от количеството на изхвърлените отпадъци, като ще се ползва един контейнер с вместимост 1100 литра при честота на сметоизвозването един път седмично. Според съда с подаването на същата за дружеството е възникнало правото да се възползва от дадената в чл. 23 от наредбата възможност да бъде освободено от заплащането на пропорционална такса за услугите като цена на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане в депа или други съоръжения за битови отпадъци, като за тази услуга му се определя годишна такса в размер на 850.00 лв. Като е игнорирал това обстоятелство органът е нарушил принципите по чл. 4 и чл. 6 от АПК, а именно за законност и за съразмерност, а именно той да действа в рамките на законово определените му правомощия и да ги упражнява по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Така по делото е установено, че не е предоставян съд за съхраняване на битови отпадъци, като се установява и от писмо от 3.02.2010 г. на директора на дирекция "Приходи и администриране на местни такси", както и от разпита на допуснатия свидетел. По тези съображения е прието, че обжалваният административен акт в тази му част е незаконосъобразен. По силата на цитираната разпоредба на чл. 23, но ал. 4 от НОАМТЦУПСО предприятията заплащат и такса за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в размер, пропорционален в промили на отчетната стойност на имотите. Тази норма, като приета въз основа на чл. 63 от ЗМДТ дава правомощие на органите по приходите към съответните общински администрации да определят такси за посочените услуги по метод, различен от предвидения в ал. 3. В случая Столичният общински съвет е предвидил това, като се е съобразил с обществения интерес. По делото е установено, че чрез приета план-сметка са предвидени разходи за тази услуга за 2008 г., а от договора за концесия от 6.10.1999 г. и от приетите писмени доказателства се констатира, че такава дейност е осъществявана от концесионера "Дитц" АД през процесния период на територията на район "Панчарево". Прието е, че в тази му част обжалваният административен акт е законосъобразен. Според изхода от спора на страните в производството са присъдени и съдебни разноски.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено, в частта, с която е отхвърлена жалбата и неправилно в частта, в която е отменен оспорения АУПОВ за такса битови отпадъци. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от закона за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година, като в процесния случай има издадена такава заповед, посочена по-горе. На основание чл. 9 от ЗМДТ е издадена Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от СО (НОАМТЦУПСО) на Столичния общински съвет (приета с Решение № 894 по Протокол № 93 от 23.11.2006 г.). Съгласно чл. 22 от нея такса за битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятията се определя:

1. според количеството на битовите отпадъци съобразно вида и броя на съдовете за съхраняването им и честотата на сметоизвозване; 2. чрез пряко договаряне и 3. пропорционално в промили. Според чл. 23, ал. 1 от нея за определяне на такса за битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятията по реда на чл. 22, т. 1 а предприятията подават в срок от 1 октомври до 30 ноември на предходната година до кмета на Столична община чрез дирекция "Регулиране на търговската дейност" декларация по образец в два екземпляра за вида и броя на съдовете, а за съхраняване на битови отпадъци, които ще се използват през годината. По силата на ал. 3 от същата разпоредба Столичният общински съвет определя размера на таксата за битови отпадъци на един съд за една година за всеки район на Столична община при определена честота на сметоизвозване в левове, в зависимост от вида и обема на съда като цена на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци. По делото е приложено решение № 87 на СОС от 28.02.2008 г., приложение № 1 - план-сметка по чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ, приложение № 2 за размера на такса за битови отпадъци за предприятията за 2008 г. на 1 съд за 1 г. в левове при честота на сметоизвозване един път седмично. Не се спори по делото, че процесният имот се намира в район с организирано сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, както е прието в мотивите на обжалвания административен акт, независимо съдържанието на заповедта, чиито номер не се чете, на стр. 24 от съдебното досие, издадена на основание чл. 63, ал. 2 и чл. 71 от ЗМДТ, чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от ЗМСМА, т. 1 от нея на и. д. кмета на СО. Спорен се явява фактът на подаване на декларацията по чл. 23, ал. 1 от цит. наредба, с оглед обстоятелството, че тя е подадена на 29.11.2007 г. от "Елит Авто България" АД, а дружеството, адресат на процесния административен акт е възникнало по силата на учредителен акт на 15.11.2007 г. Първото дружество е учредител, като в капитала на новото дружество под формата на непарична вноска е включено правото на собственост върху процесния имот. Безспорно е установено по делото, че е подадена декларация по чл. 23 от наредбата. Цитираните разпоредби на чл. 22, във връзка с чл. 23 от наредбата касаят определяне на размера на такса битови отпадъци за нежилищни имоти на предприятия, които попадат в територии с организирано сметосъбиране, които намират приложения в конкретния случай. Необоснован е изводът на съда, че с подаването на декларацията по чл. 23 от наредбата, за "Елит Авто България" АД, а в последствие и за "Елит пропърти" ООД е възникнало право да се възползват от дадената в тази разпоредба възможност и да бъде освободено дружеството от заплащането на пропорционална такса за услугите като цена на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, като за тази услуга му се определи годишна такса. Съгласно чл. 17 от ЗМДТ предприятията подават в 2-месечен срок от придобиването на нежилищен имот декларация пред общинската администрация по местонахождението му, в която посочва вида на имота, местоназначението му, отчетната стойност и другите обстоятелства, имащи значение за определяне на местните данъци, което в процесния спор е направено на 7.04.2008 г. с декларация с вх. № 2309148. По този начин се уведомява общинската администрация за факти относими към облагането с местен данък и с такса за битови отпадъци. По силата на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ таксата се заплаща от собственика на имота. По аргумент от тези разпоредби е и уредената възможност на носителя на правото на собственост да подаде декларация по чл. 23, ал. 1 от цит. наредба относно обстоятелства, свързани с прилагането на чл. 22, т. 1 от същата наредба, т. е. с облагането с такса за битови отпадъци и методиката на определяне на размера й, респ. на компонентите й. Не може да се обоснове извод, че процесуалната възможност и задължение на задълженото лице, като собственик на нежилищен имот, може да бъдат прехвърлени от праводателя му като такъв чрез учредяване от него с включване на негов собствен имот в капитала му като апортна вноска, доколкото тези отношения са търговски, а обсъжданите са публичноправни и нормите, които ги уреждат са императивни по съдържанието си. Освен това подаването на такава декларация се обуславя и от преценката на този стопански субект, чрез неговите органи. По изложените съображения втората касационна жалба се явява основателна. Неоснователна е първата касационна жалба. Решението на административния съд се явява правилно в тази му част относно установените с акта задължения за такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в размер на 7 121.83 лв. и начислената върху сумата лихва. Таксата се дължи по силата на посочената по-горе разпоредба на чл. 63 от ЗМДТ и чл. 23, ал. 4 от наредбата, в която е записано, че освен таксата по ал. 3, предприятията заплащат и такса за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в размер, пропорционален в промили на отчетната стойност на имотите, като е без значение обстоятелството дали имотът се ползва или не. Отделно от това самото естество на услугата поддържане на чистотата на териториите е такова, че не зависи от това дали даден имот генерира или не отпадъци. Обстоятелството, че столична община извършва въпросната услуга е установен чрез събраните по делото доказателства, а именно договор за концесия от 6.10.1999 г. и план сметка за предвидени разходи за тази услуга за 2008 г.

При този изход от спора съдебни разноски на втория касатор следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 400.00 лв., на основание чл. 143 от АПК.

Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение