Решение № 7968 от 14.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5211/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на М. С. О., гражданка на Федерална Република Нигерия, подадена чрез процесуалния й представител адвокат Т. Илиев, срещу решение № 13319/03.04.2026 г., постановено по адм. дело № 2473/2026 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, Първо отделение, 21-ви състав. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснован и в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора - за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуалния си представител в писмени становища и открито съдебно заседание по съществото на спора оспорва касационната жалба като неоснователна. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на М. С. О., срещу решение № 209/11.02.2026 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ й е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В резултат съвкупната преценка на данните от приобщените пред първата инстанция доказателства, в това число административната преписка по издаване на оспорения акт /съдържаща протокол № УП-18062/24.10.2025 г., съставен за проведеното с чуждата гражданка интервю, както и справки относно Федерална Република Нигерия вх.№№ МД-02-592/31.10.2025 г. и МД-02-104/13.03.2026 г./, е установена релевантната за спора фактическа обстановка, която, подробно и вярно описана в мотивите на оспорения съдебен акт, се възприема от касационната инстанция. За целите на настоящото изложение в обобщен вид следва да се посочи, че производството пред административния орган е образувано по молба за предоставяне на международна закрила от властите в Република България, подадена от чужденката на 16.10.2025 г. На 24.10.2025 г. с нигерийската гражданка е проведено интервю, в хода на което тя заявява, че потвърждава данните, попълнени от нея в регистрационния лист от 16.10.2025 г., с изключение на обстоятелството, че е неомъжена. Заявява, че има съпруг /работещ от 10 години в Германия/, с когото е сключила брак на 28.08.2021 г., но помежду им впоследствие възникнали проблеми, свързани с това, че не е могла да забременее и да му роди дете, което се дължало на редките им контакти - мъжът й се връщал в Нигерия веднъж годишно за около 30 дни, а не по медицински причини. Твърди, че мъжът й не я е взел в Германия, тъй като имала работа в родината си и не била готова да се премести при него. Твърди, че е завършила висше образование /агромениджмънт/, живяла отделно от роднините си в друг град и около 4 години работила добре платена работа на длъжност финансов мениджър в компания за соларни панели. Заявява, че всички от семейството й - родители, братя, сестри, включително тя, са сменили религията си в периода 2019 г.-2020 г., като от [заличен текст] станали [заличен текст] и ходели на църква всяка неделя, но започнали да ги преследват терористите-[заличен текст]. Нейният чичо бил убит, както и баща й преди около година /след получено заплашително писмо/, а през месец март 2025 г. домът им бил изгорен, за които обстоятелства не може да представи каквито и да било доказателства. Посочва, че за последно е разговаряла със семейството си през м. март 2025 г., кооето още е било в родното й село, но след пожара не знае къде са се установили. Заявява, че на 14.10.2025 г. е напуснала държавата си по произход с туристическа виза за България /с цел по-лесно да стигне до държава от ЕС и после до Германия, където да се събере със съпруга си/ през Турция, като пристигайки в България на 15.10.2025 г. не се е позовала пред властите на визата си, защото искала да подаде молба за закрила. Изтъква, че търси сигурност и иска да се установи в която и да е държава. Преди да напусне родината си не се е свързвала със съпруга си /който знаел за терористите, но не и за опожаряването на дома им/, за да му каже, че желае да отиде в друга, по-спокойна държава. Отрича в Нигерия да е арестувана или осъждана, да е членувала в политическа партия, въоръжена групировка или религиозна организация. Заявява, че е напуснала родината си, защото след приемане на католизцизма терористите-[заличен текст] са преследвали семейството й, но нея не са я заплашвали, защото живеела в друг град. Въпреки това, счита, че ако се завърне, ще бъде убита. При горепосочените данни, отчитайки справка вх.№ МД-02-592/31.10.2025 г., изготвена от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ, с оспореното пред първата инстанция решение, председателят на ДАБ е приел, че разказаната бежанска история не обуславя извод за извършено спрямо М. О. преследване, нито за наличие на реална опасност от тежки посегателства върху нея, а напротив - установява, че причините за напускане на страната й на произход са свързани с личен избор и търсене на по-добри условия за живот в Европа. Подробно обсъждайки изтъкнатите от чуждата гражданка по време на проведените с нея интервюта, факти и обстоятелства, административният орган не намира основание по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, в какъвто смисъл е издадения от него и атакуван пред АССГ, отказ, включително предвид отсъствието на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 и ал. 8 ЗУБ, за които излага задълбочени съображения. С оспореното пред касационната инстанция решение, първостепенният съд приема, че актът на председателя на ДАБ е законосъобразен, при което отхвърля жалбата на търсещото закрила лице, като неоснователна. За да постанови този правен резултат, подробно обсъждайки в мотивите си установените по делото факти и събраните доказателства, административният съд обосновава извод, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в установената писмена форма, без допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него законосъобразни мотиви, които се споделят от касационната инстанция и е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение, с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. При вярно установени по делото факти относно личната бежанска история на чужденката и ситуацията в държавата й на произход, административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от нея международна закрила. В противовес с изтъкнатите в касационната жалба съображения, данните от събраните в хода на производството пред АССГ доказателства /в това число тези от протокола от проведеното с М. О. интервю и от справка вх.№ МД-02-104/13.03.2026 г./ не налагат различен от формирания от първостепенния съд извод, че по отношение на нигерийската гражданка в държавата й по произход не е осъществено преследване, по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Изнесените от жалбоподателката факти в бежанската й история не установяват съществуването и на основателни опасения от преследване, поради нейната раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, като предпоставка за прилагане на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Видно от протокола, съставен за проведеното с чужденката интервю, изложените от нея причини за напускането на Нигерия са от личен и семеен характер – установяване в държава от ЕС, в която ще живее спокойно и събиране със съпруга й. Във връзка с изтъкваните от нея съображения от религиозен характер - заплахи и актове на насилие спрямо членове на семейството й, правилно административният орган, а след това и първоинстанционният съд приемат, че същите не позволяват обосноваване на извод за наличие на основание за предоставяне на бежански статут, тъй като видно от самите изявления на М. О., самата тя не е била преследвана в родината си и спрямо нея не е упражнявано физическо или психическо насилие, поради религиозната й принадлежност. Точно обратното, чужденката изрично заявява, че до заминаването си за България за продължителен период от време е живяла и работила в друг град /Абуджа/, без да е била обект на посегателства или заплахи, и изобщо не е търсила помощ от официалните власти. Предвид това, както и с оглед установените по делото данни относно напускането от чужденката на държавата й по произход с редовен паспорт и по легален начин - с туристическа виза, неподкрепени от доказателствената съвкупност и несъответни на закона са възраженията, релевирани в жалбата пред АССГ /възпроизведени и в касационната жалба/, че нигерийската гражданка е била обект на преследване, поради променената си религия. Неоснователни са и доводите, че първоинстанционният съд не е съобразил представената в хода на производството справка вх.№ МД-02-104/13.03.2026 г. относно положението на покръстените християни. В мотивите на съдебния акт решаващият състав на АССГ е обсъдил и двете представени от ДАБ справки, като е ценил същите в контекста на данните, установени от събрания по делото доказателствен материал и е приел, че независимо от удостовереното в официалните документи тежко положение на конвертитите в Нигерия, изрично отреченото от М. О. обстоятелство, че е била обект на репресии, заради изповядваната от нея религия, заедно с факта на спокойно упражняване на професията й в друго населено място, обосноват извод за липса на основание за предоставяне на международна закрила. Противно на оплакванията на касатора, изводите на административния съд за законосъобразност на издадения отказ са формирани и при правилно приложение на изискванията на чл. 75, ал. 2 и ал. 3 от ЗУБ, преценени в контекста на условията по чл. 4, § 5 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила /отменена, считано от 12.06.2026 г., и заменена с Регламент (ЕС) 2024/1347 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 година относно стандартите за определянето на гражданите на трети държави или лицата без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила за единен статут на бежанците, или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила и за съдържанието на предоставената закрила, за изменение на Директива 2003/109/ЕО на Съвета и за отмяна на Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета/. В тази връзка следва да се има предвид и решение на СЕС от 04.10.2018 г. по дело C-56/17 /Б. Ф. срещу Председател на Държавна агенция за бежанците/, в т. 3 от диспозитива на което е дадено тълкуване, че молителят за международна закрила, който в подкрепа на молбата си се позовава на опасност от преследване поради мотиви, основани на религията, не е длъжен, за да подкрепи твърденията си относно религиозните си вярвания, да прави декларации или да представя документи за всички елементи на понятието „религия" по член 10, параграф 1, буква б) от Директива 2011/95//ЕС, но той трябва да подкрепи тези твърдения с достоверни данни, като представи елементи, въз основа на които компетентният орган може да се увери в истинността на посочените твърдения. В настоящия случай такива данни не са представени от нигерийската гражданка, както в административното, така и в съдебното производство. Няма основание да се приеме и, че съществува риск при връщането си в Нигерия чужденката да бъде преследвана или подведена под отговорност, поради конверсията на религията си, тъй като липсват доказателства, че властите са заинтересовани от религиозната й принадлежност и са против същата под каквато и да е значима за настоящото производство форма. Цялостният анализ на обясненията на М. О. сочи, че са налице единствено лични и икономически причини за напускане на родината й. Не на последно място, следва да се отбележи, че са налице множество противоречия в изнесената от нея информация, компрометиращи автентичността на бежанската й история, като аргумент в тази посока се извежда и от изричните изявление на чужденката и процесуалния й представител пред касационната инстанция. По изложените съображения, законосъобразен е изводът на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на нигерийската гражданка на международна закрила, при условията на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Правилно е и заключението на първоинстанционния съд за отсъствието на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, включително предвидените в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Установеното от фактическа страна, въз основа на събраните по делото доказателства /в т. ч. и представената пред касационната инстанция справка за Нигерия от 24.03.2026 г./, сочи, че по отношение на чужденката не са налице предпоставките за предоставяне на международна закрила в никоя от предвидените в чл. 9 ЗУБ хипотези. Не са налице данни тя да е била принудена да напусне държавата си по произход, поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция /т. 1 на цитираната разпоредба/, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание /т. 2 на същата норма/, като в кориците на делото липсват и твърдения и/или изявления в тази посока. Напротив, търсещата закрила е заявила пред административния орган в хода на проведеното с нея интервю, че основната й цел е била да се установи в държава, в която ще живее спокойно и ще бъде със съпруга си. В същото време, независимо от несигурната обстановка в Нигерия и наличието на терористична дейност, съвкупната преценка на данните от всички приобщени по делото справки за ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход, по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило М. О. в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си, единствено поради факта на присъствието си на нигерийска територия, без значение от личното й положение, особено като се отчете и възприетата в цитираната практика на СЕС, условност, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила" /тоест хуманитарен статут/. При отсъствие на предпоставките за предоставяне на международна закрила, процесният акт на председателя на ДАБ е материално законосъобразен, а оттам и постановеният от административния съд резултат за отхвърляне на жалбата като неоснователна, е правилен. Представените за първи път в касационното производство писмени доказателства и наведените във връзка с тях твърдения от касатора не налагат друг извод относно правилността на атакуваното съдебно решение. Видно от постъпилото по делото писмо от 08.06.2026 г. от Националната комисия за борба с трафика на хора /НКБТХ/, въз основа на подаден от нигерийската гражданка сигнал от 05.05.2026 г. на Националната телефонна линия за борба с трафика на хора, същата неформално е идентифицирана като потенциална жертва на трафик на хора, с оглед изложени от нея обстоятелства за евентуален трафик на хора, упражняван контрол, принуда или риск от експлоатация, и считано от 11.05.2026 г., е настанена в приют за временно настаняване на жертви на трафик. От представените от Държавна агенция за бежанците писмени доказателства /в това число сигнал за потенциален случай на трафик на хора и упражняван международен натиск за експлоатация вх.№ ПNЗ-ВР-1456/12.05.2026 г. и писмо от заместник-председателя на ДАБ вх.№ СД-02-227/12.05.2026 г./ се установява, че едва на 11.05.2026 г. /след постановяването на първоинстанционния съдебен акт на 03.04.2026 г./, М. О. е разкрила пред административния орган информация, съдържаща индикатори за трафик на хора, който от своя страна е сезирал НКБТХ /като специализиран държавен орган към Министерски съвет, координиращ прилагането на националната политика и стратегия в областта на противодействието на трафика на хора/ за предприемане на необходимите последващи действия. Настоящият касационен състав приема, че гореописаните факти са ирелевантни за преценката на законосъобразността на атакувания съдебен акт, тъй като са възникнали след датата на приключване на устните състезания пред първостепенния съд, с оглед на което несъмнено не са били известни на ДАБ при разглеждане на депозираната от чужденката молба за международна закрила, съответно - не са предмет на изследване от АССГ при постановяване на решението му, а Върховният административен съд, съгласно правилото на чл. 220 АПК, преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, предвид забраната за нови фактически установявания. По посочените съображения и споделените мотиви на административния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореният съдебен акт, като правилен и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,