Решение № 12132 от 24.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1855/2013 г.

Решение № 12132 от 24.09.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1855/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от "Изпау-2" ЕООД със седалище в гр. Любимец, Област Пловдив, подадена чрез адв. Г. Пейчинов, против решение № 2626/28.11.2012 г. по адм. д. № 2877/11 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 241101817/26.07.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с Решение № 973/13.10.2011 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив, в частта за отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5, вр. чл. 6 ЗДДС, в общ размер 64 613 лв. за данъчни периоди м. февруари и м. март 2007 г., м. май, м. юни, м. юли, м. септември, м. октомври и м. ноември 2009 г. по фактури, издадени от "Евро фууд 2009" ЕООД, "Джи Ер Си" ЕООД, "Антъни петролиум" ЕООД и "Трейдинг ПЕ" ЕООД, както и начислените лихви от 16 910, 51 лв. и присъдено юрисконсултско възнаграждение за Дирекция "ОУИ"-Пловдив в размер на в размер на 2080, 47 лв.

В касационната жалба и допълнението към нея се излагат твърдения за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на решение по същество, с което да се отмени РА, като незаконосъобразен.

Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ", сега Дирекция "ОДОП"-Пловдив, оспорва касационната жалба и желае решението да бъде оставено в сила, по съображения изложени в писмена защита от юрк. Бонева. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството-жалбоподател с мотиви, съдържащи подробен анализ на доказателствата по делото, установените факти, включително и с приета по делото съдебно-икономическа експертиза, от които е извел крайния извод за законосъобразност на РА.

Решението е правилно.

С ревизионния акт, предмет на оспорване пред първоинстанционния административен съд е отказан е данъчен кредит по фактури с предмет "горива" от доставчици "Евро фууд 2009" ЕООД, "Джи Ер Си" ЕООД, "Антъни петролиум" ЕООД и "Трейдинг ПЕ" ЕООД, както следва:

• в общ размер 16 451, 04 лв. по фактури с предмет дизелово гориво, издадени от "Евро фууд 2009" ЕООД през м. 09, м. 10 и м. 11.2009 г.;

• в общ размер 11 860, 25 лв. по фактури с предмет евродизел и бензин А95Н, издадени от "Джи Ер Си" ЕООД през м. 02 и м. 03.2007 г.;

• в общ размер 15 419, 55 лв. по фактури с предмет дизелово гориво, издадени от "Антъни петролиум" ЕООД през м. 05 и м. 09.2009 г.;

• в общ размер 20 882,16 лв. по фактури с предмет дизелово гориво, издадени от "Трейдинг ПЕ" ЕООД през м. 06 и м. 07 2009 г.

Основанието за отказ е по чл. 70, ал. 5, вр. чл. 6 ЗДДС, поради недоказани реални доставки на горива, които изводи са въз основа на констатациите в ревизионния акт за ненамиране на доставчиците на данъчните им адреси и непредставяне на изисканите документи, свързани с доставките, отразени във фактурите.

При извършените насрещни проверки посочените доставчици не са открити на данъчните им адреси, искането за представяне на документи и писмени обяснения е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, като е поставено съобщение на определеното за целта място в ТД на НАП, както и е публикувано в интернет страницата. В законоустановения срок исканите документи не са представени. След извършена проверка в информационната система на НАП органът по приходите е установил, че доставчиците нямат наети лица, като не са подавали декларации за осигуряване на такива и не са внасяли здравно-осигурителни вноски. Установено е, че доставчиците "Евро фууд 2009 " ЕООД и "Антъни петролиум " ЕООД имат задължения към бюджета в особено големи размери.

В касационната жалба се твърди за допуснато от страна на ревизиращите органи нарушение на процедурата по извършване на насрещните проверки, неспазване на сроковете за поставяне и сваляне на съобщенията, респективно - неосигуряване законоустановения срок за представяне на изисканите документи. Според касатора тези нарушения в процедурата изобщо не установяват връчване, съгласно нормите на ДОПК.

Тези възраженията, поддържани и пред първоинстанционния съд, правилно са приети от съда за неоснователни.

В хода на ревизията същите документи са изискани и от ревизирания субект, при което той не е представил доказателства във връзка с предмета на разглежданите фактури - приемо предавателни протоколи, договори или търговска кореспонденция с доставчиците, нито данни за лицата, с които са осъществявани контактите, не е представил доказателства за транспорта на горивата. Едва с жалбата до съда жалбоподателят е представил товарителници за автомобилен превоз в страната и складови разписки, които са обсъдени от съда, но не са кредитирани като частни документи, с недостоверни дати и част от тях, неотносими към конкретните доставчици.

Установените при ревизията данни са обсъдени от съда, съответно след анализ на данните, установени при съдебното производство. Приета е по делото ССчЕ, обсъдена от съда, наред с останалите доказателства по делото. Свидетелските показания са анализирани и съпоставени с приетите писмени доказателства и експертиза.

Неоснователни са поддържаните от касатора възражения по съществото на спора.

В хода на съдебното оспорване не е опровергана констатацията на ревизията, че доставчиците не могат да бъдат открити на данъчните им адреси. Изрично в заключението си вещото лице по приетата по делото ССчЕ е вписало, че не е намерило доставчиците и не е извършило проверка при тях. Вещото лице не е могло да провери осчетоводяването на стоките и не е дало заключение за заприходяването и изписването им, нито при доставчиците, нито при жалбоподателя, като за жалбоподателя има констатация, че има редовно заведено счетоводство. Не се установява кадровият потенциал на доставчиците да извършат фактурираните доставки, което е вписано изрично в заключението и на вещото лице. Не е опровергана констатацията на органа по приходите от извършени служебни справки в масива на НАП, че доставчиците нямат наети лица, като не са подавали декларации за осигуряване на такива и не са внасяли здравно-осигурителни вноски. Няма данни и за заведени като активи МПС, които в случая са за специализиран превоз - цистерни. Констатирани са от съда несъответствия между свидетелските показания и заключението на вещото лице за осъществяван транспорт. С изключение на "Антъни петролиум" ЕООД по делото не се установява доставчиците да са притежавали или ползвали специализирани складове за съхранение на течни горива. Съгласно заключението на ССЕ само по отношение на доставчика "Антъни петролиум " ЕООД е установим стоков поток и то по една от двете издадени от него фактури. Съдът не е кредитирал заключението на експерта в тази част, тъй като ССЕ не установява за този доставчик какви счетоводни записвания има във връзка със съхраняването на стоките, нито в съответните складови помещения съхранявани ли са и чужди стоки, също - вещото лице не е установило всички лица, от които доставчикът "Антъни петролиум" ЕООД се е снабдявал с гориво, нито пък са установени всички клиенти, на които "Антъни петролиум " ЕООД е доставял гориво, поради ненамиране доставчика на данъчния му адрес и невъзможност да провери счетоводството му. Вещото лице не е осъщестило контакт с доставчика и не е установено редовно водено счетоводство, порид което заключението му в частта за установим стоков поток по една от фактурите, издадени от "Антъни петролиум " ЕООД, е необосновано с надлежни доказателства. Съдът е обсъдил представените пред съда писмени доказателства и след анализ е установил, че нито един от документите не обективира реално предаване на вещта с оглед родовоопредения й характер, както се изисква от нормата на чл. 24 от Закона за задълженията и договорите, същите не са съставени между доставчика и жалбоподателя. Международната товарителница и пътният лист се отнасят за "Антъни петролиум" ЕООД, но не доказват, че именно закупеното от гръцката компания гориво е продадено впоследствие на жалбоподателя. Вещото лице е посочило като налични документи за извършен от "Вам петрол" ЕООД транспорт на горивата по фактурите от "Антъни петролиум" ЕООД, но тези транспортни документи се отнасят единствено за транспорта от предходния доставчик до прекия, а не от последния до жалбоподателя. Не се кредитират показанията на св. Чорлов, който твърди, че "Антъни петролиум" е доставял горива със свой превоз, защото това са само твърдения, в подкрепа на които няма представени писмени доказателства.

Като съпътстващи документи към издадените от "Трейдинг-ПЕ" ЕООД фактури ССЕ е посочила стокови разписки и кантарни бележки. Вещото лице е установило съвпадение в количеството по фактурата (30000 л) по стоковата разписка и по кантарната бележка. Недоказан е обаче транспортът на горивото от този доставчик, като в тази връзка ССЕ дава противоречиво заключение. Според вещото лице, на жалбоподателя е доставяно гориво от "Трейдинг-ПЕ" ЕООД с посочено и име на водач на МПС. От друга страна, ССЕ дава заключение, че сред документите на "Вам петрол" ЕООД няма записвания за извършени транспортни услуги във връзка с доставките по процесните фактури от "Трейдинг-ПЕ" ЕООД.

Съдът правилно не е кредитирал показанията на разпитаните свидетели. От една страна, те са в противоречие с останалите доказателства и приета експертиза, а от друга, установяват данни по измервания на масата на товарните автомобили, които факти са установими единствено с надлежни за това документи, които липсват по делото.

Съдът правилно не е кредитирал ССЕ и в частта за доставчика "Джи Ер Си" ЕООД. Заключението в тази част се обосновава единствено с представени 7 бр. товарителници, които макар и да съвпадат с датите на фактурите, за превоз на посочените във фактурите горива от паркинг База Лукойл Пловдив до бензиностанция Елит - Любимец, и в тях като изпращач, превозвач и получател да е посочен жалбоподателя, е ценил същите като частни документи, представени едва в хода на съдебното обжалване, оспорени от ответната страна. Ценил е тяхната доказателствена сила и е приел, че в тежест на жалбоподателя е било при оспорване на частните документи, достоверност на данните, съдържащи се в тях. След като това не е осъществено, правилно съдът е приел, че тези частни документи, представени с жалбата до съда, не се ползват с доказателствена сила за установяване действително прехвърляне правото на собственост върху процесното гориво. Поради неизвършена проверка от ССЕ в счетоводството на доставчика не е установено дали товарителниците са намерили счетоводно отражение. Не е дадено заключение за редовно водено от доставчика счетоводство, чрез което може да се създаде убеждение зе достоверност на датите на разглежданите частни документи. Недоказано е заприходяването и изписването на стоките при доставчика и при жалбоподателя.

Към издадените от "Евро фууд 2009" ЕООД фактури ССЕ не е посочила съпътстващи документи. Този доставчик не е намерен от вещото лице и не е извършена проверка в счетоводството му. При превозвача "Вам петрол" ЕООД ССЕ не е установила записвания относно извършени транспортни услуги във връзка с фактури от "Евро фууд 2009" ЕООД, което идва да покаже, че по делото не е доказан и транспортът на горивото.

Не водят до различен извод приетите по делото РА на доставчиците.

В РА № 200906041/08.02.2010 г., издаден на "Антъни петролиум" ЕООД попада само една от фактурите - № 40/19.05.2009 г. Установява се, че в него няма конкретни констатации за доставките, по които лицето е изпълнител, не се съдържат и данни за предмета на тези доставки. Не са описани конкретно издадените към жалбоподателя фактури като обект на проверка и не се съдържат констатации относно извършените счетоводни записвания. При преценка на РА в съвкупност с останалите доказателства по делото във връзка с твърдяните доставки на гориво, не може да се обоснове извод за доказана реалност на доставките по смисъла на чл. 6 ЗДДС. РА може да се приеме само като индиция за евентуално осъществявяне на доставки към жалбоподателя, но не е достатъчно да обоснове претендираната реалност.

Относно доставчика "Евро фууд 2009 " ЕООД са представени два РА: № 1007773/11.02.2011 г. и № 20001011103/04.04.2011 г. В тях извършените от лицето облагаеми доставки са отразени само стойностно и то сумарно, без да е налице каквато и да било конкретика във връзка с предмета и контрагентите, към които са изпълнени доставките. И в тези РА не се съдържат констатции относно извършените счетоводни записвания, поради което същите не са доказателство за реално извършени доставки към жалбоподателя.

Както е постановил Съдът на Европейския Съюз в свое решение от 31 януари 2013 г. по дело С-643/11, по отправено преюдициално запитване от Административен съд - Варна, само от факта, че в съставен на издателя на фактурата ревизионен акт данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него данък върху добавената стойност, не може да се направи изводът, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема сделка.

За останалите доставчици не са представени РА.

Крайният извод на Съда е, че констатациите за отказан данъчен кредит по спорните фактури от "Евро фууд 2009" ЕООД, "Джи Ер Си" ЕООД, "Антъни петролиум" ЕООД и "Трейдинг ПЕ" ЕООД са законосъобразни и подлежат на потвърждаване.

Настоящата инстанция споделя изводите на съда, изложени в обжалваното решение като намира, че същите са обосновани и решението е постановено при правилен анализ на доказателствата, правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и при спазване на съдебно-процесуалнте разпоредби.

Неоснователни са твърденията за приложимост на практиката на Съда на Европейския Съюз, постановено решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, както и позоваването на друг постановен от Административен съд Пловдив съдебен акт - решение по адм. д. № 3519/11 по описа на АС-Пловдив, с жалбоподател непряк доставчик "Вам Петрол " ООД, в който съдът се е позовал на това решение на СЕС. Постановените решения от първоинстанционните съдилища нямат задължителен характер и същите не създават практика, задължителна за другите съдилища, още по-малко за Върховния административен съд, който е касационна инстанция за актовете на административните съдилища. Отделно, прилагането на постановено по друг спор решение на СЕС от страна на национален съд следва да е обосновано с идендичност на фактическата обстановка, която в случая не е налице между тази по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и настоящото дело. Изискването за доказана реалност на доставките, по които се претендира данъчен кредит е обсъдено в решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело C-285/11, по отправено преюдициално запитване от Административен съд - Варна, в т. 31 от което е посочено, че за да се установи, че на основание на процесните доставки на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани от получателя за извършването на облагаеми сделки. В т. 32 от същото решение се съдържат следните мотиви: "Запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото.", а съгласно т. 33: "Ако в резултат от тази преценка се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани за целите на неговите облагаеми сделки, по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано." От изложеното следва, че съществува практика на СЕС, съгласно която е постановено, че за да се признае правото на приспадане на данъчен кредит, е необходимо стоките или услугите да са реално получени и да са използвани за целите на облагаеми сделки.

Поради недоказана реалност на доставките на "горива" по обсъдените в настоящото производство фактури и доставчици, начисляването на ДДС по същите се явява неправомерно, съответно не обосновава предпоставките за възникване и право на данъчен кредит за вписания във фактурите получател.

По изложените съображения обжалваното съдебно решение на АС-Пловдив е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С обжалваното съдебно решение са присъдени разноски по производството на данъчна администрация за осъществената юрисконсултска защита в размер на 2080, 47 лв., което юрисконсултско възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК е за цялото производство и второ такова не се дължи за касационната инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,