Решение № 2089 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4960/2008 г.

Решение № 2089 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4960/2008 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството по чл. 257 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Сдружение с нестопанска цел "Гражданска инициатива Справедливост", със седалище и адрес на управление в гр. София, район Сердика, ул. "Цветан Минков" 9, ет. 5, представлявано от председателя на управителния съвет Иван Груйкин, срещу бездействие на министъра на правосъдието по задължение, произтичащо пряко от нормата на § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА). С твърдението, че министърът не е изпълнил изцяло вмененото му от нормативния акт задължение за предаване на посочените в закона документи, намиращи се в неговите структури, жалбоподателят е сезирал съда с искане ответникът да бъде осъден да предаде на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби в Българската народна армия всички налични във ведомството му документи по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА в рамките на определен от съда подходящ срок за това. Министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Димов, изразява становище за неоснователност на искането по съображения, развити в писмени бележки. Заинтересованата страна - Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби в Българската народна армия (Комисията (КРДОПБГДСРСБНА), в писмено становище на председателя й твърди, че са предприети действия по предаване и приемане на архива и че е налице взаимодействие между двете институции в тази насока. Сочи, че няма регистриран отказ на министерството на правосъдието за предоставяне на документи. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, за да се произнесе по искането по чл. 257 от АПК, съобрази следното от фактическа и правна страна: С определение № 7235 от 17.06.2008 г. по адм. дело № 4960/2008 г. по описа на Върховния административен съд, искането на Сдружение с нестопанска цел "Гражданска инициатива Справедливост" за защита срещу претендираното неоснователно бездействие на министъра на правосъдието е оставено без разглеждане като процесуално недопустимо, поради липса на пряк и непосредствен правен интерес у оспорващия и производството по делото е прекратено. Този съдебен акт е отменен с определение № 10992 от 23.10.2008 г. по адм. дело № 10945/2008 г. по описа на Върховния административен съд - петчленен състав, II-ра колегия и делото е върнато на настоящия тричленен състав за разглеждане на искането по същество. При това положение искането следва да се приеме за процесуално допустимо, предвид наличието на влязъл в сила съдебен акт по този въпрос. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Със ЗДРДОПБГДСРСБНА е уреден редът за достъп, разкриване, използване и съхраняване на документите на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия, включително и на техните предшественици и правоприемници, за периода от 9 септември 1944 г. до 16 юли 1991 година. Със закона се учредява нарочна комисия като специализиран независим държавен орган, който осъществява политиката на Република България за разкриването, обявяването и съхраняването на документите на Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, с компетентност и правомощия, изброени в същия закон (чл. 9 - чл. 14 и др.). За прилагането на специалния закон се създава централизиран архив на документите на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия, който се управлява от КРДОПБГДСРСБНА (чл. 4 във връзка с чл. 11, във връзка с чл. 1, ал. 3). Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА министърът на вътрешните работи, министърът на правосъдието, министърът на отбраната, министърът на външните работи, директорът на Националната разузнавателна служба, началникът на Националната служба за охрана, директорът на Националната следствена служба, председателят на Държавна агенция "Национална сигурност", председателят на Главно управление на архивите и директорът на Централния военен архив организират в ръководените от тях структури окомплектоването и предаването на документите на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия на Комисията. Видно от нормата на чл. 17 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, по утвърден с председателя на Комисията план-график задължените органи окомплектоват и подготвят за предаване архивните дела и справочния апарат (картотеки, каталози, фондови книги, описи, регистрационни дневници, архивни регистри, исторически справки на фондообразувателите и други). Разпоредбата на § 8 от ПЗР на закона предписва, че в 8-месечен срок от влизането му в сила, органите по чл. 16, ал. 1, сред които е и министърът на правосъдието, предават на Комисията документите, намиращи се в техните структури. ЗДРДОПБГДСРСБНА е обнародван в "Държавен вестник", бр. 102 от 19.12.2006 г. и е влязъл в сила 3 дни след обнародването му, а именно - на 23.12.2006 г., съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 5, изр. 2 от Конституцията на Република България и Решение № 7 от 11.VIII.1994 г. на КС на РБ по конст. дело № 10/94 година. Следователно визираният в § 8 от ПЗР на закона инструктивен срок е изтекъл на 23.08.2007 година. Едновременно с това се установява, че съставът на Комисията, на която следва да бъдат предадени документите, е избран от Народното събрание не в указания едномесечен срок от влизане в сила на закона (§ 1 от ПЗР), а с Решение на НС от 5.04.2007 г., обн., ДВ, бр. 31 от 13.04.2007 г., т. е. с около два месеца и половина по-късно. Не е спазено и предписанието на § 4 от ПЗР на ЗДРДОПБГДСРСБНА, според което в тримесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет осигурява на Комисията и администрацията й необходимите работни помещения и технически средства за осъществяване на нейната дейност и за съхранение на архива на органите по чл. 1 от същия закон. В тази връзка между страните не е спорно, че за периода от избирането на членовете й до приемането на Решение на Министерския съвет № 402/24.06.2008 г. за безвъзмездно предоставяне на КРДОПБГДСРСБНА за управление на имот - публична държавна собственост, за създаване на Централизиран архив за съхраняване на получената документация, Комисията обективно не е разполагала с техническа възможност да приеме и съхранява документите, които следва да й бъдат предадени от органите по чл. 16, ал. 1 от закона, в т. ч. и от административните структури към министъра на правосъдието. Липсата на сграден фонд за набиране и съхраняване на архивите от същата в качеството й на приемащ документацията орган е обективно обстоятелство, възпрепятстващо приемането на архива в установения от § 8 на ПЗР на ЗДРДОПБГДСРСБНА осеммесечен срок. Друг фактор, налагащ увеличаване на процедурното време и затрудняващ спазването на фиксираните в закона срокове, се явява и обемът на документацията. Както се посочи, Комисията сама твърди, че е налице двустранна кореспонденция с министерството на правосъдието относно процеса на предаване на материалите от неговите структури. Счита срокът за инструктивен и въпреки че задължението на министъра е непогасено към този момент, счита, че липсва отказ или неоснователно бездействие от негова страна за предоставяне на поисканата информация. От друга страна, жалбоподателят не конкретизира вида на документацията, не сочи какви архивни или справочни единици съществуват в МП, които да не са предадени. Всъщност Сдружението не оспорва започналия и продължаващ процес по предаване на документите от страна на министъра. Оплакванията му са в посока, че изпълнението на това задължение не е завършило в определения от закона срок и че не е предадена цялата документация (изведено от формулировката в жалбата, че министърът "не е изпълнил изцяло задължението си", което твърдение се поддържа и в писмената защита). Съгласно текста на приложимата разпоредба на чл. 257, ал. 1 от АПК, бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове. Бездействието на администрацията (неупражняването на компетентност) поначало съставлява закононарушение, като в хипотезата на чл. 257 във връзка с чл. 256 попадат всички фактически действия, без задълженията за волеизявления. Защитата се реализира по процесуалния ред на Раздел II от Глава ХV на АПК и след изпълнение на предвидените условия и предпоставки. Уреденият в чл. 257 правен способ се идентифицира с осъдителен иск, при предявяването на който следва да е посочен надлежният ответник, да е конкретизиран видът на претендираните фактически действия (с оглед обстоятелството, че решението се ползва с изпълнителна сила). В разглежданата хипотеза сдружението носи тежестта да докаже фактите, от които е възникнало задължението, а органът-ответник - тяхната липса или наличието на правоизключващи, правопогасяващи или правоотлагащи факти. От доказателствата по делото е видно, че поведението на административния орган не може да се квалифицира като неоснователно бездействие по смисъла на чл. 257, ал. 1 от АПК. Задължението за комплектоване и предаване на Комисията на посочената в закона документация произтича пряко от нормите на чл. 16 и чл. 17 на ЗДРДОПБГДСРСБНА, в които е установено дължимото от органа действие, докато в § 8 от ПЗР на закона се визира срокът, в който следва да бъде постигнат така целения материалноправен резултат. Безспорно този срок е инструктивен, препоръчителен. Неспазването му не погасява задължението за предаване на наличните в структурите на МП документи. От гледна точка на естеството на дължимото поведение, в случая се касае не за еднократно фактическо действие, а за дейност (съвкупност от фактически действия), чиято пълна реализация обективно изисква технологично време. Предвиденото такова от законодателя (§ 8 от ПЗР на ЗДРДОПБГДСРСБНА) е обвързано с осъществяването на други предварителни условия, също скрепени със срок, като: избиране на членовете на комисията, осигуряване на необходимия сграден фонд и технически средства и др. Несвоевременното изпълнение на тези условия от страна на други нормативно задължени правни субекти безусловно се отразява върху продължителността на процеса по предаване и приемане на документите, който е двустранен, т. е. изисква наличието на възможност у КРДОПБГДСРСБНА за приемане на изпълнението на задължението. От значение е обстоятелството, че компетентният административен орган е предприел дължимите действия по изпълнението на своята част от процедурата по приемане и предаване на архива. Няма спор, че министърът е организирал в ръководените от него структури окомплектоването на документите за предаването им на Комисията. При това положение, противно на твърденията в жалбата, се налага изводът, че не е налице неизпълнение от страна на министъра на правосъдието в качеството му на орган по чл. 16, ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА на вменените му по този закон задължения. Претендираното от жалбоподателя забавяне на процеса и неспазване на срока за приключването му не е необосновано и неоснователно, а се дължи на обективни причини, стоящи извън сферата на компетентност на ответника и изискващи конкретни действия на други органи на власт. В настоящия случай търсената съдебна защита се явява безпредметна, предвид констатираното активно сътрудничество и взаимодействие между участващите в правоотношението органи, изразяващо се в започнал и продължаващ процес по предаване на документите. С други думи, налице е начало на изпълнение на законовото задължение, изключващо постановяването на осъдителен диспозитив в настоящото съдебно производство. Отделно от това липсата на индивидуализация на съответната документация води до невъзможност органът да бъде осъден да извърши конкретни фактически действия по предаването й. По изложените съображения искането на Сдружение "Гражданска инициатива Справедливост" да се осъди министърът на правосъдието да предаде на Комисията всички налични в подчинените му структури документи по ЗДРДОПБГДСРСБНА в определен от съда срок е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 257, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,