Решение № 11139 от 30.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5107/2009 г.

Решение № 11139 от 30.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5107/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директор Дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП чрез юрисконсулт Николай Калистратов срещу решението от 16.02.2009 г. по адм. д. № 0423/2006 г. на СГС - административно отд. III А състав, с което е отменен обжалваният от "Ню Бояна Филм" АД ДРА и потвърдилото го решение в частта, в която на дружеството - жалбоподател са определени за имот "Киноцентър-Бояна" задължения за такса битови отпадъци за периода от 1 до 31.12.2002 г. в размер на 32 535, 68 лв. и съответни лихви. В жалбата се поддържа неправилност на решението и се моли отмяната му. Жалбоподателят счита за неправилен извода на съда, че щом общината не е извършвала сметосъбиране и сметоизвозване на територията на обектите на дружеството, то същото не следва да заплаща и останалите компоненти от таксата за битови услуги. Става въпрос за такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържане чистотата за обществено ползване, които услуги, според касатора, макар и към момента с влошаване на качеството им били предоставяни от Столична община. Претендира съдебни разноски. Ответникът - "Ню Бояна Филм" АД чрез пълномощника си адв. Чолаков оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна. Счита, че за процесния период съществува единствена заповед, която не третира останалите два компонента, а по делото липсват доказателства, че услугата е извършвана. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна, по съображения подробно изложени в съдебното заседание. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но е НЕОСНОВАТЕЛНА. Въз основа на данните по делото СГС е направил законосъобразен правен извод, че обектите на дружеството - жалбоподател, сега ответник по жалбата за които е начислена такса смет по чл. 66, т. 3 и 4 ЗМДТ се намират в строителните граници на територията на Столична община и че същите са извън районите на организирано сметосъбиране и сметоизвозване. В тази връзка съдът правилно се е позовал на заповед № РД 09-1519/2001 г. на кмета на СО, в която са определени границите на територията на р-н "Витоша", където се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване, както и са посочени имоти и местности които не се обслужват от фирмите по тези услуги. Освен това в цитираната заповед не е спазен чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и кметът на СО е определил границите на извършване само на една от четирите вида услуги, при което след като услугите (сметосъбиране и сметоизвозване) не са предоставяни реално на територията на конкретния имот, няма основание за възникване и на финансово вземане за такса битови отпадъци. Не би могло да се сподели застъпеното становище от касатора, че таксата за битови отпадъци като многокомпонентна се дължи, независимо дали е извършвано сметосъбиране и сметоизвозване, защото именно в цитираната заповед на кмета на СО е определена само една от видовете услуги, която реално на територията на имота не е извършвана. При това и с оглед същността на местната такса като вид вземане за реално извършена услуга следва, че при непредоставянето и не се дължи такса за битови отпадъци. Таксата се заплаща за съответната престирана услугата не представлява самостоятелно плащане - чл. 62 ЗМДТ. Ето защо възражението на касатора в жалбата му, че извън предмета на спора е събирането и извозването на отпадъците, тъй като не оспорва, че такова не е предоставяно от СО на територията на обектите на "Бояна Филм" ЕАД, а спорът е само за заплащане на такса за битови отпадъци е неоснователно. Както се посочи вече, с нормата на чл. 62 от ЗМДТ изрично е регламентирано, че за визираните видове услуги размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 и се дължи за всяка услуга поотделно. Няма как да се заплаща такса за битови отпадъци при неизвършена реално услуга. На последно място СГС е съобразил и съдебната практика на ВАС - I А отд. по аналогичен спор за същия имот за друга календарна година. При тези съображения решението като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото на касатора разноски не се следват а ответникът не е претендирал присъждане на съдебни разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо А отделение,