Решение № 13083 от 21.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7876/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 от АПК. Образувано е по касационната жалба на Висшия съдебен съвет, чрез процесуален представител, срещу решение 2279/07.04.2021 г. по адм. д. 4808/2020 г. по описа на Административен съд - София-град, в неговата осъдителна част. Счита решението за неправилно, в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът неправилно приел, че е налице пряка причинна връзка между претендираните от ищеца неимуществени вреди и отменено решение на Висш съдебен съвет. Неправилно бил определен и размерът на присъденото обезщетение, тъй като не бил съобразен със събраните по делото доказателства. Иска от съда да отмени решението в осъдителната му част, като отхвърли изцяло предявения иск за обезщетение на неимуществените вреди. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на поисканото от адв. Минков адвокатско възнаграждение. Ответната страна В. Димитров, чрез адв. Минков, с писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Направено е и искане за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението, в оспорваната част, при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е осъдил Висшия съдебен съвет да заплати на В. Димитров: сумата от 15 000 (петнадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на незаконосъобразен административен акт решение по т. 52 /допълнителна/ по протокол 62 от заседание на Висшия съдебен съвет, проведено на 18.12.2014 г., с което Димитров е отстранен от длъжност - съдия и и.ф. председател на Военноапелативния съд до приключване на наказателното производство, по което е привлечен като обвиняем, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 01.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата; 4571, 20 лева лихва за забава върху главницата от 15 000 (петнадесет хиляди) лева за периода от 31.05.2017 г. до 31.05.2020 г. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от В. Димитров иск срещу Висшия съдебен съвет за присъждане на обезщетение за горницата от 15 000 до претендирания размер от 25 000 лева и присъдил разноски на страните, съобразно изхода на делото. Решението, в частта, с която е отхвърлен предявения от Димитров иск срещу Висшия съдебен съвет за присъждане на обезщетение за горницата от 15 000 до претендирания размер от 25 000 лева, не е обжалвано и е влязло в законна сила. От доказателствата по делото, административния съд е установил и възприел следната фактическа обстановка: С решение по допълнителна т. 52 на протокол 62/18.12.2014 г. Висшият съдебен съвет е отстранил В. Димитров - съдия и и.ф. председател на Военноапелативния съд, временно от длъжност до приключване на наказателното производство. На същия ден (18.12.2014 г.) във Висшия съдебен съвет е депозирано заявление вх. 11.04.331/18.12.2014 г., с което В. Димитров е подал оставка от заеманата длъжност съдия във Военноапелативния съд, пояснявайки, че с отстраняването му от длъжност е лишен от правото на пенсиониране, от средства за препитание и от конституционно право на труд. С решение по т. 3 на протокол 2/15.01.2015 г. Висшият съдебен съвет, на основание чл. 165, ал.1, т. 5 от ЗСВ, е освободил В. Димитров от заеманата длъжност заместник-председател на Военноапелативния съд, както и от длъжността съдия във Военноапелативния съд, считано от датата на вземане на решението. Решението за отстраняване от длъжност е оспорено по съдебен ред. Образувано е адм. д. 1392/2015 г. по описа на Върховния административен съд. Постановено е решение 4566/23.04.2015 г., с което е отменено решението по т. 52 (допълнителна) на протокол 62 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 18.12.2014 г., с което В. Димитров - съдия и и.ф. председател на Военноапелативния съд временно е отстранен от длъжност до приключване на наказателното производство, по което е привлечен като обвиняем. Решението е оставено в сила с решение 11975/11.11.2015 г., постановено по адм. дело 8759/2015 г. по описа на Върховния административен съд, Петчленен състав. За изясняване на делото административният съд е допуснал до разпит двама свидетели, като в показанията им са изложени основания за уважаване на иска. Посочено е, че решението за отстраняване от длъжност е рефлектирало негативно върху личността на ищеца, предизвикало е у него отрицателни психически и емоционални преживявания. Било е накърнено личното му достойнство и доброто име като човек и професионалист. Същият се почувствал притеснен от факта, че няма да има възможност да издържа себе си и възрастните си родители, а така също и, че не бил могъл да работи, както в съдебната система, така и в областта на правото въобще. Въз основа на изяснена фактическа обстановка административният съд приел за справедливо обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 01.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 4571, 20 лева лихва за забава върху главницата от 15 000 (петнадесет хиляди) лева за периода от 31.05.2017 г. до 31.05.2020 г. Решението е правилно. Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за основателността на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно е приложен материалния закон - ЗОДОВ. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, за това в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на кой и да е елемент от фактическия състав не може да реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищецът по делото се е справил с доказателствената тежест по закон и е установил наличието на всички елементи от състава на присъденото обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ относно издаденият от ВСС незаконосъобразен акт. Правилно административният съд е приложил задължителните указания на т. 4 от Тълкувателно решение 3/2005 г. на ОСГК на ВКС при изчислението на претендираната от Димитров законна лихва за периода от 31.05.2017 г. до 31.05.2020 г. Правилно е посочено, че началният момент на забавата, от който се дължи лихва е датата на влизане в сила на решението на ВАС. Съдът е обсъдил всички представени по делото доказателства, поради което е постановил правилно решение, в оспорваната част. Настоящата инстанция счита, че не са налице твърдените касационни основания. Процесуалният представител на ответната страна адв. И. Минков, е поискал присъждане на разноски по делото, адвокатски хонорар, съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 3-то, във връзка ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение в размер на 1000 лева. С оглед изхода от спора, разноски се дължат за осъщественото процесуално представителство на ответника от един адвокат при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Висшия съдебен съвет следва да бъде осъден да заплати на адвокат И. Минков от САК, адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева по договор за оказана безплатна правна защита и съдействие от 03.11.2021 г. Възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като минимумът, изчислен съгласно Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, съвпада с претендирания от Минков размер. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение