Решение № 10365 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7017/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителен директора на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФ3) - София, чрез процесуалния представител юркисконсулт М. Абилов, против Решение № 1017 от 27.05.2026 г., постановено по адм. дело № 353/2025 г. на Административен съд – Разград, с което по жалба на И. Г. М. е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 18/04/1/0/03513/04/01 от 30.09.2025 г., издаден от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който му е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 7 451,28 лева. Със същото решение Държавен фонд „Земеделие“ е осъден да заплати на И. Г. М. сумата от 618, 66 евро. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска съдът да отмени решението и да се произнесе по същество на спора, като отхвърли жалбата на И. Г. М. срещу АУПДВ. Претендира присъждане разноски за две съдебни инстанции. Прави и възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът – И. Г. М., чрез пълномощника адвокат Я. Тончева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на контрол пред първата инстанция е бил АУПДВ № № 18/04/1/0/03513/04/01 от 30.09.2025 г., издаден от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който на И. Г. М. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 7 451,28 лева. С обжалваното решение административният съд е отменил оспореният АУПДВ. За да постанови оспорения резултат, съдът е приел, че акта е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но е немотивиран, издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми. В тази насока, АС- Разград е изложил мотиви, че административният орган е възприел неспазване на ангажимент по сключеният административен договор за производство, отглеждане, оплождане и доотглеждане на пчелни майки, поради липса на регистрация за този вид дейност по отношение на бенефициента през периода от 30.07.2024 г. до 23.06.2025 г., а е наложил санкция за неспазване на "Други задължения" по съответната мярка/подмярка по реда, относим за III група неспазвания от Приложението към чл. 2, ал. 2 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2014 — 2020 г. ", (Правилата). При това органът е възприел за приложима хипотезата на предложение второ за III група – средна тежест и частична степен на неспазването, с продължителност – съответния проверяван период съгласно договора, при регламентирана основа за изчисляване на сумата за възстановяване - процент от оторизираната финансова помощ по проекта в случай на неспазване на показателите на бизнес плана. В АУПДВ, обаче, нямало фактически установявания във връзка с неспазване на показателите на бизнес плана. Обективно органът е определил подлежащото на възстановяване вземане, съобразно критериите, регламентирани по предложение първо от обсъжданата III група неспазвания на "Други задължения" по съответната мярка/подмярка при регламентирана основа за изчисляване на сумата за възстановяване – 5 % от размера на оторизираната финансова помощ по проекта. След като е отбелязал, че както ЗПЗП, така и самите правила разграничават понятията „ангажимент“ и „други задължения“, АС приел, че в случая не е ясна волята на решаващия орган дали неспазването засяга поет "ангжимент" или "друго задължение", които са относими към различни групи неспазвания по посочените Правила, а същите регламентират и няколко отделни предложения от всяка група в зависимост от тежестта и степента на неспазването. Съдът приема, че това е съществено нарушение на процесуалните правила при издаването на оспорения акт, възпрепятстващ и преценката за неговата материална законосъобразност, което обуславя неговата незаконосъобразност. Обжалваното решение е неправилно. Правният извод на съда, че АУПДВ е немотивиран, издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми, не се споделя от настоящия състав. Процесният АУПДВ съдържа фактически и правни основания за издаването му. Същите накратко се свеждат до следното: На 30.03.2022г. между ДФ "Земеделие" и И. Г. М., е сключен административен договор № BG06 RDNP001-4. 008-0482-С01 от 30.03.2022 г., за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) по процедура чрез подбор на проектни предложения по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Инвестицията на кандидата е свързана със закупуване на пчеларско оборудване и се отнася само за животновъден обект (пчелин) в [населено място] село, обл. Русе. По договора е изплатена субсидия – окончателно плащане в размер на 487 720 лева на 16.10.2023г. Според сключения договор и БП към него, бенифициера е поел ангажимент за производство, отглеждане, оплождане, доотглеждане на пчелни майки, а също така добив на пчелна отрова. За да се извършва законосъобразно договорената дейност, подпомаганото лице следва да се регистрира еднократно по реда на чл.19 от Закона за пчеларството и да поддържа тази регистрация за целия срок, определен в чл.6, ал.1, т.1 от договора, а именно три години от изплащане на окончателното плащане по договора. При извършена проверка, след окончателното плащане, проверяващия екип е установил, че бенифициера не е получил сертификат за расова принадлежност на пчелни майки за 2024г. От получен отговор на МЗХ е установено, че регистрацията на И. Г. М. за производство на пчелни майки е заличена, считано от 30.07.2024г. Регистрацията е подновена, считано от 24.06.2025г., но за периода 30.07.2024г. - 23.06.2025г. И. Г. М. не е имал валидна регистрация по реда на чл.19 от ЗП. Административния орган приема, че с допускането на липса на регистрация за производство на елитни и племенни пчелни майки за периода 30.07.2024г. - 23.06.2025г., подпомаганото лице не е спазило ангажимент по сключения административен договор и на основание т.4 от Раздел ІІІ от Условията за изпълнение (УИ), бенефициентът дължи възстановяване на цялата или част от изплатената финансова помощ в размери, определени съгласно Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2014 — 2020 г. " (Правилата). Според АУПДВ е приложен чл. 6 от Правилата, като установеното нарушение е определено като такова от Група III, предложение второ от Приложението, когато има неспазване на "Други задължения" по съответната мярка/подмярка, за което се налага санкция в размер 5 на сто от размера на оторизираната финансова помощ по проекта, умножена по установеното времетраене на нарушението в месеци отнесено към периода на мониторинг в месеци, но не повече от 100 на сто от оторизираната финансова помощ по проекта. В конкретния случай сумата, подлежаща на възстановяване, е определена в размер на 7 451, 28 лева, представляваща 5 % от изплатената финансова помощ по проекта - 487 720 лева, за установеното времетраене на неизпълнението от 11 месеца (обхващащо периода от 30.07.2024 г. до 23.06.2025 г.) спрямо периода на мониторинг от 36 месеца, върху която сума се начислява и лихва от датата, следваща датата на изтичане на посочения 14-дневен срок за доброволно възстановяване, считано от връчването на акта. При така изложените фактически и правни основания за издаване на АУПДВ, в конкретния случай не е налице неяснота за жалбоподателя за какво нарушение ще търпи финансови последици. Нарушението е ясно описано и се изразява в това, че бенифициента е допуснал липса на регистрация за производство на елитни и племенни пчелни майки за периода 30.07.2024г. - 23.06.2025г., с което подпомаганото лице не е спазило ангажимент по сключения административен договор и затова дължи възстановяване на цялата или част от изплатената финансова помощ в размери, определени съгласно Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2014 — 2020 г. В случая органа е приложил т.6 от Правилата в размер 5 на сто от размера на оторизираната финансова помощ по проекта, умножена по установеното времетраене на нарушението в месеци отнесено към периода на мониторинг в месеци, но не повече от 100 на сто от оторизираната финансова помощ по проекта. Така наложената санкция е съответна на тежестта на нарушението, степента на нарушението, продължителността му и е законосъобразно определена за част от изплатената помощ от 5 %. Другата възможност по Правилата е била да се наложи 100 % от оторизираната финансова помощ, каквато санкция е предвидена за допуснато тежко нарушение, което не може да бъде отстранено и след констатирането му не е отстранено, каквото допуснатото нарушение не е. Всички други разсъждения на съда за различна регламентация на понятията "Ангажименти" и "Други задължения", дадени с § 1, т.4 и т.5 от ДР на Правилата нямат връзка нито с наличието на фактически и правни основания за издаване на АУПДВ, нито с материалната законосъобразност на същия. По делото са налице безспорни данни, че констатираното от органа нарушение е извършено от ползвателя на помощта. В тази насока не са изложени възражения от жалбоподателя пред първоинстанционния съд, както и пред настоящата инстанция. Поради което настоящият състав, счита че обжалваното решение, с което е отменен АУПДВ е неправилно и следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, следва да бъде постановено решение по същество на спора, с което да се отхвърли подадената жалба. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК ответникът И. Г. М. следва да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ разноски за двете инстанции или по 100 евро, представляващи определен от съда размер на юрисконсултско възнаграждение за производството пред административния и касационния съд, в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Следва да бъде присъдена и платената държавна такса за касационното производство в размер на 30,48 евро. Общият размер на дължимите разноски е 230,48 евро. Воден от горното и на основание чл.222, ал.1, във връзка с чл.221, ал.2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, първо отделение