Решение № 799 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5147/2012 г.

Решение № 799 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5147/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Панайот Димитров Керелезов е подал касационна жалба срещу решението от 29.02.2012 г. по адм. дело № 6929/2011 г. по описа на Административния съд - София-град, с което са били отхвърлени предявените от него искове срещу Столична община с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, както следва: 992,60 лева разходи за заплащане на цената на право на пристрояване и други разноски съгласно заповед № РД-56-2/15.05.2000 г. на кмета на район "Младост" заедно с лихва в размер на 2452, 12 лева за времето от 15.05.2000 г. до завеждане на исковата молба; разходи по подготовка на строеж на пристройка в размер на 520, 24 лева и лихва в размер на 738, 27 лева върху тази сума за времето от 27.09.2000 г. до завеждане на исковата молба; разходи по разваляне на съществуващото положение и изграждане на пристройката в размер на 6 286, 10 лева и лихва в размер на 7 917, 40 лева върху тази сума за времето от 30.10.2011 г. до завеждане на исковата молба; разходи по обжалването на заповед № РД-14-1571/21.11.2006 г. на заместник-началника на Дирекцията за национален строителен контрол в размер на 955, 40 лева и лихва в размер на 22, 47 лева върху тази сума за времето от 13.05.2011 г. до завеждане на исковата молба; разходи във връзка с обжалването на разрешение за строеж № 101/2000 г. на главния архитект на район "Младост" в размер на 200 лева и лихва в размер на 244, 48 лева върху тази сума за времето от 29.01.2002 г. до завеждане на исковата молба; разходи по премахването на пристройката и възстановяване на съществуващото положение в размер на 8 461, 83 лева и лихва в размер на 141, 33 лева върху тази сума за времето от 06.06.2011 г. до завеждане на исковата молба; разходи по престой в болнично заведение в размер на 43, 20 лева и лихва в размер на 6, 86 лева върху тази сума за времето от 20.01.2010 г. до завеждане на исковата молба; сумата 35 800 лева, с която е намалена цената на апартамента след премахването на пристроената част, както и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева за периода 2000 г. - 2001 г., изразяващи се получени комплексни заболявания от понесен силен стрес, емоционални и психически страдания. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да бъдат уважени предявените искове и се присъдят направените разноски. Столична община е поискала да се отхвърли касационната жалба и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Административният съд е установил, че със заповед № РД-56-2/15.05.2000 г. на кмета на район "Младост" и договор от 2.06.2000 г. в полза на Панайот Димитров Керелезов било учредено възмездно право на пристрояване към собствения му апартамент № 14, находящ се на адрес: София, жк "Младост 4", блок 420, ет. 1, вх. 4, върху площ от 29,20 кв. м. Издадено било разрешение за строеж № 101/18.08.2000 г. на главния архитект на район "Младост". Ищецът извършил строителството през 2001 г. Впоследствие, съсед на Панайот Керелезов обжалвал строителното разрешение. С решение № 2/3.10.2001 г. на началника на Столичната регионална дирекция за национален строителен контрол жалбата била отхвърлена. Това решение било отменено с решение № 309/28.01.2005 г. по адм. дело № 2368/2001 г. по описа на Софийския градски съд и преписката била върната на административния орган за ново разглеждане. В мотивите на решението Софийският градски съд посочил, че заповедта и договорът за отстъпване на право на пристрояване са нищожни, тъй като са били издадени от некомпетентен орган. С последваща заповед № ДК-04-108/07.09.2005 г. на началник-сектор при Столичната регионална дирекция за национален строителен контрол било отменено разрешението за строеж, издадено на Панайот Керелезов. Със заповед № РД-14-1517/21.11.2006 г. на заместник-началника на Дирекцията за национален строителен контрол било наредено премахването на строежа. Ищецът изпълнил заповедта и премахнал пристроената част за своя сметка. За заплащане на цената на цената на правото на пристрояване и други разноски, посочени в заповед № РД-56-2/15.05.2000 г., ищецът направил разходи в размер на 992, 60 лева заедно с лихвата за забава в размер на 1 459,52 лева, считано от 15.06.2000 г. до завеждането на исковата молба. Направените парични разходи по подготовката на строежа на пристройката и други разноски възлизали общо на 520, 24 лева, заедно с лихвата за забавата в размер на 1258,51 лева, считано от 27.09.2000 г. до завеждане на исковата молба. Разходите за изграждане на пристройката, направени в периода 27.09.2000 г. - 30.10.2001 г. възлизали на общо на 6286, 10 лева заедно с лихвата за забава в размер на 7917, 40 лева, считано от 30.10.2001 г. до предявяването на иска. Направените разходи в периода 2006 г. - 2011 г. за обжалването на заповед № РД-14-1571/21.11.2006 г. на заместник-началника на Дирекцията за национален строителен контрол възлизали общо на 955, 40 лева заедно с лихвата за забава в размер 22,47 лева, считано от 13.05.2011 г. до завеждането на исковата молба. Ищецът направил и разходи във връзка с обжалването на разрешението за строеж № 101/2000 г. на главния архитект на район "Младост" в размер на 200 лева заедно с лихва за забава в размер на 244,48 лева. Разходите на Панайот Керелезов за премахване на пристройката и за възстановяване на съществуващото положение преди извършването на строежа възлизали на 7 741, 83 лева. За техническа експертиза ищецът похарчил 720 лева. Лихвата за забава върху тези разходи възлизала на 141,33 лева, считано от 6.06.2011 г. до завеждането на иска. Съгласно фактура № 31297/20.01.2010 г. ищецът направил и разходи за лечение в размер на 43, 20 лева. Мораторната лихва върху тази сума, считано от 20.01.2010 г. до датата на исковата молба възлизала на 6, 86 лева. От заключението на назначената по делото експертиза, било установено, че след премахване на пристройката застроената площ на апартамента се намалила с 29,20 кв. м, което довело и до намаление на пазарната цена на жилището със сумата 35 800 лева Въз основа на тази фактическа обстановка съдът приел, че страните не спорят относно наличието на пороци при издаването на разрешението за строеж и заповедта за учредяване право на пристрояване. Разрешението за строеж било отменено по предвидения в закона ред, а нищожността на заповедта се констатирала и от този съд съгласно изискването на чл. 204, ал. 3 АПК. Според първоинстанционният съд, по делото било доказано наличието на първия елемент от фактическия състав на отговорността на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди - незаконосъобразни актове на служители на ответника, които били отменени или признати за нищожни по предвидения в закона ред. Съдът приел за доказано твърдението на ищеца, че понесъл имуществени вреди, като направил разходи за придобиване на права от разрешението за строеж и заповедта за учредяване на право на пристрояване, както и за реализирането на самия строеж. Срещу направените разходи ищецът не е придобил права, макар да е реализирал строежа, което довело до намаляване на имуществото му. Според мотивите на съда, разходите за премахване на пристройката и възстановяването на имота в предишното му положение, разходите във връзка със съдебни процеси, както и разходите по престой в болнично заведение също представлявали материална вреда. Премахването на пристройката обаче не можело да се счита за причина за намаляване стойността на апартамента на ищеца. След като заповедта за пристрояване на апартамента е била характеризирана като нищожна, това означавало, че собственикът не е придобил вещни права върху пристроената част към апартамента и не е увеличил стойността на имуществото си. Съдът посочил, че Панайот Керелезов понесъл и неимуществени вреди, изразяващи се в силен стрес, притеснения, психически страдания и заболявания, без обаче да е доказано, че именно тези преживявания са му причинили комплексни заболявания. Независимо от направените констатации за причинени на ищеца вреди административният съд заключил, че липсва пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните административните актове и претърпените вреди. Съдът изтъкнал обстоятелството, че както заповедта за учредяване право на пристрояване, така и разрешението за строеж, представляват облагоприятстващи ищеца индивидуални административни актове. Неблагоприятните последици за ищеца възникнали не от административните актове, а от тяхната отмяна. Административният акт за отмяна на разрешението за строеж, съответно съдебният акт, с който била констатирана нищожността на заповедта за учредяване на право на пристрояване, са тези, които пряко предизвикали смущение, накърняване или унищожаване на благата на ищеца, представляващи неговото имущество, здраве и душевност. Отменените административни актове - издадената заповед за учредяване право на пристрояване и разрешението за строеж - сами по себе си не породили утежняващи последици за ищеца, поради което не била налице пряка причинна връзка между направените с тях административни разпореждания и претърпените вреди. Освен това, за премахването на строежа бил издаден още един административен акт, жалбата срещу който е била отхвърлена с влязло в сила съдебно решение, което сочело, че по причинно-следствената верига били налице опосредстващи факти, изключващи пряката причинна връзка между деянието и вредите. Според изложеното от административния съд, липсвала пряка причинна връзка и между заплатените съдебни разноски в производствата по оспорване на разрешението за строеж и на заповед № РД-14-1517/21.11.2006 г. Задължението на ищеца да заплати съдебни разноски било уредено в процесуалните закони и произтичало от създадените с тях правила. Що се отнася до възникналите заболявания на ищеца, макар да било установено, че психическото пренапрежение допринася за възникване на артериалната хипертония и язвената болест, то не можело да се определи като единствената пораждаща ги причина. Не била доказана и връзката между между преживения стрес и болестта на панкреаса, заради която ищецът се подложил на болнично лечение. Поради това съдът направил преценка за неоснователност на предявените искове. Едновременно с това административният съд възприел за основателно възражението на ответника за изтекла погасителна давност за предявените вземания. Съдът се позовал на тълкувателно решение № 3/2005 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд, съгласно което вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт, а в случай, че вредите произтичат от нищожен акт - от момента на неговото издаване. Заповедта за учредяване на право на пристрояване е била издадена на 15.05.2000 г., а разрешението за строеж било отменено със заповед № ДК-04-108/07.09.2005 г., която не е било обжалвана от ищеца. Съгласно Закона за задълженията и договорите, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а вземанията за лихви - с изтичане на тригодишна давност. Исковете са предявени на 03.08.2011 г. или след изтичане на петгодишния, съответно тригодишния давностен срок. По тези съображения административният съд отхвърлил предявените искове. При постановяване на решението съдът е приложил точно материалния закон, макар някои от съображенията му да не се споделят от касационната инстанция. Разглежданият казус поставя за обсъждане въпроса за възможността да бъдат понесени вреди от лицата, които се ползват от отменения като незаконосъобразен административен акт. Принципът на законността е основен принцип при упражняването на административна дейност (чл. 4 АПК). Административните органи са длъжни да съблюдават закона във всички случаи, когато се произнасят с административен акт. Ако изискванията на закона не бъдат спазени, административният акт може да бъде отменен и от отмяната му да последват вреди за онези лица, които се ползват от него. Анализът на материалноправната и процесуалноправната уредба на отговорността на държавата и общините за вреди води до заключението, че правото на иск по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди принадлежи на лицата, които са претърпели вреди от издаването на неблагоприятни за правния им статус административни актове, отменени по съответния ред от административните съдилища. При положение, че искът може да се предяви едновременно с оспорването на административния акт, за което законът изисква правен интерес, логично следва изводът, че лицата, за които административният акт е благоприятен, към категорията на които принадлежи и ищецът, не са легитимирани да търсят обезщетение за вреди по реда на специалния закон. Както законосъобразно е приел административният съд, ищецът е понесъл вреди не в резултат на издаден срещу негово право или законен интерес административен акт, а по причина на отмяната на издадено в негова полза разрешение за строеж, от което е последвало разпореждане за обявяване на строежа за незаконен и за премахването му. Касационната инстанция намира за неточно съждението на административния съд, че вредите на ищеца били причинени и от заповед № РД-56-2/15.05.2000 г. на кмета на район "Младост" за учредяване на право на пристрояване. Както предвижда чл. 38, ал. 2 от Закона за общинската собственост, правото на надстрояване и/или пристрояване на сграда, построена върху имот - частна общинска собственост, се учредява от кмета на общината без търг или конкурс на собственика на сградата, както и на собственици на жилища в сгради - етажна собственост, или на техни сдружения, по ред, определен от общинския съвет в наредбата по чл. 8, ал. 2. Въз основа на издадената заповед, между кмета на общината и лицето, на което се отстъпва правото на надстрояване/пристрояване, се сключва договор. Съдът не е съобразил, че правото на надстрояване/пристрояване е вещно право, породено от сложен фактически състав, който, освен административен акт, включва и договор, поради което редовността на учредяването му не може да се преценява в производството по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. При наличието на сложен фактически състав, от който възниква гражданско правоотношение, компетентен да се произнесе е гражданският съд, макар с решението от 28.01.2005 г. по адм. дело № 2368/2001 г. на Софийския градски съд, потвърдено с решение от 13.06.2005 г. по адм. дело № 4043/2005 г. на Върховния административен съд, с което този съд се е съобразил, да е прието обратното. При следване на подобен подход би се получило разделяне на произнасянето между административните и общите съдилища по отделните елементи на фактическия състав, от който възниква правото на надстрояване/пристрояване, което не е допустимо. Общите съдилища могат инцидентно да се произнесат по нищожността на административен акт, от който възниква гражданско правоотношение, но административните съдилища не са компетентни да формират преценка за граждански правоотношения, от която да извеждат не/законосъобразността на оспорения пред тях административен акт. Административният съд е направил съответстващ на закона извод, като е приел, че исковете за вреди, произтичащи от направените разходи за делата, водени от и срещу ищеца, са неоснователни. Разходите не представляват вреди от незаконосъобразен административен акт, а разноски за производствата пред съдилищата. Според процесуалните правила, които уреждат разноските на страните, направените разходи остават в тежест на загубилата страна, която е длъжна да заплати и тези на противната страна. Правилно е бил отхвърлен и искът за присъждане на обезщетение в размер на 35 800 лева за намалението на стойността на апартамента на ищеца вследствие премахването на пристроената част. Фактите по случая не дават основание да се приеме, че премахването на пристроената част е довело до намаляване на стойността на собствения на ищеца имот. В действителност ищецът е пропуснал да реализира полза от увеличаване на площта на жилището. По правило пропуснатите ползи или пропускането на възможността за увеличението на имуществото не може да се претендира на основание специалния закон, в чието приложно поле се включват само вредите или намалението на имуществото, причинено от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съдът обосновано приел, че по делото не е била доказана пряката причинна връзка между заболяванията на ищеца и изживените от него отрицателни емоции, поради което отхвърлил предявените искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на предявените основания. Първоинстанционният съд е изложил законосъобразни съображения и относно течението на погасителната давност. Съдът е спазил материалния закон като е направил извод, че предявените искове за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди са погасени по давност, тъй като са изтекли давностните срокове за главницата и лихвите за забава съобразно Закона за задълженията и договорите, приложим субсидиарно по силата на § 1 от заключителните разпоредби на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. При отсъствието на поддържаното касационно основание за отмяна решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Разноските на касационния жалбоподател остават в негова тежест. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд