Решение № 6550 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9856/2014 г.

Решение № 6550 от 3.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9856/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Петком" ООД, гр. София, бул. "Джеймс Баучер" № 120, чрез адв. Данаил Ненов от АК гр. Ловеч, срещу решение № 4281 от 25.06.2014 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. № 14488/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 2101201590 от 31.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 2258/19.09.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. София. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1201590 от 24.02.2012 г., с която е изменена първоначалната ЗВР № 1112549 от 4.11.2011 г., е издадена от некомпетентен орган по приходите, различен от органа, подписал първоначалната ЗВР. Поддържа незаконосъобразност на РА, тъй като доказателствата за компетентност на органа, възложил ревизията, не били заверени с оригинала съобразно чл. 179, ал. 2 ГПК. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АССГ и по същество на спора да отмени РА, като му присъди направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София, чрез юрк. Сирма Атанасова оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: С оспорения пред административния съд РА № 2101201590 от 31.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение № 2258/19.09.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. София, на касатора "Петком" ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 75 447.59 лв. за данъчни периоди м. 03, 04, 05, 08, 10 и м. 11.2008 г., м. 01, м. 05 и м. 10.2009 г. и м. 05.2011 г., ведно с лихви за забава в размер на 32 376.40 лв. по фактури, издадени от "Никея - 2008" ЕООД, "Изграждане и оборудване" ЕООД, "Баев" ЕООД, "Селена трейд" ЕООД и "Виа кар" ЕООД. Ревизиращият орган е приел, че не са налице реални доставки на услуги по смисъла на чл. 9 ЗДДС, поради невъзможност да се установи момента на приемане на услугите, липса на информация за начина на калкулиране на цената, липса на доказателства за кадрова и материално-техническа обезпеченост на доставчиците за изпълнение на съответните услуги, както и данни за изпълнение от подизпълнители. За да отхвърли оспорването на РА административният съд е възприел аргументите на приходните органи, че представените в хода на ревизията доказателства не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките на услуги, тъй като приложените протоколи - обр. 19 не съдържат отбелязване на дата на издаване, а доставчиците не разполагат с материална и кадрова обезпеченост на извършване на услугите - СМР, изработка на проект за телевизионен рекламен клип, изработване на рекламни материали и на интернет сайт. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са събрани относимите доказателства за изясняване на спора от фактическа страна. При правилно установена фактическа обстановка съдът е формирал обосновани и правилни правни изводи относно спорните материално правни въпроси, които се възприемат от настоящата инстанция. Наличието на реално осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит, а не само документално оформяне на стопанските операции. Липсата на доказателства, които установяват реално прехвърляне на собствеността върху вещите, респ. реално изпълнение на услугите, прави недоказана тази реалност, поради което законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Наличието на издадена данъчна фактура и коректното й отразяване в счетоводствата на страните по сделката не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките, а следва да се извърши съвкупна преценка на всички факти и обстоятелства по делото. В конкретния случай, установените по делото обстоятелства не навеждат на категоричен и несъмнен извод за реалност на доставките на стоки и услуги. Представените договори не съдържат индивидуализация на предмета - конкретен вид на рекламните материали и конкретизация на строителния обект, на който се осъществяват услугите, както и указание за начина на калкулиране на цената на услугата. Подписаните с доставчиците приемо-предавателни протоколи - актове образец 19 не носят дата и в голямата си част не съдържат данни за конкретен строителен обект, на който са изпълнени услугите. По идентичен начин в протоколите - образец 19 за предоставени от "Петком" ООД последващи доставки на услуги не е индивидуализиран конкретен строителен обект, на който са "изпълнени" СМР. За голяма част от последващите доставки не са представени приемо-предавателни протоколи, а където са съставени такива - в тях не е индивидуализиран обекта, на който се осъществяват съответните СМР. Констатациите по РА не се разколебават от назначена по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, която не е открила доставчиците и не е извършила проверка за редовността на счетоводните им записи, а е потвърдила неоспорения от ревизиращия екип факт на включване на спорните фактури в дневниците за продажбите и в СД за съответните данъчни периоди. Фактът, че декларираният начислен ДДС не търпи корекция с издадени по отношение на част от доставчиците РА, е неотносим към правото на приспадане на ДК от получателя. Съгласно т. 46 от решение на СЕС от 31.01.2013 г. по дело С-643/11 "ЛВК-56" ЕООД в случаите на неправомерно начислен ДДС поради липса на облагаема доставка двете страни не се третират непременно еднакво. Единствените касационни оплаквания касаят компетентността на органа по приходите, издал ЗВР № 1201590 от 24.02.2012 г. Процесната ревизия е образувана със ЗВР № 1112549/4.11.2011 г., издадена от Вася Стефанова Митева на длъжност "началник сектор в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. София. Последващата ЗВР № 1201590 от 24.02.2012 г., с която е удължен срокът на ревизията, е издадена от Тодор Богданов Герасимов също на длъжност "началник сектор в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. София, при условията на заместване съгласно заповед № 218-А от 11.01.2012 г., с която Тодор Герасимов е определен за заместник на Вася Митева в периода 6.02.2012 г. - 30.03.2012 г. Компетентността на последния орган по възлагане на ревизии произтича и от заповед № РД-01-1247 от 9.09.2011 г. на изпълнителния директор на НАП, с която Тодор Герасимов е определен като орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК и като заместник на Вася Стефанова Митева. За компетентността на органа, подписал заповед № 218-А от 11.01.2012 г. със запетая, ответникът е представил заповед № ЗЦУ-624 от 29.06.2011 г. за заместване на изп. директор Бойко Атанасов и заместника му Георги Щерев Тахов поради ползване на платен годишен отпуск в периода 11.01.2012 г. - 27.01.2012 г. По изложените съображения ЗВР № 1201590 от 24.02.2012 г. е издадена от компетентен орган по приходите. Жалбоподателят поддържа в жалбата до АССГ, че оспорва ЗВР едновременно с РА, тъй като не подлежат на самостоятелно обжалване, което не е равнозначно на оспорване по реда на чл. 193 - 194 ГПК. В първото по делото съдебно заседание е заявил, че оспорва, заповед № 218-А от 11.01.2012 г., тъй като не е подписана от Вася Стефанова. Същата заповед е подписана от заместник изпълнителния директор Георги Щерев Тахов като заместник на изпълнителния директор Бойко Атанасов и не следва да носи подпис на Вася Стефанова. ЗВР и заповедите за компетентност са представени в заверен от страната препис по смисъла на чл. 183 ГПК, а жалбоподателят не е заявил своевременно искане за представяне на оригинал. Касационните оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в тази насока са неоснователни. Компетентността на органа, подписал ЗВР № 1201590 от 24.02.2012 г., е установена с официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК с обвързваща съда материална доказателствена сила. По изложените съображения обжалваното решение е постановено при правилно приложение на закона и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не следва да се уважава искането на ответника за юрисконсултско възнаграждение, тъй като е присъдено в пълен размер от първоинстанционния съд. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение,