Решение № 14844 от 4.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14840/2018 г.

Решение № 14844 от 4.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14840/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Д. Добрев от [населено място] против решение № 95 от 15.10.2018 г., постановено по административно дело № 152/2018 г. по описа на Административен съд - Разград. По съображения, относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът претендира отмяна на оспореното решение като неправилно, постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореното от него решение № 1012-16-35/1 от 20.07.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Разград, потвърждаващо разпореждане № 161-00-658-4 от 14.05.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, и присъждане на разноските за двете съдебни производства. Ответникът - Директорът на ТП на НОИ - Разград, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не депозира писмено становище по допустимостта и основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Разград, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за основателна. Атакуваният с нея съдебен акт страда от твърдения от касатора порок, представляващ отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предложение първо от АПК. С оспореното пред касационната инстанция решение е отхвърлена жалбата на Д. Добрев против решение № 1012-16-35/1 от 20.07.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Разград, потвърждаващо разпореждане № 161-00-658-4 от 14.05.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено разпореждане № 161-00-658-1/24.06.2016 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО за периода от 25.05.2016 г. до 24.03.2017 г. в размер на 16. 69 лв. дневно. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд – Разград е приел, че: през периода, през който е упражнявал дейност трудова дейност като прокурист, Добрев е бил задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО; наличието на основание за задължително осигуряване по чл. 4 от КСО е въведено от чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО като отрицателна материална предпоставка за правото на парично обезщетение за безработица; при извършената последваща проверка е констатирано, че за периода от 25.05.2016 г. до 24.03.2017 г. жалбоподателят е имал сключени договори за търговско представителство (прокура) с ЕТ "Тея-С. Добрева" – Разград и с "Лотос-РА" ЕООД – Разград, за които не се твърди и не се доказва да са били прекратени; на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО е следвало да се заплащат осигурителни вноски, изчислени върху доход, определен по реда на чл. 6, ал. 3 КСО, но не по-малко от минималния осигурителен доход; без значение е дали е установено, уговорено, заплатено или начислено възнаграждение за това. Достигайки до такива изводи, и като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд – Разград е постановил неправилно решение. В хода на проверката е установено, според изложеното в констативния протокол № КВ-5-16-00316251/19.09.2017 г., че: в търговския регистър на 22.05.2015 г. е извършено вписване на сключен между Д. Добрев и ЕТ "Тея-С. Добрева" договор за търговско управление с дата на нотариална заверка – 28.04.2015 г.; в търговския регистър на 1.07.2016 г. е извършено вписване на сключен между него и "Лотос-РА" ЕООД договор за търговско управление с дата на нотариална заверка – 23.06.2016 г. Според чл. 1 на всеки един от договорите прокуристът приема да управлява предприятието на търговеца безвъзмездно. За дейността си като прокурист Добрев не е бил осигуряван. Жалбоподателят не оспорва верността на тези констатации. Не твърди, че не е осъществявал трудова дейност в изпълнение на сключените договори в релевантния за спора период от 25.05.2016 г. до 24.03.2017 г., но според него тъй като в договорите не е предвидено възнаграждение и такова не му е било изплащано /начислявано/, то осигурителни вноски не се дължат и той няма качеството на задължително осигурено лице като прокурист. Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон, подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Времетраенето на задължителното осигуряване се определя съобразно правилото на чл. 10 от КСО - от деня на започването на трудовата дейност до деня на нейното прекратяване. Данни за прекратяване на посочените по-горе договори за търговско управление по делото не са налице. Осигурителни вноски се дължат на основание чл. 6, ал. 3 от КСО върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаградения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3 и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Основателен е доводът на касатора, че за да бъде дължимо обаче и съответно, за да възникне задължението за осигуряване на лицето на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО по реда на чл. 6, ал. 3 КСО, видно и от самия законов текст на чл. 6, ал. 3 КСО, трябва да бъде определено възнаграждение на прокуриста за осъществяваната от него дейност по търговско управление. Ако възнаграждението не е договорено или определено по съответния ред, задължение за внасяне на осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения на основание чл. 6, ал. 3 КСО не възниква за тези лица. Задължението за осигуряване на лице, назначено по договор за управление, по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, възниква само в случаите, когато е определено възнаграждение. /виж в този смисъл решение № 13587 от 9.11.2017 г. по адм. д. № 6246/2017 г. на VІ отделение на ВАС/. Според разяснение на НАП № 20-00-215 от 2.08.2013 г., когато не са определени възнаграждения в договора за управление или по друг начин, за управителите осигурителят не следва да подава декларации обр. № 1 и обр. № 6, приложения № 1 и № 4 от Наредба № Н-8 от 2005 г. Според чл. 54а, ал. 1, т. 3 КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда. Естеството на обезщетението за безработица цели да замести липсващото възнаграждение на осигуреното лице за периода, през който не упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. В случаите, в които необходимостта от него е отпаднала поради осъществена трудова дейност и реализирани от нея доходи, процесното обезщетение е недължимо. Осигуреното лице няма право на парично обезщетение за безработица през времето, през което е упражнявало трудова дейност и е подлежало на задължително осигуряване за всички рискове. Кумулирането на доходи от трудова дейност с парични обезщетения от фондовете на ДОО не се допуска от закона, в това число и парично обезщетение за безработица и възнаграждението на прокурист също не могат да бъдат кумулирани. Получаването на възнаграждение на прокурист изключва получаването на парично обезщетение на безработица /решение № 11751 от 12.10.2010 г. по адм. д. № 6733/2010 г. на VІ отделение на Върховния административен съд/. С оглед изложеното, основателен е доводът на касатора, че тъй като за дейността му като прокурист възнаграждение не е договорено и не е било определено по друг начин, то за упражняваната от него дейност той не подлежи на задължително осигуряване по този кодекс и следователно забраната на чл. 54а, ал. 1, т. 3 КСО за получаване на парично обезщетение за безработица не е приложима по отношение на него. Като е достигнал до различен правен извод Разградският административен съд е постановил неправилно решение в противоречие с приложимите материалноправни норми, поради което същото следва да се отмени. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, вместо него следва да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореният административен акт. Въпреки изхода на спора, разноски на жалбоподателя не се присъждат, тъй като от него няма направени такива, както в първоинстанционното производство, така и в касационната производство. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.) и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение