Решение № 314 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12273/2010 г.

Решение № 314 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12273/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Румяна Методиева Ченалова от гр. София срещу решение № 10223 от 27.07.2010 г., постановено по административно дело № 3890 от 2010 г. на Върховния административен съд - седмо отделение. Развити са доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител Силвия Илиева, в писмено становище оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага атакуваният с нея съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, петчленен състав, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която обжалваното решение е неблагоприятно, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество на посочените в нея касационни основания и след служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон на основание чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Върховния административен съд - седмо отделение, по реда на чл. 132, ал. 2, т. 3 от АПК във връзка с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е оспореното от Румяна Методиева Ченалова - съдия в Софийския градски съд, решение по т. 61 и 62 от протокол № 5 от 04.02.2010 г. на Висшия съдебен съвет по дисциплинарно дело № 77 от 2009 г., с което й е наложено дисциплинарно наказание "понижаване в ранг за срок от две години" от "съдия в апелативен съд" в ранг "съдия в окръжен съд" на основание чл. 308, ал. 1, т. 4 от ЗСВ. С обжалваното решение тричленният състав е отхвърлил като неоснователна жалбата на касаторката. Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е обосновал извод, че е осъществен съставът на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 ЗСВ (в редакцията му в ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 04.05.2009 г.), мотивирали Висшия съдебен съвет да приеме решение за наложеното дисциплинарно наказание. Съдът е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма и при спазване на процедурата по чл. 310-320 ЗСВ и съответства на целта на закона, а именно - да се осигури функционирането на съдебната власт въз основа на принципите, прогласени в Конституцията и в глава първа от ЗСВ, включително принципите за откритост, достъпност и прозрачност на действията на органите на съдебната власт (чл. 5, ал. 2 ЗСВ). Като е възприел изцяло фактическите обстоятелства, установени с решението на дисциплинарния състав по дисциплинарно дело № 77 от 2009 г., чиито мотиви се считат инкорпорирани в решението на кадровия орган, съдът е приел, че наложеното на Румяна Методиева Ченалова дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4 от ЗСВ е адекватно на характера и тежестта на дисциплинарното нарушение. Изложени са съображения в мотивите на съдебния акт, че осъществените телефонни контакти между съдия Румяна Методиева Ченалова и лицето Красимир Георгиев съставлявали действия, които водели до отрицателна обществена оценка за професионалния морал на магистрата и по този начин компрометирали честта й в обществото, с което се нарушало правилото на т. 5.6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ - одобрен с решение № 21 на ВСС по протокол от 20.05.2009 г.). Решението на тричленния състав на Върховния административен съд е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. По безспорен начин е установено, че с поведението си касаторката е нарушил разпоредбата на т. 5.6 от КЕПБМ, която я задължава като магистрат да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта й в професията и в обществото. С тях същата е накърнила авторитета и на съдебната власт като стожер и гарант на морала в държавата, поради което се явява нарушител по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ (в действащата от 04.05.2009 г. редакция), за което й е наложено наказанието по чл. 308, ал. 1, т. 4 от същия закон. Отричането от Ченалова на вмененото й дисциплинарно нарушение не опровергава изводите за нарушаване на правилата на професионалното поведение и етика, изискващи се от магистратите, както и въздържане от действия, с които се накърняват престижът и достойнството на магистрата и на съдебната власт. Наведеното оплакване за несъразмерност на наложеното дисциплинарно наказание е било неоснователно, както правилно е приел тричленният състав. Същото е индивидуализирано съобразно тежестта на нарушението и размерът на периода, за който е наложено понижаването в ранг - две години, като максималното наказание е за три години, отчита професионалните постижения на касационната жалбоподателка и дългогодишния й стаж. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи, че нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗСВ не са осъществени. Както правилно е приел тричленният състав, за да е налице нарушение по т. 3, е необходимо с действията или бездействията си магистратът да е нарушил някое от правилата на професионалната етика. Те, както всички морални норми, са с висока степен на абстрактност. Съдържанието им е израз на фактически установени в обществото общоприети правила за поведение, гарантиращи защитата на онези ценности, които на дадения етап от своето развитие обществото е приело за значими. В случая т. 5.6 от кодекса, респективно чл. 5.5 от правилата, има за предмет честта на магистрата като защитима ценност и като градивен елемент на престижа на съдебната власт. С оглед на това те изискват от него въздържане от действия, които могат да компрометират тази ценност. Наличието на продължително контактуване на касаторката с лицето Красимир Георгиев чрез многобройни телефонни разговори - изходящи и входящи, сочи на лични нейни контакти с лицето Георгиев. Касационната жалбоподателка не е опровергала извода, че проведените разговори с посоченото лице са във връзка с неправомерно лобиране, доказващо извършеното дисциплинарно нарушение, и не е ангажирала доказателства, от които да се направи обоснован, житейски приемлив извод за предмета на тази връзка. Тези необясними от житейска гледна точка действия на Ченалова, съотнесени към безспорния факт на провеждане на избори за административни ръководители в съдебната система в същия период и към установения факт на осъществени контакти със същото лице и от други магистрати - кандидати за ръководни длъжности, както и с членове на ВСС, правят обоснован извода на ВСС за извършени от касаторката действия, нарушаващи правилата на професионалната етика, и по-конкретно на изискването за въздържане от действия, компрометиращи честта й в професията и в обществото. Като е приел, че в своята съвкупност всички тези обективни факти създават основателно възприятие у членовете на обществото за неуместност, непристойност и неправилност на поведението на магистрата, което накърнява неговата чест в професията и в обществото, тричленният състав е извел законосъобразен извод, че предвидените в хипотезата на чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗСВ предпоставки са налице, което прави извода на ВСС за осъществяване на нарушението съобразен с материалния закон. В разпоредбата на чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗСВ неспазването им изрично е предвидено като дисциплинарно нарушение. Висшият съдебен съвет е посочил и нарушение на чл. 5, ал. 5 от действалите към датата на осъществяване на деянията Правила за професионална етика на съдиите. Моралните правила за поведение, писани или неписани, са обективно съществуваща действителност във всяко общество и щом законодателят е приел, че нарушаването им е правопораждащ юридически факт, то релевантното е да се установи налице ли е такова нарушение. Направени са оплаквания за нарушение на правилата на чл. 309 от ЗСВ при определяне на наказанието и липсата на мотивация относно справедливостта на наложените наказания. Както правилно е приел тричленният състав, при индивидуализиране на наказанието административният орган, видно от решението на дисциплинарния състав и от докладването на заседанието на ВСС, е съобразил изискванията на чл. 309 от ЗСВ. Вярно е, че органът не е изложил аргументи за формата на вината. Но за да е осъществено нарушението на етичните правила, не е необходимо деятелката пряко да е съзнавала и целяла това нарушение. Достатъчно е, че е могла да предвиди общественоопасните последици на деянието и да ги предотврати. Могла е, защото моралната норма предписва точно и ясно дължимото поведение на магистрата при кариерно израстване. Предназначението на моралните правила е именно това - предварително да зададат на магистрата модел на поведение, спазването на който гарантира, че той ще изпълнява с чест функциите си и ще има морален авторитет, осигуряващ доверие на обществото в съдебната власт. Те служат като ръководни принципи, предпазват от нежелани грешки и премахват незнанието като оправдание и извинение за нарушенията. С оглед изложеното непосочването от органа на формата на вината, не е довело до незаконосъобразност на постановения акт, още повече, че видно от наложеното наказание, същото е второто по тежест, което ВСС може да налага на магистрат, т. е. органът е преценил, че обстоятелствата по чл. 309 от ЗСВ не обосновават налагането на най-тежкото наказание. Касационната жалбоподателка излага доводи за невъзможността да презумира съответното поведение. В случая обаче не става въпрос да се презумира определено поведение, а да се прецени от самия магистрат собственото му поведение към момента на осъществяване и поддържане на връзката води ли до накърняване на престижа на съдебната власт. Касаторката твърди, че такова накърняване няма, защото не е знаела неща, които не са били обществено известни. Това нейно твърдение не е било надлежно доказано. Както е посочил тричленният състав, съвкупната преценка на доказателствата дава основание да се приеме, че административният орган е доказал съществуването на фактическите основания, посочени в акта. Жалбоподателката е тази, която е трябвало да докаже твърдението си за характера и предмета на комуникацията с Георгиев. Както правилно е приел тричленният състав, това дава основание на съда да приеме за правилни изводите на съвета, че с действията си жалбоподателката е извършила нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ. Установените факти не са били опровергани с допустими процесуални способи и правилно са кредитирани от съда при преценката за законосъобразност на обжалваното решение на ВСС. Тричленният състав правилно е посочил, че при определяне на вида дисциплинарно наказание кадровият орган е съобразил критериите по чл. 309 от ЗСВ и в рамките на притежаваната дискреционна власт е наложил дисциплинарно наказание на основание чл. 308, ал. 1, т. 4 от ЗСВ - "понижаване в ранг за срок от две години". При точен и коректен анализ на доказателствения материал съдът правилно и обосновано е приел, че не са налице основания за отмяна на оспорения административен акт. Предвид изложеното не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане от процесуалния представител на ВСС юрисконсулт Илиева за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 8 , във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения касаторката дължи на Висшия съдебен съвет разноските по делото в размер на 150 лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,