Решение № 8225 от 3.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3352/2024 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие срещу Решение 545/05.02.2024г. по адм. дело 1167/2023г. по описа на Административен съд Хасково.

Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Счита, че административният съд е достигнал до неправилни изводи по повод изложените възражения на жалбоподателя, които са изпратени до Министъра на земеделието. Възраженията на жалбоподателя са били адресирани до друг административен орган и в случая Разплащателната агенция не е разполагала с правомощия да извършва проверка на данните, предоставени й от Министерството. Излагат се доводи, че съдът не е съобразил и обстоятелството, че въпросните проверки са били извършени през периода от м.юли до м.октомври 2019г., а възражението е от 06.07.2020г.- една календарна година след приключването им. Не бил съобразен фактът, че се касае за едногодишни култури, каквито са дините и подобна проверка в нова стопанска година, а и календарна година е безпредметна и не би спомогнала за изясняване на фактите, посочени от кандидата. Съдът не бил отчел заинтересоваността на събраните свидетелски показания от една страна и от друга същността на доклада за теренна проверка като официален документ.

Касационният жалбоподател счита, че не са изпълнени условията на чл.31в от Наредба 3 от 17.02.2015г.. Представените договори за покупко- продажба не доказват тезата на земеделския производител, че процесния парцел е бил засят именно с дини или че е допусната грешка при заснемане на парцела.

В заключение касационният жалбоподател моли да се отмени съдебното решение и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на А. М. Т.. Претендира разноски за двете инстанции за процесуално представителство и внесена ДТ за касационно обжалване, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В открито с.з. касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище.

Ответникът- А. М. Т., редовно призован се представлява от адв. Марков, оспорва касационната жалба, поддържа писмения отговор, моли да се остави в сила решението на административния съд и да се присъдят сторените по делото разноски.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на подадената касационна жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид изложеното в касационната жалба и писмения отговор, становището на страните в с.з., прецени данните по делото и извърши проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл.218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу решение, което подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения:

С решение 545 от 05.02.2024г. на Административен съд Хасково е отменено Уведомително писмо02-260-6500/13547#5 от 26.09.2023г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, в частта, с която по СЗ-МЗДП е оторизирана сума в размер на 0 лева и е извършено намаление в размер на 1 662,01 лева и в частта, с която по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл.19 от Делегиран Регламент/ЕС/640/2014 на Комисията са наложени санкции за бъдещ период в размер на 1 315,00лв. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявлението на А. Т..

За да постанови този резултат съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма, посочени са фактически и правни основания, спазена е разпоредбата на чл.177, ал.2 от АПК. Съдът е приел, че от административния орган е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила-нарушение на чл.35 от АПК, нарушение на чл.7, ал.1 и ал.2 от АПК. Съдът е изследвал и материалната законосъобразност на оспореното уведомително писмо и е приел, че подпомагането на схемата е свързано с произведено количество продукция, минимална площ на засетия парцел и липса на други установени на същия култури. Прието, че административния орган не е взел предвид подадената декларация по чл.32, ал.1 от Наредба 3 от 17.02.2015г. с приложени документи, доказващи добива от произведената продукция през годината на кандидатстване.

В заключение съдът е приел, че ответникът не е представил убедителни доказателства, които да установят категорично неизпълнение от страна земеделския производител на поетите към ДФЗ ангажименти по Схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци-моркови, зеле, дини и пъпеши. Напротив, представените писмени доказателства кореспондират със събраните гласни доказателства и водят до извод за изпълнение на изискванията за получаване на плащане.

Съдебното решение е валидно като постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт.

Съдебното решение е допустимо като постановено при надлежно упражняване правото на жалба от А. М. Т. срещу Уведомително писмо02-260-6500/13547#5 от 26.09.2023г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, в частта, с която по СЗ-МЗДП е оторизирана сума в размер на 0 лева и е извършено намаление в размер на 1 662,01 лева и в частта, с която по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл.19 от Делегиран Регламент/ЕС/640/2014 на Комисията са наложени санкции за бъдещ период в размер на 1 315,00лв.

Съдебното решение е правилно.

Правилно съдът е счел, че оспореното уведомително писмо е издадено в противоречие са материалния закон.

Съгласно чл.30в. (Нов ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 8.03.2019 г.) (1) Право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши) имат земеделски стопани на територията на цялата страна, които стопанисват минимум 0,5 ха допустими за подпомагане площи със зеленчуци полско производство (заедно или поотделно), от следните видове култури: моркови, зеле, дини, пъпеши, картофи, лук, чесън, домати, краставици, корнишони, патладжан, пипер, и/или със зеленчуци оранжерийно производство (заедно или поотделно), от следните видове култури: домати, пипер, краставици.

(2) Заявените площи от кандидатите по схемата по ал. 1 подлежат на подпомагане, когато:

1. (доп. ДВ, бр. 18 от 2020 г., в сила от 28.02.2020 г.) са заети с моркови, зеле, дини и пъпеши и са с минимална площ на парцела 0,1 ха; площи, заявени за подпомагане по схемата, на които се установи различна култура от моркови, зеле, дини и пъпеши, се считат за наддекларирани;

1. (отм. ДВ, бр. 18 от 2020 г., в сила от 28.02.2020 г.);

1. отговарят на условията за подпомагане по смисъла на чл. 32, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕС) 1307/2013;

1. (доп. ДВ, бр. 18 от 2020 г., в сила от 28.02.2020 г.) през годината на заявяване е получен и реализиран на пазара добив от допустимите площи със заявените за подпомагане моркови, зеле, дини и пъпеши съгласно приложение 5.

(3) Размерът на помощта по схемата по ал. 1 се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за колкото е изпълнено условието по ал. 2, т. 4 и са представени доказателства за това.

(4) Земеделските стопани, кандидати по схемата по ал. 1, получават завишено плащане на площ за първите до 30 хектара, за които имат право на подпомагане, и плащане с по-нисък размер за допустимите за подпомагане площи над 30-ия ха. Съотношението между двата размера на подпомагането е 1,5:1.

Ако се приеме, че основанието на отказа за финансиране по отношение на БЗС05298-228-6-2/1,44ха/ се базира на данните от извършената проверка на място с констатация, че е установена култура, различна от декларираната, то тези констатации на административния орган се опровергават от събраните по делото доказателства.

В случая е извършена проверка на място на 18.09.2019г. и е изготвен доклад/л.40 от дело 277/2023 г/. В доклада се сочи, че при проверката на ФБ 05298-228 са установени остатъци от пшеница. В хода на първоинстанционното производство е приета като доказателство карта на блоковете на земеделското стопанство директни плащания /2019/, от която е видно, че БЗС05298-228-6-2-1,44ха е с насаждение дини. /л.70 от първоинстанционното дело/.

По делото са представени и други писмени доказателства договори за покупко-продажба, справка таблица за доказване на изискуем минимален добив, таблица-опис на документите доказващи реализация на произведена продукция от заявената култура. По делото са изслушани и свидетелските показания на Д. Т., от които се установява, че през стопанската 2019г. от процесния БЗС са отгледани и реализирани дини.

Предвид изложеното правилно съдът е намерил за незаконосъобразен изводът на административния орган, че така заявеният от Т. земеделски парцел за подпомагане не отговоря на нормативните изисквания относно допустимите за подпомагане земеделски площи.

Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че възраженията на земеделския производител били изпратени до министъра на земеделието, който е друг административен орган и в случая Разплащателната агенция не разполага с правомощия да извършва проверка на данните. Видно от жалбата на А. Т./л.13 от първоинстанционното дело/ същата е адресирана както до министъра на земеделието, така и до изпълнителния директор на ДФ Земеделие.

Неоснователно и в противоречие със събраните по делото доказателства е твърдението в касационната жалба, че земеделският производител не представя доказателства , че процесният БЗС е бил засят с дини.

Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

С оглед изхода на делото и направеното искане в полза на ответника следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение, в доказан размер от 1 000лв., съгласно представеният договор за правна защита и съдействие. Възражението за прекомерност на претендираните разноски, направено в касационната жалба се явява неоснователно, предвид фактическата и правната сложност на спора.

По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение