Решение № 127 от 22.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7285/2013 г.

Решение № 127 от 22.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7285/2013 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по подадена от Е. Е. К. касационна жалба решение от 12.07.2013 г. по гр. д. № 1338/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение от 4.03.2013 г. по гр. д. № [ЕИК] г. на Пловдивски районен съд и на основание чл. 258 и сл. ГПК е постановено друго, с което е обявено за нищожно на основание чл. 30, във вр. с чл. 42, б. "в" ЗН саморъчното завещание от 22.03.1996 г., изготвено от С. К. А.-С. в негова полза. Касационните доводи са за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. С определение № 98 от 19.02.2014 г. на основание чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка на въззивното решение по процесуалния въпрос: допустимо ли е въззивният съд, сезиран с жалба срещу решение, постановено по иск по чл. 30, ал. 1 ЗН и при направено възражение за нищожност на завещанието, след като отмени първоинстанционното, с което е отхвърлен иска по чл. 30 ЗН, да постанови друго като обяви завещанието за нищожно. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. По поставения въпрос настоящият състав приема следното: При предявен иск за намаляване на завещателно разпореждане (чл. 30 ЗН), действията на ищеца, изразяващи се в подаване на молба с направено в нея твърдение, че завещанието е нищожно на основание чл. 42, б. "в" ЗН и представяне на копие от него, представляват възражение за нищожност на завещанието, съставено в полза на ответника. По същество на касационната жалба: Срещу касатора е предявен от В. С., в качеството му на преживял съпруг на С. А.-С., иск за намаляване на завещателното разпореждане, направено от С. в полза на касатора. След оставяне на исковата молба без движение с указание за представяне на доказателство за данъчната оценка на имота, с молба от 25.04.20012 г. ищецът е отстранил нередовността на исковата молба и е заявил, че представя и саморъчното завещание, съставено от С. С. като след като се е запознал с него твърди, че то е нищожно тъй като условията и тежестите, вменени с него на родителите на ползващия се от завещанието, в случай че той е непълнолетен към момента на откриване на наследството, както и волята на завещателя, ползващият се от завещанието да не се разпорежда с имота, за да остане той наследствен, са невъзможни и противоречат на закона. Първоинстанционният съд, сезиран с иска, не е обсъдил изявлението на ищеца в тази молба, разгледал е иска по чл. 30, ал. 1 ЗН и го е отхвърлил като неоснователен като се е позовал на това, че наследникът по закон не е приел наследството по опис - чл. 30, ал. 2 ЗН. Въззивният съд е направил извод, че преюдициалният въпрос, по който следва да се произнесе, е този, валидно ли е завещанието. След проверка по него е приел, че завещанието е нищожно на основание чл. 42, б. "в" ЗН, тъй като с него е вменена тежест: задължение за племенника, в чиято полза е направено, и неговите родители ако е непълнолетен, да оставят апартамента и цялото движимо имущество на съпруга й В. С. за пожизнено ползване, което ползване да бъде безвъзмездно ако вземе участие в кремирането ми, както и апартамента да не бъде продаван, а да остане наследствен. Въз основа на този извод, развит в мотивите, въззивният съд е постановил и диспозитив, с който е обявил завещанието за нищожно. Така постановеното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск. Доводът за нищожност на завещанието е въведен от ищеца по конститутивния иск с възражение. Ищецът не е предявил иск за установяване нищожността на завещанието след като се е запознал с неговото съдържание, поради което съдът е дължал произнасяне по възражението за нищожност само в мотивите на решението. Формираният от въззивния съд извод, че възражението е основателно, тъй като завещанието е нищожно, е било основание да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен конститутивния иск по чл. 30, ал. 1 ЗН като правилно, но по съображения, че няма валидно завещание. Като се е произнесъл по не предявен иск е постановил недопустимо решение, което е основание по чл. 293, ал. 4 във вр. с чл. 270, ал. 3 ГПК за обезсилването му и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, I г. о.,