Решение № 11266 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10338/2015 г.

Решение № 11266 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10338/2015 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на М. К. Ч. от гр. Г. Делчев, подадена чрез адвокат В. Т. против Решение № 4735/03.07.2015 г., постановено по административно дело № 9986/2012 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 011107157/03.05.2012 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП гр. С., мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. С. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК - като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по основните възражения в жалбата и по констатациите, извършени от вещото лице, поради което актът му се явява немотивиран. В съдебно заседание, за касационния жалбоподател се явява адвокат Михайлова, която по съображения, развити в писмено становище моли за отмяна на оспореното решение, след което да се отмени ревизионния акт или се измени чрез намаляване размера на дължимия данък. Ответната страна се представлява от юрисконсулт Станчева, която изразява становище за неоснователност на касационната жалбата и моли оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила, тъй като е правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния съд е ревизионен акт, издаден след проведена ревизия по особения ред, с който в тежест на лицето М. К. Ч., са установени допълнителни задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. Ревизията е обхванала и периодите 2005 г. и 2006 г., за които не са установени задължения, с цел да се установи началното салдо и крайния резултат за следващите календарни години. В хода на ревизионното производство са събрани доказателства, след анализ на които, приходният орган е приел наличие на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, което е довело до определяне на основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК и съответните й публични задължения. Съдът е отхвърлил жалбата, развивайки мотиви за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Правните изводи на съдебния състав относно компетентността на издалия го орган, се споделят от настоящия съд. Актът е постановен от лице, заемащо длъжността "старши инспектор по приходите", тоест при спазване на разпоредбата на чл. 118, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7, т. 4 от Закона за Националната агенция за приходите, и в кръга на определените му правомощия съгласно заповедта за определяне на компетентен орган, издадена от възложителя на ревизията. Правилно съдът е приел, че ревизионният акт е в законоустановената форма съгласно чл. 120 ДОПК, както и, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Установено е, че данъчнозадълженото лице е получавало облагаеми доходи, за които не е подало декларация, които доходи са реализирани от продажба на моторни превозни средства, закупени от него и съпругата му като физически лица, с цел препродажба. В този смисъл, обосновано решаващият съд е приел с оглед разпоредбата на чл. 19 от Семейния кодекс (отм.), че извършените разходи за покупка на автомобили и получените приходи от тяхната продажба при условията на семейна имуществена общност следва да се определят в съотношение по э между двамата съпрузи. Споделени от настоящия съд са и мотивите, съдържащи се в оспореното решение относно получените от лицето вноски по лизингови договори, които правилно са отразени в приходната част на съставената справка за паричния поток по години. Предвид обстоятелството, че данъчно-задълженото лице не е изложило други конкретни твърдения и не е представило надлежни доказателства относно сумите, включени като разход, съответно невключени като приход в паричните баланси по години, правилно съдът е приел за установени средствата, формирали приходната и разходната част, така както са отразени в ревизионния акт. Съдът се е мотивирал в решението си защо не кредитира становището на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, но не е анализирал т. 2 от заключението. Експертът е имал за задача да установи на каква база е извършено облагането на недостига на суми по години, като е установил, че облагането е извършено от ревизиращите органи към датата на недостига, а не на годишна база. Това обстоятелство се установява и от съдържанието на Справката за паричния поток общ /до 31.05.2007 г./ и семеен /от 01.06.2007 г. до 31.12.2010 г./ на М. К. Ч., която е част от ревизионния акт, и от която е видно, че последната колона, отразява паричния недостиг на моментни салда с натрупване. Този подход на приходната администрация е незаконосъобразен, с оглед разпоредбата на чл. 13 ЗОДФЛ (отм.) и аналогичната на чл. 17 ЗДДФЛ, чийто смисъл е, че в общият годишен доход се включват всички доходи, получени от физическото лице през календарната данъчна година. Облагането с данък върху доходите на физическите лица, следва да се извършва на годишна база, като дължимият данък се определя съобразно годишния облагаем доход, изчислен след сумиране на всички приходи и разходи за целия период на календарната година. На вещото лице е следвало да бъде зададена задача, да установи какъв е действителния недостиг на парични средства, а от там и данъчната основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, на годишна база, въз основа на констатациите относно сумите, посочени в приходната и разходната част на паричните потоци, така както са отразени в ревизионния акт, с оглед разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Този подход е необходимо да се използва включително и за периодите 2005 г. и 2006 г., с оглед установяване на действителното начално салдо за 2007 г., независимо, че за същите не са установени данъчни задължения. Първоинстанционният съд не е съобразил посочените по-горе разпоредби, поради което решението му се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Налице е хипотезата на чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, съгласно която спорът не може да бъде решен по същество от касационния съд, тъй като е необходимо да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. При новото разглеждане на делото, съдът следва да се съобрази с указанията, съдържащи се в настоящото съдебно решение, като допусне съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице, по която да установи налице ли е недостиг за процесните периоди, какъв е неговия размер и от там какъв е дължимия от лицето данък, изчислявайки приходната, разходната част и разликата между тях, на годишна база в рамките на съответната календарна година. При този изход на спора и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение