Решение № 5520 от 28.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2299/2010 г.
ВАСII отделение28.04.2010 г.докладчик т Дима Йорданова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 29.12.2009 г. постановено по адм. д. № 685/2009 г. на Пазарджишкия административен съд, III състав. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5520 от 28.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2299/2010 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът е обжалвал решението от 29.12.2009 г. постановено по адм. д. № 685/2009 г. на Административен съд гр. Пазарджик, III състав, с което отхвърлена жалбата на СД "Братя Бееви" със седалище и адрес на управление гр. Костенец срещу заповед № РД - 14-90/07.09.2009 г. на зам. началника на ДНСК гр. София като неоснователна. Наведени са касационни основания за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Ответникът Дирекция на национален и строителен контрол гр. София не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира становище за правилност на решението. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни основания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултата, решаващият състав на съда е приел за законосъобразна, заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание- чл. 178, ал. 5 ЗУТ. Въз основа на събраните по делото доказателства и заключението по изслушаната съдебно- техническа експертиза, възприето от съда като обосновано са направени обосновани изводи за законосъобразност на постановения индивидуален административен акт. Безспорно е установен по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, който не е шеста категория съгласно чл. 12 на Наредба № 1/2003 г. вр. с чл. 54, ал. 1 и 4 и чл. 147 ЗУТ, наличие на строеж "Въздушна кабелна мрежа за разпространение на телевизионни и радиосигнали" гр. Велинград, кв. " Каменица " за който да важи разпоредбата на чл. 178, ал. 2 ЗУТ. Следователно обекта е подлежал на въвеждане в експлоатация съобразно чл. 178, ал. 1 ЗУТ от компетентните органи по чл. 177 ЗУТ. След като е въведен в експлоатация без изпълнение на тези императивни норми законосъобразно е наложена забраната за ползване по смисъла на чл. 178, ал. 5 ЗУТ, както правилно е прието от административния орган, а така също и от съда. След отстраняване на причините, които са предизвикали забраната, и след заплащане на дължимите глоби и такси въвеждането на строежа в експлоатация се разрешава или удостоверява от органите по чл. 177 с. з. - чл. 178, ал. 7 ЗУТ. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорената заповед, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон. Изводите му кореспондират със събраните и обсъдени факти и обстоятелства по делото и е постановено въз основа на тях и закона. Същото е постановено в отсъствие на отменителните основания твърдяни с касационната жалба, поради което на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение
Цитирани разпоредби
3- чл. 147
- чл. 5
- чл. 54, ал. 1