Решение № 4749 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2083/2012 г.

Решение № 4749 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2083/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувана е по касационна жалба подадена от Комисията за защита на личните данни срещу решение № 13399 от 19.10.2011 г. по адм. д. № 13385/2010 г. на Върховния административен съд, Пето отделение, с което по жалба на "Севител" ЕООД гр. Смолян е отменено решение № 7 от 26.05.2010 г. на Комисията за защита на личните данни и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответниците по жалбата не са взели становище в настоящото производство. Прокурорът дава заключение за основателност на касационната жалба. Неправилно съдът е приел, че не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и че не са събрани съответните доказателства във връзка с датата и мястото на извършване на нарушението. Този извод се опровергава от наличните по административната преписка формуляр за регистриране на потребители на предплатени услуги с дата 17.11.2009 г. и печат на магазин на "Севител" ЕООД с адрес гр. Смолян и копие на лична карта с печат на същото дружество, приложен към формуляра. Този въпрос не е бил спорен между страните, видно от становище вх. № Ж-7/10/18.05.2010 г., където заснемането на личната карта е обяснено с технически причини - липса на Интернет връзка с електронната документна система на Глобул. В противоречие на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, съдът е приел, че е възможно да е налице съгласие на Свирков за обработване на лични данни, което обстоятелство е неотносимо към хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД (обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни), с оглед която данните са били необходими. Установеното от комисията нарушение се изразява в това, че обработването на лични данни чрез фотокопиране на лична карта и прилагане на фотокопието към формуляра е несъотносимо, несвързано със и надхвърлящо целите, за които се обработват. Върховният административен съд, Петчленен състав II колегия, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да отмени оспореното решение, съдът е приел, че административният орган не е отстранил противоречието в твърденията на жалбоподателя пред комисията, не е изискал да уточни на коя дата в кой магазин на "Глобул" в гр. Чепеларе или в гр. Смолян, от кой служител и при какви фактически обстоятелства е осъществено твърдяното копиране на личната карта в противоречие с изискванията на ЗЗЛД и не са обсъдени твърденията в становището на "Севител" ЕООД. Прието е, че предвид обстоятелството, че регистрирането на предплатената услуга се е осъществило чрез личното явяване на клиента в магазин на Глобул и с оглед изнесеното в становището на жалбоподателя е налице възможност копирането на личната карта на Свирков да се е осъществило от служителя със съгласието на клиента. Към 17.11.2010 г. Свирков е бил запознат с Общите условия на Глобул /видно от първата му жалба до КРС/ и не е възразил пред администратора срещу обработването на личните му данни при наличие на законово основание за това съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗЗЛД. Направени са изводи, че след като не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, не са обсъдени обясненията и възраженията на страните и не са събрани служебно необходимите доказателства за изясняване на спора - не е разпитан съответният служител и не е изяснено дали при копиране личната карта на Свирков същият не е заявил съгласие с копирането, Комисията за защита на личните данни е нарушила разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК, допуснала е съществено нарушение на административнопроизводствените правила водещо до неправилност на решението, нарушила е принципа на служебното начало в административния процес и на обективната истина, прогласени в чл. 9 и чл. 7, ал. 2 АПК, поради което решението на КЗЛД е отменено и преписката е върната за ново произнасяне. Решението е неправилно. Изводите на съда, че жалбоподателят пред комисията Иван Свирков излага различни и противоречиви твърдения относно това на коя дата, в кой магазин на "Глобъл" и при какви конкретни обстоятелства е извършено нарушението не съответстват на събраните в административното производство доказателства. Жалбата на Иван Свирков, адресирана до комисията за регулиране на съобщенията, е постъпила в Комисията за защита на личните данни с приложени към нея формуляр за регистриране на потребители на предплатени услуги относно посочен мобилен номер, с дата 14.11.2009 г. и печат на магазин на Германос, с адрес ул. "Васил Дечев" 38, формуляр за регистриране на потребители на предплатени услуги относно посочения мобилен номер, с дата 17.11.2009 г. и печат на магазин на "Севител" ЕООД, с адрес гр. Смолян, бул. "България" 60 С, както и с копие на личната карта на Иван Свирков, носещо печат на същия магазин на "Севител" ЕООД, с адрес гр. Смолян, бул. "България" 60 С. В допълнението към жалбата от 9.02.2010 г., адресирана до КЗЛД са посочени обстоятелства, които се подкрепят от доказателствата към първоначалната жалба. Фактите относно датата на извършеното от "Севител" ЕООД копиране на личната карта са установени от доказателствата по административната преписка и становищата на участващите в административното производство лица, включително становището на "Севител" ЕООД от 18.05.2010 г. Неотносими към приложимия материален закон са изложените в решението доводи, че е възможно копието на личната карта да е било снето със съгласието на потребителя, неправилно прието, че комисията е следвало да разпита служителя в магазина на "Севител" ЕООД относно обстоятелството дали жалбоподателят пред комисията е дал съгласие за копиране на личната му карта. Обстоятелството дали има съгласие за обработването на лични данни е едно от предвидените в закона условия, което обуславя допустимост на съответното обработване на лични данни по чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД. В случая комисията е приела, че е налице условието по чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД - обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни, но се е позовала на нарушение на нормата на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, с която е въведено правилото личните данни да са съотносими, свързани и ненадхвърлящи целите, за които се обработват, принцип за пропорционалност на обработваните лични данни спрямо целта за която се обработват. Въпросът дали е налице второто условие за допустимост на обработваните лични данни, съгласие на физическото лице, не е относимо спрямо установеното нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, предвид наличието на условие обработването да е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни и предмета на нарушението - обработване на лични данни в обем, който надхвърля целите на обработването. Като е приел, че комисията не е изяснила фактическите обстоятелства, съдът същевременно не е направил фактически констатации, въз основа на които да се приложи материалният закон. Съдът не се е произнесъл налице ли е констатираното от комисията нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД с оглед установеното съществено нарушение на съдопроизводствените правила, решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1, Върховният административен съд, Петчленен състав -II колегия