Решение № 9611 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6239/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.160, ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Европейски пътища" АД чрез пълномощника адв. Мандалчев срещу решение 2414/13.03.2025 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм.дело 2592/2024 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за прихващане и възстановяване (АПВ) П-29002924120777-004-001 от 15.07.2024г., издаден от Е. Пеева- главен инспектор по приходите в ТДГДО на НАП, потвърден с Решение 1357 от 04.10.2024г. на и.д. директор на ДОДОП - София, при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя е отказано възстановяване на законна лихва в размер на 58 885,73 лв. върху главница в размер на 5 465 867,49 лв., за периода от 14.12.2023г. до 11.01.2024г. Касаторът поддържа неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Счита, че на дружеството следва да се възстановяви сумата от 58 885, 73 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 5 465 737,22 лева, която сума е внесена като парична гаранция при издаването на ревизионен доклад, за периода от 14.12.2023 г. /която дата е датата на преведената по сметка на ТД на НАП Пловдив парична гаранция/ до 11.01.2024 г., който период представлява времето на съхранение на паричната гаранция по сметка на ТД на НАП Пловдив. Претендира за отмяна на решението и отмяна на АПВ. Ответникът директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ДДОДОП) гр. София чрез юрк. Минкова в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: На дружеството е извършена ревизия, по която е издаден Ревизионен доклад 16001621003299-092-001/05.12.2023 г., който ревизионен доклад е връчен на дружеството на 14.12.2023 г., която ревизия е приключила с Ревизионен акт Р- 16001621003299-091-001/ 08.01.2024 г. Ревизионният акт е обжалван частично за допълнително установения корпоративен данък за 2015 г. в размер на 3 013 485,95 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2 448 787,87 лв. С Решение 135/28.03.2024 г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив е отменен цитирания ревизионен акт в обжалваната му част за допълнително установения корпоративен данък за 2015 година в размер на 3 013 485,95 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 2 448 787,87 лв. Във връзка с ревизията на 14.12.2023 г. ЕВРОПЕЙСКИ ПЪТИЩА АД е направило превод в размер на 5 878 723,19 лева по банкова сметка на ТД НАП Пловдив. Преводът е направен във връзка с констатациите за допълнително установените данъчни задължения с РД 16001621003299-092-001/05.12.2023 г., който е получен от дружеството на 14.12.2023 г. На 10.01.2023 г. е постъпило искане за погасяване на задълженията по издадения ревизионен акт, като за целта преведените средства да бъдат прехвърлени по сметките на републиканския бюджет, за което е издаден и протокол С240029-026- 0000508/10.01.2024 г., като на 11.01.2024 г. сумата от 5 878 723,19 лева е преведена за погасяване на данъци. Впоследствие е издаден Акт за прихващане или възстановяване П - 29002924063075-004-001/ 10.04.2024 г.,с който на дружеството са възстановени само недължимо внесени суми в общ размер от 5 654 190,37 лева , образувани от 3 013 485,95 лв. - недължимо внесен корпоративен данък за 2015 г., 2 448 787, 87 лв. - недължимо внесена лихва за просрочие върху корпоративен данък за 2015 г., 3 463,40 лв. - недължимо внесена автоматическа лихва и сумата от 188 453,15 лв. - законна лихва за периода от 12.01.2024 г. до 10.04.2024 г На основание чл. 129, ал.1 и ал.6 ЕВРОПЕЙСКИ ПЪТИЩА АД е подало искане за възстановяване на суми с вх. 26-Е-7694/03.07.2024 г., с което е поискана за възстановяване сумата от 58 885, 73 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 5 465 737,22 лева, която сума е внесена при издаването на цитирания в по - горе ревизионен доклад, за периода от 14.12.2023 г. до 11.01.2024 г., който период представлява времето на съхранение на сумата по сметка на ТД на НАП Пловдив. Издаден е акт за прихващане или възстановяване П - 29002924120777-004-001/ 15.07.2024 г., с което е отказано възстановяването на поисканата сума от 58 885,73 лева. Съдът е установил, че спорът е относно правилното приложение на закона и дължимостта на лихва на основание чл.129, ал.6 ДОПК. Приел е, че претенциите на дружеството за лихва за периода 14.12.2023 г. до 11.01.2024 г., са неоснователни. Счел е,че направеното на 14.12.2023г. внасяне на сума от 5 878 723,19 лв. по банкова сметка на ТД на НАП Пловдив, с IBAN: BG6710RT73753360000003, от страна на ЕВРОПЕЙСКИ ПЪТИЩА АД, във връзка с РД с Р-16001621003299-092-001 от 05.12.2023Г., не е направено въз основа на акт на орган по приходите, с който се установява публично вземане. Посочил е, че такъв акт несъмнено представлява РА с Р-16001621003299-091-001 от 08.01,2024г., но не и цитираният РД. Изводът на първоинстанционния съд е, че плащането на сумата от 5 878 723,19 лв. е направено по собствена преценка на дружеството жалбоподател и това плащане има доброволен характер и по своята природа посоченото плащане не представлява плащане към бюджета, а е предоставяне във владение на фиска на посочената сума от 5 878 723,19 лв., която да послужи за удовлетворяване на евентуални претенции по възникнали публични задължения. В резултат, на което е отхвърлил жалбата на дружеството. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Между страните не е формиран спор за факти, а единствено относно приложението на чл. 129, ал. 6 от ДОПК - недължимо събрани или внесени суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. Правилно е приел първоинстанционният съд, че от събраните по делото доказателства не се установяват недължимо внесени или събрани суми въз основа на акт на орган по приходите. Такъв акт несъмнено не представлява по същността си ревизионния доклад, нито заповедта за възлагане на ревизия /ЗВР/, доколкото ревизионния доклад представлява предложение за установяване на публични държавни вземания, а със ЗВР започва ревизионното производство. От събраните по делото доказателства не се установява обстоятелството внесените суми от лицето да са внесени в изпълнение на наложени предварителни обезпечителни мерки или на ревизионен акт, тъй като последния към датата на превода не е бил издаден. Като основание в процесното платежно нареждане даже е записано не ревизионния доклад, а заповедта за възлагане на ревизия ЗВР Р 16001621003299-020-001/10.06.2021 г. и пояснения парична гаранция. Няма данни по делото внесената сума да е поискана за внасяне от приходната администрация с какъвто и да е акт. От гореизложеното следва, че по своя инициатива, без искане от приходните органи, на 14.12.2023 г. ЕВРОПЕЙСКИ ПЪТИЩА АД е направило превод в размер на 5 878 723,19 лева по банкова сметка на ТД НАП Пловдив. Впоследствие вече, на 10.01.2023 г. е постъпило искане, пак от страна на ревизираното лице до публичен изпълнител за погасяване на задълженията по издадения вече ревизионен акт, като за целта преведените средства да бъдат прехвърлени по сметките на републиканския бюджет, за което е издаден и протокол С240029-026- 0000508/10.01.2024 г., като на 11.01.2024 г. сумата от 5 878 723,19 лева е преведена за погасяване на данъци. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че плащането на сумата от 5 878 723,19 лв. е направено по собствена преценка на дружеството жалбоподател и това плащане има доброволен характер, като по своята природа посоченото плащане не представлява плащане към бюджета, а е предоставяне във владение на фиска на посочената сума от 5 878 723,19 лв., която да послужи за удовлетворяване на евентуални претенции по възникнали публични задължения. При този изход на спора е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, заявена своевременно пред решаващия съд, вкл. с представяне на списък по чл.80 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК, Върховният административен съд, осмо отделение,