Решение № 71 от 19.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 727/2010 г.

Решение № 71 от 19.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 727/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 - чл. 293 от ГПК. Образувано и по касационна жалба на И. Л. Р. и Е. Л. Р., чрез пълномощника им адвокат М. Х., против решение № 364 от 4.01.2010 г., постановено по гр. д. № 589 по описа за 2009 г. на Окръжен съд - Перник, с което е оставено в сила решение № 315 от 22.05.2009 г. по гр. д. № 2535/2008 г. на Районен съд - Перник за разпределение ползването на процесния недвижим имот по вариант V от заключението на вещото лице от 22.04.2009 г., като ищцата Л. Е. Д. ползва дял първи, а ответниците И. Л. Р. и Е. Л. Р. ползват общо дял втори. В касационната жалба са наведени доводи за недопустимост на решението, евентуално за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Иска се обезсилване на въззивното решение или неговата отмяна и разпределение на ползването съобразно вариант IV от експертното заключение, като се възстановят и направените разноски. Ответникът по касационната жалба Л. Е. Д. оспорва същата, като претендира възстановяване на направените разноски. С определение № 1103 от 24.11.2010 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради противоречиво разрешаван материалноправен въпрос може ли в производство по чл. 32, ал. 2 ЗС да се разпредели ползването по вариант, изискващ бъдеща промяна в имота, както и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите налице ли са процесуални предпоставки за съдебно администриране на ползването на съсобствена вещ, когато мнозинството е взело решение по време на висящия процес във въззивната инстанция и може ли съдът да администрира гражданско правни отношения когато мнозинството е взело решението си след предявяване на иска в първоинстанционното или въззивното производство до приключване на въззивното производство, както и следва ли въззивният съд да обсъди това решение и да направи проверка относно неговата законосъобразност и ако е налице такава какъв съдебен акт следва да постанови. Ищцата Л. Е. Д., чийто дял в съсобствеността е 1/3 ид. ч., е претендирала разпределение на ползването по вариант V от експертното заключение, а ответниците-настоящи касатори, чийто дял в съсобствеността е 2/3 ид. ч. - по вариант IV от експертното заключение, като във въззивната жалба са оспорили допустимостта на иска с оглед взетото на 29.09.2009 г. решение за разпределение на ползването. Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е допустимо, тъй като разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗС предвижда съдебна намеса и ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, а решението за разпределение на ползването от 29.09.2009 г. е изготвено специално за делото и с него не могат да се променят законово определението части съобразно с издаваните вече документи за собственост върху мястото. Счетено е, че вариант V от експертното заключение е най-подходящ, макар да налага отварянето на нова врата от към улицата за влизане в дял първи, тъй като по него не се предвижда общо ползване на част от ПИ за достъп до дворното място, а на предвиденото за врата място съществуващата ограда е обрушена и напукана, т. е. неподдържана. В решение № 1070 от 17.12.2008 г. по гр. д. № 4297/2007 г., I г. о., решение № 3528 от 30.11.1981 г. по гр. д. № 2532/1981 г., I г. о. и решение № 1150 от 2.10.2008 г. по гр. д. № 4821/2007, т., V г. о. се приема, че при разпределение на ползването по чл. 32, ал. 2 ЗС се изхожда само от фактическото положение и не могат да се разпореждат или взимат предвид никакви промени в имота. Тази практика настоящия състав на ВКС приема за правилна. С решението по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът замества липсващото или взето във вреда на общата вещ съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на имота и с оглед правото на всеки съсобственик да си служи с общата вещ. Използваното в чл. 31, ал. 2 ЗС понятие "служене с общата вещ" означава прякото й използване съвместимо с нейното нормално предназначение, без да се уврежда субстанцията й или да се накърняват свойствата й. Именно затова съдебната администрация по чл. 32, ал. 2 ЗС се осъществява при съобразяване с фактическото състояние и с предназначението на вещта и съдът няма право да предписва или взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване. В този смисъл и решение № 409 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 224/2009 г., ВКС, I г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. По основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: съдебната администрация по чл. 32, ал. 2 ЗС е допустима когато липсва съгласие на съсобствениците или на мнозинството от тях за разпределение на ползването, когато взетото решение за разпределение на ползването е вредно за общия имот или когато не може да се образува мнозинство. Преценката за допустимостта на производството се извършва съобразно фактическото положение към момента на предявяването. Ако в хода на съдебното производство пред първоинстанционния или въззивния съд мнозинството от съсобствениците, определено от дяловото им участие в съсобствеността, вземе решение за разпределение на ползването на съсобствената вещ, то се касае за новонастъпило обстоятелството, което съдът следва да отчете при условията на чл. 147, ал. 2 и чл. 235, ал. 3 ГПК. В този случай в рамките на съдебната администрация, която осъществява съдът следва да прецени дали е налице надлежно взето решение, дали то е в рамките на компетентността на мнозинството, дали не е вредно за общата вещ и с оглед на изводите си да постанови решението си, като се съобрази или не с волята на мнозинството. С оглед изводите по въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, следва, че въззивното решение е процесуално допустимо, но е неправилно, тъй като съдът е разпределил ползването по вариант, предвиждащ изменение на общата вещ /отваряне на врата/ и не е съобразил взетото на 29.09.2009 г., в хода на въззивното производство, решение за разпределение ползването на съсобствения имот, поради което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново за разпределение ползването съобразно вариант IV от експертното заключение, по следните съображения: Спорът между страните е бил дали разпределението да се извърши съобразно вариант IV или вариант V от експертното заключение. Вариант V предвижда изменение на общата вещ, което е извън компетентността на съда в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, поради което не би могъл да бъде възприет. С решение от 29.09.2009 г. съсобствениците, притежаващи 2/3 ид. ч. от имота са разпределили ползването съобразно вариант IV от експертното заключение, предвиждащ ползване на част от сградата и дворното място, съответно на правата на ищцата и на ответниците /съобразно заявеното от тях желание да им се представи общ дял, съответен на правата им/ и площ от 19.40 кв. м. за общо ползване, осигуряваща достъп до двата дяла от към улицата. Решението на мнозинството е съобразено с правата на всички съсобственици, осигурява възможност всеки от тях да ползва част от общата вещ съобразно нейното предназначение и при съобразяване с фактическото й състояние, поради което съдът следва да се съобрази с него. С оглед изхода на настоящото производство Л. Е. Д. следва да заплати на И. Л. Р. и Е. Л. Р. разноски за въззивното и касационното производство в размер на 740.00 лв., съобразно представените по делото документи за заплатени държавна такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски за първоинстанционното производство е неоснователно, доколкото към този момент не е било взето решение на мнозинството за разпределение на ползването и съответно разноските за производството пред районния съд следва да останат в тежест на страните, така както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение