Решение № 442 от 14.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10134/2020 г.

Решение № 442 от 14.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10134/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд /ДФ/ "Земеделие", чрез гл. юрк. Д. Колева против решение № 1231/13.07.2020 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 458/2020 г., с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/5335 от 2.12.2019 г. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по подаденото от "КАРО ФРУТ" ООД заявление за окончателно плащане по договор № 2016135/27.07.2016 г. за предоставяне на финансова помощ по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018 г. В жалбата са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Въз основа на подробно изложение на обстоятелствата и процесуалните действия, описани в мотивите на оспорения акт, касационният жалбоподател счита за безспорно установено неизпълнението на договорни и нормативни задължения от страна на дружеството. Счита за неправилен достигнатия от съда извод, че изплащането на трудово възнаграждение за осъществени дейности от страна на управителите е доказано. В тази връзка излага възражения, че представените от дружеството документи представляват частни такива и от съдържанието им не се удостоверява изпълнение на дейности или изплащане на осигуровки. Твърди, че липсват реално извършени разходи, в следствие, на което дейностите, за които са представени документи са приети за неизвършени от страна на ползвателя на помощта, поради което е извършено и преизчисление на първоначално одобрения размер на инвастицията от страна на органа. Искането е за отмяна на решението. Претендират се разноски. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът - "КАРО ФРУТ" ООД, с. Брестовица, общ. Родопи, чрез процесуалния си представител адв. С. Колев оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се отхвърли изцяло, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор и в проведено съдебно заседание. Претендира разноски за касационното производство. Становището на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред Административен съд - Пловдив е бил АУПДВ № 01-2600/5335 от 02.12.2019 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който на основание чл. 20, ал. 1, т. 3 от Наредба № 2/4.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 – 2018 г. ("Наредба № 2/4.04.2014 г."), чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП, на "КАРО ФРУТ" ООД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 20 000 лева, за неспазване на чл. 17, ал. 4 от Наредба № 2/04.04.2014 г. ползвателите да извършват всички плащания със свои контрагенти по банков път. За да отмени оспорения акт и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление за окончателно плащане от 30.07.2018 г. по договор № 2016135/27.07.2016 г., съдът и е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. От фактическа страна е установил, че между страните е сключен договор за предоставяне на финансова помощ № 2016135 от 27.07.2016 г. по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя", дейности "Презасаждане без промяна на местонахождението на лозята" и "Засаждане с разрешения за засаждане, с които се преобразуват права за засаждане от национален резерв", като одобрените инвестиционни разходи за извършване на дейностите са в размер на 44 629. 69 лева, а първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ е в размер на ЗЗ 472. 27 лева. По подадено заявление за авансово плащане и представена банкова гаранция, на дружеството е изплатена финансова помощ в размер на 20 000 лева. Във връзка с подадено заявление за окончателно плащане по договора от страна на органа е констатирано, че представените разходо-оправдателни документи за извършените агротехнически мероприятия по договорените дейности са в размер на 28 218. 62 лева, а съгласно т. 2. 1 от договора, одобрената сума на инвестицията е в размер на 44 629. 69 лева, като е констатирана и липсата на всички изискуеми документи. След проверка на представените от страна на дружеството документи и извършени проверки на място, от страна на административния орган е извършено преизчисление на първоначално одобрения размер на инвестицията, съгласно действително направените разходи по изпълнението й, като същата е намалена с 16 813. 52 лева, което е довело до 62. ЗЗ % изпълнение на дейностите. От страна на проверяващите е прието, че е налице неизпълнение на поети договорни и нормативни задължения, което на основание чл. 4. 4, предл. второ, б. "а" и б. "б", чл. 4. 5, предл. второ, във вр. с чл. 8. 1, б. "г" от договора, има за последица отказ от изплащане на финансова помощ по заявлението за окончателно плащане и връщане на вече изплатената финансова помощ под формата на изплатено авансово плащане, ведно със законната лихва от датата на получаването му. От доказателствата в административната преписка, съдът е приел, че не се установяват основанията по чл. 17, ал. 4, чл. 20, ал. 1, т. 3 от Наредба № 2/4.04.2014 г. и чл. 4. 27 и чл. 8. 1, б. "г" от договора, при които РА може да изисква от ползвателя връщане на всички получени суми по договора за подпомагане. В мотивите си е посочил, че посоченото от административния орган нарушение на изискването за извършване на плащания по банков път не попада в хипотезата на чл. 6, ал. 2, т. 8 от Наредба № 2/4.04.2014 г. Тази норма предвижда, че финансовата помощ не се предоставя за осигурителни вноски по трудови правоотношения, каквито факти не се твърдят и не са установени по делото. Според съда дружеството – ползвател твърди, че направените плащания в брой, представляват разходи за трудови възнаграждения, пряко свързани с осъществяването на дейностите по договора и са допустими съгласно чл. 6, ал. 2, т. 7 от Наредба № 2/4.04.2014 г. От събраните по делото писмени доказателства (заповед № 001/1.09.2016 г., служебни бележки за доходи от трудови правоотношения за изплатени доходи с код 102, ведомости за заплати) съдът е установил, че се касае за плащане на възнаграждения за личен труд, положен от съдружниците, които са и управители в дружество, свързан с агротехническите мероприятия по дейностите "Презасаждане без промяна на местонахождението на лозята" и "Засаждане с разрешения за засаждане, с които се преобразуват права за засаждане от националния резерв". Предвид липсата на легална дефиниция на понятието "трудови възнаграждения" употребено в нормата на чл. 6, ал. 2, т. 7, съдът на основание чл. 46, ал. 2 ЗНА е тълкувал това понятие във връзка с употребата му в относимите разпоредби на КТ, ЗДДФЛ и КСО. Изложил е мотиви, че се касае за възнаграждение срещу престиране на личен труд от съдружниците в дружеството, което съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 26, б. "и" от ДР на ЗДДФЛ се третира като доход от трудови правоотношения. На това основание е приел, че възникналото между страните правоотношение е приравнено на трудово. Аргументи за този извод по отношение на трудовата дейност на лицата, като управители на дружеството, съдът е почерпил и от чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, която предвижда задължителното им осигуряване за всички осигурителни рискове, каквото е предвидено и за работещите по трудово правоотношение, както и обвързаността на качеството "осигурено лице" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО с осъществяването на трудова дейност. От анализа на представените доказателства, съдът е приел за доказано изпълнението на трудови функции от Л. Каридов и Т. Каридов, които през съответния период са били вписани като управители на дружеството. Посочил е, че в тази хипотеза не е необходимо между дружеството и съответния управител да има сключен трудов договор, като получаваното от тях възнаграждение, следва да бъде прието за трудово възнаграждение, което от своя страна попада в изключенията на чл. 6, ал. 2, т. 7 от Наредба № 2/4.04.2014 г., допускащ плащане в брой, когато се касае за разходи за трудови възнаграждения, пряко свързани с осъществяването на дейностите по договора, безспорно са били извършени. На основание чл. 6, ал. 2, т. 8 (погрешно посочена като т. 7) от Наредба № 2/4.04.2014 г. съдът е приел, че разходите за осигуровки не следва да бъдат включвани при отчитане извършените разходи от "Каро Фрут" ООД. По тези съображения е постановена отмяна на оспорения АУПДВ и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по подаденото от дружеството заявление за окончателно плащане по договор № 2016135/27.07.2016 г. съобразно указанията по прилагане на закона, дадени в решението, като е определен 14 – дневен срок за произнасянето. Решението е правилно постановено. Съдът е установил фактите, релевантни за фактическите и правни основания послужили за издаване на оспорения АУПДВ и е приложил правилно материалния закон. Правилно е приел, че спорът по делото е относно изпълнението на изискването по чл. 17, ал. 4 от Наредба № 2/04.04.2014 г. и по- конкретно попадат ли извършените от ползвателя плащания в брой на възнаграждения за личен труд, положен от Л. Каридов и Т. Каридов (съдружници и управители на Каро Фрут ООД) по изпълнение на конкретни дейности, включени в мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018 г. в изключенията, регламентирани в чл. 6, ал. 2, т. 7 от Наредба № 2/04.04.2014 г. Нормата на чл. 17, ал. 4 от Наредба № 2/4.04.2014 г. предвижда изискване ползвателите по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя", дейности "Презасаждане без промяна на местонахождението на лозята" и "Засаждане с разрешения за засаждане, с които се преобразуват права за засаждане от национален резерв" да извършват всички плащания със своите контрагенти само по банков път. Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 7 от наредбата финансова помощ не се предоставя, за плащания в брой (с изключение на разходи за трудови възнаграждения, пряко свързани с осъществяването на дейностите по договора). В конкретния случай по делото безспорно е установено, че се касае за плащания в брой в полза на Л. Каридов и Т. Каридов, които са вписани в търговския регистър като съдружници и управители в "Каро Фрут" ООД. От представените по делото служебни бележки е установено, че плащането в брой е на доход с код 102 по ЗДДФЛ, като доход за личен труд от съдружници. Личният труд на съдружниците в дружество с ограничена отговорност, произтича от задължението им по чл. 124 от ТЗ да оказват съдействие за осъществяване дейността на дружеството. Правилно съдът е тълкувал понятието възнаграждение за труд на съдружниците в ООД във връзка с понятието доход от трудово правоотношение по смисъла на § 1, т. 26, б. "и" от ДР на ЗДДФЛ и е приел, че доходите от личен труд на съдружниците са приравнени на доходи от трудови правоотношения. По делото е установено и че изплатените възнаграждения за личен труд са свързани с дейностите по осъществяване на договора. При това положение платените от "Каро Фрут" ООД възнаграждения на съдружниците и управителите в дружеството за личен труд по изпълнение на дейностите, заложени в инвестиционния проект и план за преструктуриране и конверсия на лозя, попадат в изключението на чл. 6, ал. 2, т. 7 от Наредба № 2/4.04.2014 г., при което финансовата помощ се предоставя за плащания в брой. На това основание законосъобразно съдът е приел, че не е налице нарушение на изискването по чл. 17, ал. 4 от наредбата ползвателят да извършва плащанията само по банков път. Доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение се основават на фактически основания, които не са послужили като основание за издаване на оспорения АУПДВ, поради което не следва да бъдат обсъждани. В административната преписка се съдържат контролни листове за извършени проверки на място от органите на ДФ Земеделие, с констатации, че дейностите по проекта са изпълнени. Неоснователно е оплакването за допуснато от съда нарушение при разглеждането на делото в периода на извънредното положение. Съгласно т. III. 13 от Приложението към чл. 3, ал. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13 март 2020 година (ДВ, бр. 34 от 2020, в сила от 09.04.2020 г., процесуалните срокове по административни дела за оспорване на актове за установяване на публични вземания не са спрени. С оглед на изложеното следва да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките на чл. 17, ал. 4, чл. 20, ал. 1, т. 3 от Наредба № 2/04.04.2014 г. за възстановяване на полученото финансиране, поради което обжалваното съдебно решение, следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски за касационната инстанция следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 600 лева, платено адвокатско възнаграждение по договор от 18.08.2020 г. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно, с оглед материалния интерес по делото. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,