Решение № 11252 от 19.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5707/2018 г.

Решение № 11252 от 19.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5707/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на Затвора – гр. Б. срещу решение № 483 от 13 март 2018 г., постановено по адм. дело № 2969/2017 г., по описа на Административен съд Б., с което е отменена негова заповед № 585 от 13 октомври 2017 г. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето то АПК. Моли се за отмяната му. Ответникът – В. Д. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, при извършена служебна проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Б. е образувано по жалба на В. Д. от [населено място] против заповед № 585 от 13 октомври 2017 г. на началника на Затвора – гр. Б., с която на осн. чл. 195 от ЗМВР, чл. 206, ал. 1 – ал. 4 от ЗМВР, чл. 15, ал. 3 от ЗИНС и чл. 19, ал. 2 от същия закон, чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. първо и т. 5 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца на младши инспектор В. Д. – надзирател I-ва степен в Затвор гр. Б. I-ва категория, с личен № 149766 и е предупреден, че при извършване на друго нарушение в срока на наложеното наказание ще бъде санкциониран с по-тежко дисциплинарно наказание. Връчена е на служителя лично на 16 октомври 2017 г., със собственоръчно отбелязване, че се намира в законоустановен отпуск. При издаване на заповедта органът е изложил мотиви, че наказанието се налага за извършено нарушение на служебната дисциплина от страна на Димитров за това, че на 20 август 2017 г. в 04. 40 часа при извършване на проверка на пост № 4 от младши инспектор Д. Д. – командир на отделение в Затвор гр. Б., В. Д., изпълнявайки служебните си задължения като постови на пост № 4 не е отговорил на подадените към него светлинни сигнали в продължение на около 3 (три) минути. Съдът е извършил проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК, във връзка с чл. 168 от АПК и е установил, че същият е издаден от компетентен орган-началника на Затвора гр. Б., при съобразяване нормата на чл. 15, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Мотивирал се е с обстоятелството, че не е индивидуализирано наложеното наказание, както и че не е установено по безспорен начин, че е налице, посочено в заповедта, дисциплинарното нарушение, за което и му наложено наказанието. Също така е изложил съображения неправилна квалификация на дисциплинарното нарушение като такова по чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. първо и т. 5 от ЗМВР, поради което на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 211 от ЗМВР, инстанцията по същество е отменила заповедта като незаконосъобразна. Решението е допустимо, валидно и правилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото. Събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, включително и устни такива, като ги е обсъдил, ведно с направените възражения на страните по делото и въз основа на тях е извел законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящия тричленен състав на пето отделение. Неоснователни са оплакванията, наведени в касационната жалба, че решаващият съд погрешно е възприел фактическите обстоятелства по делото, поради което е достигнал до незаконосъобразни правни изводи. Не се споделят касационните доводи относно необоснованост на доводите на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание "писмено предупреждение" на В. Д.. В съответствие с доказателствения материал по делото, инстанцията по същество е изяснила фактическите обстоятелства и е достигнала до обоснован извод, че в хода на дисциплинарното производство са допуснати процесуални нарушения, тъй като органът е наложил дисциплинарно наказание за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР – неизпълнение на служебните задължения, във връзка с чл. 313, ал. 1, т. 1 от ППЗИНС – на постовия надзирател се забранява да понижава бдителността си по какъвто и да е начин, а служителят е изслушан за друго дисциплинарно нарушение със същото посочено основание, но на друго предложение от изброителната част на правната норма на чл. 313, ал. 1, т. 1 от ППЗИНС–на постовия надзирател се забранява да спи (вж. л. 8 от първоинстанционното дело). Следователно правилен е изводът на инстанцията по същество, че дисциплинарно наказващият орган е изслушал инспектора за факти и обстоятелства, различни от тези, за които му е наложено "порицание", поради нарушение на разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Непосочването на конкретната причина, поради която е образувано дисциплинарното производство срещу служебното поведение на В. Д. действително е нарушение правото на защита на лицето, тъй като липсват факти, срещу които то може да организира своята защита. На следващо място, но не на последно, законосъобразен е и другият извод на съда, че административният орган не е установил безспорно наказаният служител да е извършил дисциплинарното нарушение. Подаденият светлинен сигнал, по време на наблюдението от пост № 4 на 20 август 2017 г., е установено от неоспорените гласни свидетелски показания пред първостепенния съд, че е бил единствен и не се доказва фактът, че е бил подаван в продължение на около 3 (три) минути от командира на отделението. Не е извършено позвъняване на наличния до поста звънец, надзирателят не е търсен и по вътрешните телефонни линии, както и че не са предприемани никакви действия за установяване причините за намаляване бдителността на наказания служител. Мотивите, обосновали извода за неправилна квалификация на дисциплинарното нарушение също са правилни и правно обосновани. След като в заповедта е прието, че с действията си надзирателят не е изпълнил служебните си задължения, е следвало да му бъде наложено дисциплинарно наказание "порицание", съгласно нормата на чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо от ЗМВР, а не "писмено предупреждение", което се налага за дисциплинарни нарушения по чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. първо и т. 5 от ЗМВР. Ето защо, констатираното от съда нарушение, също е от кръга на съществените и е довело до нарушение на административнопроизводствени правила, както и изложените по-горе, довели до незаконосъобразност на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. С оглед на изложеното, оспореното решение не страда от релевираните касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила като правилно, постановено в съответствие с материалния закон и обосновано. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,