Решение № 7283 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 401/2010 г.

Решение № 7283 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 401/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Насир Хасанзаада, гражданин на Афганистан против Решение № 266/30.11.2009 г., постановено по адм. дело № 278/2009 г. на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ОЧ-50/18.09.2009 г. на Заместник директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" гр. Смолян, с която му е наложена ПАМ "принудително отвеждане до границата на Република България". Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие на закона и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - Заместник директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" гр. Смолян, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд -Смолян е отхвърлил като неоснователна жалбата на Насир Хасанзаада, гражданин на Афганистан, против Заповед № ОЧ-50/18.09.2009 г. на Заместник директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" гр. Смолян, с която му е наложена ПАМ "принудително отвеждане до границата на РБ", на основание чл. 41, т. 1 и чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че по отношение на жалбоподателя са налице предвидените в чл. 41, ал. 1, т. 1 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ предпоставки за налагане на ПАМ - чужденецът не може да установи влизането си в страната по законоустановения ред - само ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква, само през ГКПП, определени с акт на МС или в международен договор. Крайният извод на съда е, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и материалния закон. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Като правно основание за издаване на обжалваната заповед са посочени разпоредбите на чл. 41, ал. 1, т. 1 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ. Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, в редакцията й към датата на издаване на оспорената заповед, принудително отвеждане до границата на Република България се налага, когато чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред. В конкретния случай, по делото е установено по категоричен начин, че на 17.09.2009 г. жалбоподателят е задържан за незаконно преминаване на държавната граница на Република Гърция за Република България, без същият да притежава документи за самоличност и без да има регистрирано влизане в Република България. При тези данни, първоинстанционният съд правилно е приел, че действията на административния орган по издаване на обжалваната заповед са законосъобразни и извършени в съответствия с чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. По отношение на изложените в касационната жалба доводи, че при налагането на ПАМ административният орган не е съобразил продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, семейното му положение и ДР. факти, касаещи начина на установяване на влизането му в страната, съдът намира същите за неотносими към предмета на настоящият процес - нямат пряко правопораждащо действие относно законосъобразното пребиваване на чужденеца в страната ни. Неоснователни са и наведените доводи, че оспорената заповед е постановена в нарушение на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Представеното и прието от съда в тази връзка доказателство - Писмо № 0304/1073/28.10.2009 г. на Държавна агенция за бежанците при МС удостоверява, че жалбоподателят е подал молба за закрила на 21.10.2009 г. и не опровергава извода за законосъобразност на административният акт към датата на постановяването му -18.09.2009 г. Следва да бъде отбелязано, че чл. 67, ал. 1 от ЗУБ касае изпълнението на наложена ПАМ, с оглед приключване на производството по предоставяне на закрила по ЗУБ, а не законосъобразността на заповедта, с която е наложена ПАМ. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд - Смолян съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение