Решение № 8899 от 21.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4737/2015 г.

Решение № 8899 от 21.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4737/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димитър Иванов Иванов, подадена чрез адв. Миглена Тошева - САК, срещу решение № 2003/24.02.2015 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, постановено по административно дело № 7805/2014 г. по описа на съда. Навеждат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се че тричленният състав неправилно е приел, че обжалваните заповеди са валидни. Моли за отмяна на решението, както и на обжалваните заповеди. Ответникът - министърът на отбраната, чрез процесуален представител в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд обсъди събраните по делото писмени доказателства, прецени правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес, а разгледана по същество - за частично основателна, но по съображения, различни от изложените в жалбата. С обжалваното решение тричленният състав е отхвърлил жалбата на Димитър Иванов Иванов срещу заповед № УО-040/28.02.1992 г. на министъра на отбраната в частта по т. 224, с която е уволнен и зачислен в запаса, считано от 1.03.1992 г. и заповед № 52/2.04.1991 г. на министъра на отбраната в частта по т. 3. По отношение на обжалването на заповед № 202/30.08.1991 г. на началника на Военен факултет към Националната спортна академия в частта по т. 3 съдът е приел, че този спор не е родово подсъден на ВАС съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 2 АПК, но доколкото вече жалби срещу същата заповед са изпращани на АССГ, съдът е счел че в конкретния случай не е необходимо жалбата срещу тази заповед да се отделя и да се изпрати по компетентност на АССГ. За да постанови този правен резултат тричленният състав е приел на първо място, че жалбата на Димитър Иванов Иванов в частта й срещу заповед № УО-040/28.02.1992 г. на министъра на отбраната в частта по т. 224, с която е уволнен и зачислен в запаса, считано от 1.03.1992 г. на министъра на отбраната и срещу заповед № 52/2.04.1991 г. на министъра на отбраната в частта по т. 3, е допустима за разглеждане. Според съда разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България въвежда всеобщо право на оспорване на административните актове, което може да бъде ограничено само изрично със закон. При положение че в действалия към момента на издаването на обжалваните заповеди специален закон - Закона за всеобщата военна служба в Народна Република България /ЗВВСНРБ/ отм. не е изключено изрично обжалването на процесните заповеди, то същите подлежат на съдебен контрол. Съдът е преценил, че следва да се произнесе единствено по доводите за нищожност на заповед № УО-040/28.02.1992 г. на министъра на отбраната в частта по т. 224 и заповед № 52/2.04.1991 г. на министъра на отбраната в частта по т. 3. Изложил е съображения, че и двете заповеди са издадени от компетентен орган - министъра на отбраната в рамките на неговите правомощия и при наличието на предмет на регулация, поради което не са нищожни. Решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Димитър Иванов Иванов срещу заповед № УО-040/28.02.1992 г. на министъра на отбраната в частта по т. 224, с която е уволнен и зачислен в запаса, считано от 1.03.1992 г., е валидно, допустимо и правилно. В съответствие с материалния закон е и изводът на тричленния състав, че цитираната по-горе заповед на министъра е издадена от компетентен орган и при наличие на предмет на регулация. Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 ЗВВСНРБ (отм.) уволнението на офицерите се извършва съответно от министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи. Генералите се уволняват от Държавния съвет на Народна република България по предложение на Министерския съвет. Свръхсрочнослужещите се уволняват от длъжностните лица, които са ги назначили. Според чл. 18, ал. 1, б." в" от ЗВВСНРБ (отм.) офицерите и сержантите на свръхсрочна служба могат да бъдат уволнени от Въоръжените сили по разпореждане - поради невъзможност да бъдат използувани (при съкращение на щатове, разформиране на поделения и пр.). Правилно съдът е приел, че предвид необходимостта, наложена от променената обстановка в страната, е настъпила и невъзможност да бъдат използвани всички военнослужещи, поради което независимо от посоченото правно основание - чл. 18, б. "а" от ЗВВСНРБ (отм.), министърът на отбраната е бил компетентен да уволни и зачисли в запаса Димитър Иванов Иванов, който към този момент е капитан от Областно военно управление - София. С постановление № 180 на МС от 16.09.1991 г. е закрит, считано от 1.09.1991 г. Военният факултет на Висшия институт за физическа култура /Национална спортна академия/. Съгласно цитираното постановление се намалява числеността на персонала на Министерството на отбраната с 5 щатни бройки. Действително в обжалваната заповед е посочено неправилното правно основание за уволнение на Иванов - чл. 18, б. "а", вместо б. "в". Допуснатото нарушение обаче не води до нищожност на обжалвания административен акт. Правилно съдът е приел, че заповед № УО-040/28.02.1992 г. на министъра на отбраната в частта й по т. 224, не е без предмет, тъй като Иванов не е уволнен със заповед № 202/30.08.1991 г. на началника на Военния факултет. Видно от съдържанието на заповедта на началника на Военния факултет с нея е наредено прекратяване "изпълнението на служебните задължения на свръхсрочнослужещи", включително и Димитър Иванов като старши преподавател в катедра "Бойни изкуства и защита при бедствия". Прекратяването на изпълнението на служебни задължения не е идентично с уволнение и зачисляване в запаса, както е разпоредено със заповед № 040/28.02.1992 г. на министъра на отбраната в частта й по т. 224. Неоснователно е възражението на касатора, че обжалваното решение противоречи на определение № Я-73/19.04.2006 г. по адм. дело № С-87/2005 г. на ВАС, съотв. не е спазен чл. 297 ГПК относно задължителността на този съдебен акт. С последното определение е оставена без разглеждане жалбата на касатора като е прието, че оспорването е недопустимо, а констатацията, на която се акцентира е част от мотивите на съдебния акт. От една страна съдебното определение, с което е отказано разглеждане на правен спор по същество, не се ползва със сила на пресъдено нещо. А от друга страна следва да се има предвид, че със сила на присъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, но не и мотивите на решението (т. 18 от тълк. решение № 1/4.01.2001 г. по гр. дело № 1/2000 г. на ВКС). Предвид изложените по-горе съображения решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на Димитър Иванов Иванов срещу заповед № УО-040/28.02.1992 г. на министъра на отбраната в частта по т. 224, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на Димитър Иванов Иванов срещу заповед № 52/2.04.1991 г. на министъра на отбраната в частта по т. 3. е недопустимо. Със заповед № 52/2.04.1991 г. по т. 3 на министъра на отбраната е разпоредено след завършване на учебната година Военният факултет да се разформирова, офицерите да се дадат в разпореждане на управление "Кадри"- МО, а курсантите да се прехвърлят на редовно обучение към НСА, от 1.08.1991 г. във Военна академия "Г. С. Раковски" да се създаде "Военна катедра по физическа подготовка и бойни спортове" в състав до 4-ма офицери. Заповед № 52/2.04.1991 г. в т. 3 е вътрешно ведомствен акт с организационен характер, който не засяга неблагоприятно правата и законните интереси на касатора. Това е така, тъй като евентуалната отмяна или обявяване на нищожност на тази заповед няма да се отрази по никакъв начин - нито благоприятно, нито негативно в правната сфера на касатора. Заповед № УО-040/28.02.1992 г. на министъра на отбраната, с която касаторът е уволнен и е зачислен в запаса, е издадена след приемането на Постановление № 180 на МС от 16.09.1991 г., с което се закрива Военния факултет на ВИФК - София и се намалява числеността на персонала на Министерство на отбраната. Ето защо настоящата инстанция намира, че доколкото заповед № 52/2.04.1991 г. по т. 3 не засяга неблагоприятно правата и законните интереси на касатора, то жалбата срещу нея с искане за обявяване на нищожността й, е била недопустима и е следвало да се остави без разглеждане. Като е разгледал жалбата по същество тричленният състав е постановил недопустимо решение в цитираната по-горе част, което следва да бъде обезсилено. По отношение на жалбата на Димитър Иванов Иванов срещу заповед № 202/30.08.1991 г. на началника на Военния факултет, настоящата инстанция намира за правилни съображенията на тричленния състав, че тази жалба не е родово подсъдна на ВАС предвид разпоредбата на чл. 132, ал. 2 АПК. ВАС обаче е следвало да изпрати същата на АССГ, който е компетентен да се произнесе по нея. Доколкото по тази жалба липсва произнасяне, настоящият състав счита, че съдебното производство, образувано по нея, следва да се прекрати като жалбата на Димитър Иванов Иванов срещу заповед № 202/30.08.1991 г. на началника на Военния факултет се изпрати на АССГ по компетентност. Предвид крайния изход на спора основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на направени по делото съдебни разноски - юрисконсултско възнаграждение, с оглед на което касаторът следва да бъде осъден да заплати на Министерство на отбраната сумата от 300 /триста/ лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с ал. 1 АПК, Върховният административен съд, II колегия, петчленен състав,