Решение № 198 от 20.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 547/2014 г.

Решение № 198 от 20.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 547/2014 г., II н. о., НК, докладчик председателят Юрий Кръстев Производството е по реда на чл. 423 и следващите НПК и е образувано по искане на задочно осъдения Д. Й. А., понастоящем в затвора гр. Варна, за възобновяване на наказателното производство по нохд № 352/2009 г., на Районен съд Девня. Има за предмет влязлата в сила присъда № 36/10.05.2010 г. Основанието за направеното искане, е по чл. 423, ал. 1 НПК - осъденият не е участвал в наказателното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, направеното искане за неоснователно. Върховният касационен съд, като обсъди доводите в искането, за да се произнесе, взе в пред вид следното: С посочената влязла в сила присъда, осъденият Д. Й. А., е бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2 и т. 5 НК и осъден на четири години лишаване от свобода при "строг" първоначален режим, в затворническо общежитие от "закрит" тип и е присъдил направените по делото разноски. Оправдал го е за част от инкриминираната сума. Върховният касационен съд счита, че искането на осъдения Д. А., за възобновяване на производството по делото, на основание чл. 423 НПК, е неоснователно. В посоченият текст от НПК, са посочени две кумулативни основания при наличието на които, може да допуснато възобновяване на наказателното производство: искането да бъде направено в шестмесечен срок от узнаването на влязлата в сила присъда и осъденият да не е участвал в наказателното производство срещу него. От данните по делото се установява, че молбата за възобновяване на наказателното дело, неправилно озаглавена като касационна жалба, е подадена в шестмесечния срок от узнаване на влязлата в сила присъда - писмо на Районна прокуратура Девин и саморъчна молба на осъдения. От друга страна обаче, осъденият А. е знаел и е участвал и в двете фази на наказателното производство водено срещу него, за извършено престъпление от "общ" характер. Това знание и участие се установява по безспорен начин от приложените на л. 71 - 74, 100 и 101 на досъдебното производство, протоколи за привличане като обвиняем и вземане мярка за неотклонение, за разпит в това му качество и за предявяване на събраните доказателства от разследването. Взета му е била и мярка за неотклонение. За съдебната фаза на производството е бил редовно призован с връчване на препис от обвинителния акт и разпореждането, за 03.10.2008 г., видно от приложената на л. 15 призовка. Същият се е явявал лично в съдебните заседания, заедно със защитник - 03.10.2008 г., 23.10.2008 г., 28.10.2008 г., 27.11.2008 г., 16.12.2008 г. и 20.01.2009 г., когато е била постановена и първоинстанционната присъда. Бил е редовно призован и за въззивното производство, в качеството му на жалбоподател - призовка на л. 22. Тъй като присъдата е била отменена и делото върнато на първоинстанционният съд за ново разглеждане, осъденият Д. А. е бил редовно призован - призовка на л. 8 и се е явил лично с адвокат в заседанието на 02.10.2009 г. Уведомен е бил за датата на следващото съдебно заседание - 13.11.2009 г., но не се е явил Впоследствие е напуснал известният адрес и се е укрил от съдебните органи, като не е могло да бъде издирен. Осъденият А. не е участвал по нататък в съдебното производство, тъй като е напуснал посочения адрес, мярката му за неотклонение е била изменена в "задържане под стража", а данните по делото са, че е бил обявен за ОДИ с телеграма 5819/16.11.2009 г., но въпреки проведените ОИМ местонахождението му не е било установено - писмо от 25.02.2010 г. на РУ на МВР гр. Девин. Поради това, законосъобразно е даден ход на делото в негово отсъствие на 19.04.2010 г., като се е представлявал от упълномощен адвокат и постановена присъда. Следователно, А. не може да се позовава на неучастие във воденото срещу него наказателно производство, като основание за възобновяването му. Осъденият е участвал в досъдебното и част от съдебното производство след което се е укрил. Процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК е била изпълнена и той не се е явил в съдебно заседание без уважителни причини. С оглед на това и искането му на посоченото основание не следва да се уважава - чл. 423, изр. 2 НПК. Видно от данните по делото, осъденият Д. е бил предаден на българските власти с европейска заповед за арест /ЕЗРА/ от 26.04.2012 г. С нея държавата е поела гаранция единствено по чл. 421, ал. 3, изр. 2 НПК, относно срока да направа на настоящото искане. Следователно, не са налице условията на чл. 423, ал. 5 НПК, тъй като не са поети гаранции за възобновяване на делото от съда без да се преценява дали осъденият е знаел за съдебното производство срещу него. С оглед на всичко изложено, Върховният касационен съд прие, че не са налице основания, за възобновяване на производството, поради което направеното искане не следва да бъде уважено. Водим от гореизложените съображения, Върховният касационен съд, състав на 2-ро наказателно отделение