Решение № 9519 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9072/2019 г.

Решение № 9519 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9072/2019 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Община Твърдица, чрез процесуалния си представител адв. И. Такова. Жалбата е против решение № 139/25.06.2019 г., постановено по адм. дело № 185/2019 г. по описа на Административен съд – Сливен. В касационната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е недопустимо съгласно чл. 209, т. 2 от АПК, тъй като решението е постановено без надлежна страна. Моли на основание чл. 221, ал. 3 от АПК да бъде обезсилено решението, да бъде прекратено производството по делото и същото бъде препратено на компетентния и орган. Претендира разноски по делото за адвокатски хонорар за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба – "Равена лес" ООД, гр. Сливен, чрез процесуалния си представител адв. Хачадурян, с представен по делото писмен отговор, излага доводи за правилност на обжалваното решение. Твърди че постановеното първоинстанционно решение е законосъобразно и правилно. Моли жалбата срещу него да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд. Претендира разноски по делото за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на Административен съд – Сливен е валидно, допустимо и правилно. Както и, че не са налице касационни основания за неговата отмяна. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - Сливен е образувано по жалба от "Равена лес" ООД против Отказ за издаване на разрешение за сеч на кмета на Община Твърдица, обективиран в писмо изх. № 26-00-113-/2 от 03.04.2019 г. Същият е постановен по заявление на "Равена лес" ООД с вх. № 26-00-113/26.03.2019 г. до кмета на Община Твърдица и до началника на управление "Земеделие" при Общинска администрация Твърдица да се издаде разрешение за отсичане на тополови дървета, находящи се в поземлен имот № 057001, с площ 30, 990 дка, намиращи се в землището на село Оризари, Община Твърдица, Област Сливен. С обжалваното решение № 139/25.06.2019 г. по адм. дело № 185/2019 г. на Административен съд – Сливен е обявен за нищожен постановеният от кмета на Община Твърдица Отказ за издаване на разрешение за сеч, обективиран в писмо изх. № 26-00-113-/2 от 03.04.2019 г., и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК административната преписка е изпратена на Община Твърдица за произнасяне от компетентния административен орган в обхвата на общинска администрация Твърдица, определен по чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ. За да постанови този резултат съдът е счел, че атакуваният административен отказ е нищожен, защото е издаден от некомпетентен орган. Административният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 3 от Закон за опазване на селскостопанското имущество /ЗОСИ/, разрешение за отсичане и изкореняване на по-голям брой дървета и на лозя над 1 декар се дава от началника на управление "Земеделие" при общинската администрация въз основа на писмена молба и при наличие на крайно уважителни причини. Първоинстанционният съд е счел, че атакуваният административен акт следва да бъде обявен за нищожен, тъй като е издаден от кмета на Община Твърдица, а не от компетентния административен орган - началника на управление "Земеделие" при общинската администрация. Така постановеното решение е правилно. Настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна, тъй като при постановяване на оспореното съдебно решение съдът правилно е тълкувал и приложил закона. Правилно първоинстанционният съд е приел, че обжалваният индивидуален административен акт е нищожен, тъй като е издаден от некомпетентен административен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 3 от ЗОСИ компетентността е на началника на управление "Земеделие" при общинската администрация, а не на кмета на Община Твърдица. Според чл. 32, ал. 4 от ЗОСИ кметът на общината е горестоящият административен орган, пред който по реда на АПК подлежи на обжалване отказа да се издаде разрешение за сеч. Неоснователни са твърденията на касатора, че той е бил ненадлежен ответник, като такава била областна дирекция /ОД/ "Земеделие", гр. Сливен. Възраженията в тази насока за неоснователни, тъй като предмет на оспорване в производството пред административния съд е бил Отказ за издаване на разрешение за сеч, обективиран в писмо изх. № 26-00-113-/2 от 03.04.2019 г. Този отказ е издаден от кмета на Община Твърдица. Според чл. 153, ал. 1 от АПК страни по делото са оспорващият "Равена лес" ООД и органът, издал административния акт - кметът на Община Твърдица. Затова надлежен ответник в първоинстанционното производство е именно касаторът, а не друг административен орган. За пълнота следва да се посочи, че дори и компетентността по искането за издаване на разрешение за сеч да е на ОД "Земеделие" - Сливен или РДГ – Сливен (каквито да твърденията на касатора), то отказът на кмета на Община Твърдица пак ще е нищожен, тъй като кметът на Община Твърдица не е имал материална компетентност при произнасянето си с посоченото писмо. По изложените съображения и при липсата на сочените в касационната жалба отменителни основания, решението като правилно, валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК е основателна претенцията на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Същите са своевременно поискани и доказани по основание и размер с представения договор за правна защита и съдействие. Поради това Община Твърдица следва да бъде осъдена да заплати на "Равена лес" ООД сумата от 850 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,