Решение № 8950 от 21.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1783/2011 г.

Решение № 8950 от 21.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1783/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стефан Ангелов Симеонов от гр. София чрез процесуалния му представител адв. Сълова срещу решение № 13675 от 16.11.2010 г. по адм. дело № 7027/2010 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение. В касационната жалба навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание чрез адвоката си поддържа жалбата. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящият състав на Върховния административен съд, петчленен състав, взе предвид следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Стефан Симеонов срещу заповед № К-9843 от 25.11.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на същия на основание на чл. 226, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 228, ал. 1, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) за допуснато нарушение на служебната дисциплина му е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от три години". Съдът е приел за установено, че жалбоподателят е извършвал преподавателска дейност във ВСУ "Черноризец Храбър" по трудов договор, за което е получил допълнителни доходи за 2007 г. и 2008 г. Приел е също така, че същият не е декларирал въобще доходите си от преподавателска дейност за 2007 г. в данъчната декларация, подадена на 06.02.2008 г., и е декларирал около 4000 лв. допълнителен доход за 2008 г. в данъчната си декларация от 04.03.2009 г., при реално получено възнаграждение от преподавателска дейност за тази година в размер на 8950 лв. Тричленният състав на Върховния административен съд е изложил съображения, че дисциплинарнонаказващият орган е провел административното производство съгласно разпоредбите на ЗМВР и правилника за неговото прилагане и законосъобразно е приел, че с поведението си държавният служител е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение. Мотивиран по този начин, съдът е отхвърлил подадената жалба като неоснователна. Решението е правилно. Неоснователни са оплакванията, изложени в касационната жалба, за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При преценката по реда на чл. 168 от АПК първоинстанционният съд е обсъдил спазването на административнопроизводствените правила при издаването на заповедта, като е направил обоснован извод, че същите не са били нарушени. Липсата на нарочен акт за образуване на дисциплинарното производство не представлява нарушение на процедурата, в какъвто смисъл са възраженията на касатора, тъй като нито в ЗМВР, нито в ППЗМВР е предвидено издаването на такъв. Несъстоятелно е и оплакването, че процесната заповед не е била подписана от дисциплинарнонаказващия орган, тъй като в кориците по делото същата е представена и приложена (на стр. 87) и авторството й не е било оспорено. Законосъобразен е изводът на тричленния състав на Върховния административен съд, че по делото се е доказало описаното в заповедта нарушение, а именно - че Стефан Симеонов не е декларирал реално получените доходи от преподавателска дейност за 2008 г. във ВСУ "Черноризец Храбър", с което е допуснал нарушение на служебната дисциплина. Следва да се отбележи, че законът изисква деклариране на доходите и имуществото, без да изключва някой от тях. За съставомерността на нарушението по чл. 228, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР е достатъчно да се установи затаяване на истината в декларацията по чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, довело до несъответствие между декларираното и притежаваното от служителя имущество и доходи, което независимо от възраженията на касатора се е доказало по делото по несъмнен начин. За конкретното нарушение в случая без значение е дали за горните доходи са били платени данъци или не, както твърди пълномощникът на касатора. Не са налице касационни основания за отмяна на решението, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК същото следва да бъде оставено в сила, поради което Върховният административен съд, петчленен състав,