Решение № 7686 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3395/2010 г.

Решение № 7686 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3395/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Константин Димитров Петров, от гр. София, чрез пълномощника му - адв. Воденичарски, против Решение № 110/7.01.2010 г. по адм. дело № 5550/2009 г. на Административен съд София - град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът - Началника на Столична РДНСК не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Останалите ответници - физически лица, чрез пълномощника си - адв. Ников, оспорват касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, при повторно разглеждане на делото, съдът е отхвърлил жалбата на касатора против Заповед № ДК-04-105/29.11.2007 г. на Началника на СРДНСК, с която е прието, че жалбата на същия срещу Разрешение за строеж /РС/ № 575/26.07.2007 г. на гл. архитект на СО за обект: "Жилищна сграда /М+6/ с магазини и подземни гаражи в УПИ VII-7,8 в кв. 176 по плана на гр. София, м. "Западно направление", е недопустима, поради което е отхвърлена. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед на началника на СРДНСК е законосъобразна, тъй като оспорващия, не е заинтересовано лице по чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, поради което и жалбата му срещу РС правилно е отхвърлена, като недопустима. Този извод е направен след констатацията, че оспорващият не е носител на правото на собственост върху терена - УПИ VII, респ. не е носител на ограничени вещни права върху него и по конкретно на претендираното вещно право на строеж. Така постановеното решение е правилно, като краен резултат. По спорния за конкретния казус въпрос, а именно има ли качеството на заинтересовано лице касаторът Константин Петров, съдът правилно е изследвал наличието на предпоставките на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, тъй като предмет на оспорване от това лице е РС № 575/26.07.2007 г. на гл. архитект на СО за строеж на нова жилищна сграда в УПИ VII, кв. 176 по плана на гр. София. При това изследване законосъобразно е констатирано, че касаторът не се е легитимирал като собственик на УПИ VII, респ. липсва легитимация, че е носител на ограничено вещно право на строеж върху него. Тази легитимация се установява от наличието на съответни писмени доказателства, признати от правото като документи, установяващи правото на собственост или други вещни права, сред които е и правото на строеж. При наличието им, съдът е длъжен да ги зачете. В случая такива доказателства липсват. Следва да се има предвид и това, че настоящето съдебно производство е административно по своя характер, като същото няма за предмет разрешаване на гражданскоправен спор кому принадлежи субективното материално право на собственост, респ. право на строеж, върху процесния УПИ VII, а е с предмет - установяване законосъобразността на оспорен административен акт. Поради тази специфика на съдебноадминистративния процес, съдът приема, или не, наличието на твърдяните вещни права, въз основа на писмени доказателства, представляващи годни титули за собственост. При спор за съществуването им и липсата на такива титули, редът за установяване на правата е общият исков ред, подсъден на гражданските съдилища. С оглед изложеното и данните по делото, настоящият състав намира, че съдът правилно е отказал да признае в полза на касатора наличието на ограничено вещно право на строеж върху УПИ VII, произтичащо от представеното копие на споразумение от 5.05.1995 г. по гр. д. № 5021/1994 г. на СРС, на основание чл. 101 от СК (отм.). Влязлото в сила решение за развод, по гр. д. № 5021/1994 г. на СРС, с което е утвърдено това споразумение, установява наличието на обикновена съсобственост, между касатора и бившата му съпруга - Даниела Станишева, върху жилищна сграда от 37 кв. м., находяща се в УПИ VII, но няма конститутивно действие. В споразумението не е казано нищо за правото на строеж върху мястото, поради което е налице спор относно учредяването му с този акт в полза на касатора. Поради това и наличието на предхождащи споразумението документи за собственост за процесния имот и сграда /която към момента е разрушена/, на името на трети лица, които имат такова конститутивно действие, вещното право на строеж на касатора не е безспорно доказано. Поради това и изводите на съда, че касаторът не е заинтересовано, по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ лице, респ., че заповедта на началника на СРДНСК е законосъобразна, са правилни. От изложеното следва, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение