Решение № 6432 от 31.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14211/2014 г.

Решение № 6432 от 31.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14211/2014 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Т. Ж., гражданин на Ирак срещу Решение № 5849 от 6.10.2014 г., постановено по админ. дело № 6377/2014 г. на Административен съд София- град (АССГ). В жалбата се поддържат твърдения за неправилност и необоснованост на съдебното решение. Посочва се, че административният акт е постановен при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, при неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства. Счита, че същият акт е издаден в противоречие с чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, както и чл. 35 и чл. 36 от АПК, като от съда не са изложени аргументи, относно страната на произход. В съдебно заседание, чрез адвокат М. А. поддържа изложените в жалбата процесуални нарушения, като посочва, че не е изследвана задълбочено и докрай ситуацията в страната на произход, в контекста на предоставянето на хуманитарен статут. Счита, че решението досежно предоставянето на хуманитарен статут се явява неправилно и ненадлежно мотивирано. Ответникът Зам. председателят на ДАБ, в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Славова оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне като неоснователна. Визира, че се касае за последваща молба за закрила, като по отношение на чужденеца не са налице данни и доказателства, които да обосновават извод за основателен страх от преследване, и същевременно да са нововъзникнали такива от съществено значение, както за личното му положение, така и за страната му на произход. Намира за правилно, това че първоинстанционният съд е потвърдил решението на административния орган, с което е отказана закрила на иракския гражданин. Посочва, че въпреки оценяването на положението в някои части на страната, като несигурно и напрегнато, не следва да се приема, че на цялата територия на страната е налице безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт, като такъв не е налице в столицата Багдад, от където произхожда жалбоподателят. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Според него решението на АССГ е обосновано от доказателствата по делото и е постановено при спазване на материалния и процесуален закон. Намира за обоснован изводът на съда, че в конкретната бежанска история не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Според него основателно и правилно от съда е отхвърлена и възможността за предоставяне на хуманитарен статут, предвид липсата на предпоставки по чл. 9 ЗУБ. Намира, че предвид това, че настоящето производство е трето по ред, съдът правилно е приел, че не са настъпили нови обстоятелства, доколкото настоящата молба се явява последваща по см. на § 1, т. 6 ДР от ЗУБ. Предвид тези съображения счита, че касационната жалба следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. С обжалваното Решение № 5849 от 6.10.2014 г., постановено по админ. дело № 6377/2014 г. от Административен съд София- град е отхвърлена жалбата на Т. Т. Ж., гражданин на Ирак, срещу Решение № 3519/14.05.2014 г. на Зам. председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 от ЗУБ и чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ е отказано да се предостави на лицето статут на бежанец и хуманитарен статут. За да потвърди оспорения административен акт решаващият съд приема, че същият е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, в съответствие с целта на закона, като са спазени материалноправните разпоредби и без да е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила. АССГ намира за правилно, че административният орган е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Посочва, че в конкретния случай, от изявленията на жалбоподателя е видно, че същият не е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. Според решаващият съд установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че жалбоподателят е бил принуден да отпътува от Ирак поради реална опасност от тежки посегателства. АССГ с оглед тълкуването на Съда на Европейските общности по дело № С-465 от 2007 г., информацията за ситуацията в Ирак и липсата на тежки и лични заплахи по отношение на жалбоподателя, стига до изводът, че не се установяват предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Преценени са и фактите, свързани с личното положение на молителя, който не е получавал лични заплахи срещу живота и личността си. В заключение решаващият съд приема, че изложените от кандидата причини за нежеланието да се върне в страната по произход, не са обусловени от страх от преследване, по смисъла на чл. 8, ал. 1 и чл. 9 от ЗУБ, поради което председателя на ДАБ, правилно е приел, че молбата е неоснователна. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са твърденията в жалбата, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи. Правилно АССГ е приел, че спрямо лицето не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Предвид събраните по делото доказателства, следва да се приеме, че по отношение на лицето не съществуват реални заплахи- той и неговите близки не са имали проблеми с властите, които да обосновават у тях основателен страх от преследване поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател за необоснованост на решението. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Обосновани са изводите на АССГ за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Предвид данните, съдържащи се в делото липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че административният орган е извършил формална преценка на ситуацията в Ирак. Видно от мотивите на обжалваният акт, ДАБ е разгледал подробно данните от последната официална справка и е мотивирал решението си именно с установеното в нея актуално положение в страната. Действително данните от справките на дирекция "Международна дейност" при ДАБ за актуалната обстановка установяват, че Организацията "Ислямска държава" завладява големи части от северен и западен Ирак и същата представлява ясна заплаха за самото съществуване на обединена иракска държава и заплаха за регионалната и международната сигурност. Независимо от наличието на сериозни рискови фактори обаче, не може да се направи извод, че цивилното лице, върнато в страната, се излага на реална опасност да претърпи тежки посегателства само поради факта на присъствието си на тази територия. Обосновано се приема, че липсват данни свободата и живота на чужденеца да са реално застрашени. Стандартите във вр. с чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, във вр. чл. 9 ЗУБ в случая не могат да бъдат приложени поради липса на данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт, с оглед личното положение на заявителя. Ситуацията в държавата Ирак е нееднородна и същата следва да се преценява в контекста на конкретната молба за закрила. Областта и града, от който идва кандидатът не е част от територията, на която се водят военни действия. Съобразно чл. 9, ал. 5 от ЗУБ хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част от държавата на произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. Фактът, че в гр. Багдад продължават да живеят останалите членове на семейството на кандидата за статут, са допълнителни аргументи срещу наличието на необходимост от търсената закрила. След като иракският гражданин не попада в рискови групи и не сочи факти за тежки и лични заплахи, отправени към живота или личността му, административният орган законосъобразно е отказал да му предостави статут. Според приетата по настоящото дело Справка от 31.03.2016 г., изготвена от Дирекция "Международна дейност" обстановката в тази част на Ирак, не следва да се приема, като достигнала границите на въоръжен конфликт. Правителството, чрез офанзивни въоръжени действия отблъсква ИД от териториите в близост до Багдад. Взети са сериозни мерки относно защита на населението в този район. С оглед на обстановката в тази част на страната и предвид това, че иракският гражданин не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход поради реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му следва извода за липса на предпоставките на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че от решаващия съд е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е извършена оценка на относимите факти и обстоятелства. Решаващият съд е обсъдил всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето, заедно с въпроса относно сигурността на страната му на произход. Мотивите за търсената закрила на лицето са идентични с тези, които са посочени по време на предходното производство. При подаването на процесната молба, която се явява последваща, по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, не се сочат нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата на произход. Изложената бежанска история на лицето не съдържа обстоятелства, обуславящи предоставяне на хуманитарен статут. В проведените интервюта жалбоподателят нееднократно е заявявал, че лично не е преследван в родината си. Същият е напуснал Ирак по причини, които не се вписват в нито едно от основанията за предоставяне на хуманитарен или бежански статут. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд- София град следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК,