Решение № 6731 от 4.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3266/2020 г.

Решение № 6731 от 4.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3266/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град София, чрез гл. юрк. Соколова против решение № 8330/23.12.2019 г. на Административен съд, София - град, постановено по адм. дело № 12595/2018 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-22220217008856-091-001/30.07.2018 г. на орган по приходите при ТД на НАП, град София, поправен с ревизионен акт за поправка /РАПРА/ № П-22221418148031-003-001/17.08.2018 г., мълчаливо потвърден от директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град София. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че с оглед разпоредбите на ЗДДС, ППЗДДС и Директива 2006/112/ЕО на Съвета, по делото не е доказано по безспорен начин транспортирането и получаването на стоките, предмет на ВОД на територията на друга държава – членка. Искането е за отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът – "Топ Брандс Дистрибюшън" ЕООД, чрез управителя си С. Николов оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Становището на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд, София - град е бил ревизионен акт, с който на "Топ Брандс Дистрибюшън" ЕООД за данъчни периоди м. 06. 2017, м. 07. 2017. и м. 11. 2017 г. са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 51 298. 68 лева и съответните лихви в размер на 4 837. 48 лева. Задълженията са резултат от декларирани за процесните периоди, но непризнати вътреобщностни доставки /ВОД/ към държави – членки на ЕС по фактури, издадени към CEDARWOOD LTD, Гърция и MILKY DISTRIBUTION LIMITED, Малта. За да отмени обжалвания РА, първоинстанционният съд е описал фактическите констатации, установени при ревизията и заключението на съдебно – счетоводната експертиза /ССчЕ/. Приел е, че ревизионният акт е издаден от компетентни орган по чл. 119, ал. 2 ДОПК и в предписаната от чл. 120, ал. 2 ДОПК форма. Въз основа на констатациите в ревизионния доклад съдът е приел, че изискванията за признаване на ВОД по чл. 7, ал. 1 във връзка с чл. 53 ЗДДС, са изпълнени. Приел, че ревизираното дружество разполага с фактура, издадена на регистриран по ДДС в друга държава членка получател, с редовен идентификационен номер по ДДС, потвърждения за получаване на стоките, международни товарителници, заверени с печат на изпращач, превозвач и получател, Packing list, подробно описани в заключението на съдебно – счетоводната експертиза. Според съда транспортните документи за разглежданите ВОД, представени от ревизираното дружество, преценявани във взаимна връзка с данъчния документ и другите, относими към доставката търговски документи, доказват според състава по безспорен начин кой е доставчикът, кой е получателят, кои са стоките, предмет на доставката, направлението и маршрута и удостоверяват, че стоката е получена на територията на друга държава членка от получател, регистриран в тази държава, с което задължението за начисляване на ДДС се прехвърля на другата територия и доставчика се освобождава от облагане в България. Доставките са декларирани във VIES декларациите на получателите по сделките. В решението е прието, че вписването на превозите по процесните доставки в системата на "Фискален контрол" не е условие по чл. 45 от ППЗДДС за доказване на ВОД. Според съда осъществяването на фискален контрол в случаите на вътреобщностна доставка на стоки с висок фискален риск е в рамките на оперативната самостоятелност на органа по приходите и се извършва по негова преценка съгласно чл. 19, ал. 1 от Наредба № Н-2 от 30 януари 2014 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на РБ и изискванията към фискалните контролни пунктове. Поради това е обосновал извод, че неоснователно от органите по приходите е разширен кръга на доказателствата за прилагане на нулевата ставка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС с такива, които не са предвидени в чл. 45 от ППЗДДС и е отменил ревизионния акт. Решението е неправилно постановено, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Принципно вярно първоинстанционният съд е посочил материалноправните предпоставки, при които по силата на чл. 53, ал. 1 ЗДДС вътреобщностните доставки /ВОД/ на стоки по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС се облагат с нулева ставка. Според легалната дефиниция ВОД е доставката на стоки, транспортирани от територията на страната до територията на друга държава членка. От постоянната практика на Съда на ЕС по тълкуване на чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО следва, че освобождаването от облагане с ДДС на вътреобщностните доставки се прилага само, когато правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че стоката е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, от която е изпратена (т. 31 от решението по дело С - 273/11). Правилно съдът е приел, че доказването на вътреобщностна доставка, се осъществява, чрез документите, определени в националния закон - чл. 45 от ППЗДДС, които са две групи: документи за доставката /чл. 45, т. 1 ППЗДДС/ и документи, удостоверяващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територия на друга държава членка /чл. 45, т. 2 ППЗДДС/. Законосъобразен в тази връзка е и изводът му, че осъществяването на фискален контрол по реда на Наредба № Н-2 от 30 януари 2014 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на РБ и изискванията към фискалните контролни пунктове не е сред доказателствата, посочени в чл. 45 от ППЗДДС. С така посоченото условие, органите по приходите недопустимо са разширили кръга на документите за доказване на ВОД. Въпреки правилността на тези изводи, съдът не е извършил дължимата проверка на материална законосъобразност на ревизионния акт по чл. 160, ал. 2 ДОПК, тъй като писмените доказателства, въз основа на които е изградил изводите си за изпълнение на условията по чл. 7, ал. 1 ЗДДС не са надлежно събрани по делото. Изводите си, че ревизираното дружество разполага с конкретни документи по чл. 45 ППЗДДС за осъществяване на доставките и траспорта на стоките до територията на Гърция и Малта, съдът е изградил въз основа на констатациите в ревизионния доклад и в заключението на вещото лице. В конкретния случай ревизията е проведена по общия ред, поради което и по аргумент за противното от чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации в ревизионния акт и ревизионния доклад, неразделна част от него не се ползват с презумпция за вярност. Тези констатации подлежат на проверка в съдебното производство чрез допустимите доказателствени средства. По делото от страна на директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", град София не са представени писмените доказателства, събрани в хода на ревизията и въз основа на които са изградени констатациите в ревизионния доклад. Представената по делото административна преписка е в обем от 36 страници и съдържа единствено заповед за възлагане на ревизия, ревизионния доклад, ревизионния акт и ревизионен акт за неговата поправка. Бездействието на страната подлежи на санкция чрез отговорността за разноски по чл. 161, ал. 3 ДОПК, но не освобождава съда от задължението да изясни спора от фактическа страна. В случая съдът не е приложил нормата на чл. 152, ал. 4 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК и не е задължил административния орган да представи всички доказателства от преписката по издаване на оспорения ревизионен акт. Заключението на съдебно – счетоводната експертиза също не може да служи като самостоятелно доказателство за установяване на условията по чл. 7, ал. 1 ЗДДС, тъй като съгласно чл. 202 от ГПК, приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК, съдът следва да го обсъди във връзка с останалите доказателства по делото. В тази връзка на ревизираното дружество, което съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК носи доказателствената тежест в процеса не са дадени указания да представи писмените доказателства, въз основа на които е изготвено експертното заключение, съответно да направи доказателствено искане за събирането им като част от административната преписка. От друга страна в хода на съдебното производство, съдът не отделил спорните от безспорните факти и не е обявил на основание чл. 155 във връзка с чл. 153 ГПК кои факти са спорни между страните и кои - безспорни и ненуждаещи се от доказване. Поради това е следвало да провери фактическите констатации в ревизионния акт и ревизионния доклад като събере документите, представени от ревизираното дружество в хода на ревизията, информацията, получена по реда на международния обмен за декларираните ВОП от получателите CEDARWOOD LTD и MILKY DISTRIBUTION LIMITED, както и доказателства от извършената насрещна проверка на "Прайм Карго БГ" ЕООД, дружеството, осъществило транспорта на стоките. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като препятстват възможността касационната инстанция да извърши проверка на фактическите установявания в решението и спазването на материалния закон. Изложеното обосновава извод за отмяна на обжалваното решение на основание чл. 221, ал. 2 АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В производството по чл. 226 АПК съдът на основание чл. 152, ал. 4 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК следва да задължи директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град София да представи административната преписка в цялост, заедно с всички събрани доказателсва в хода на ревизията, включително спорните фактури, копия от VIES декларации, 2 броя, обхващащи периода, входирани от CEDARWOOD LTD в гръцката данъчна администрация, писма за потвърждение на получена стока на територията на ЕС, придружителни фактури, стокови разписки, международни товарителници /CMR/, договори за покупко – продажба, приемо – предавателни протоколи, доказателства относно разплащания по фактурите, предоставената информация за извършени насрещни проверки на MILKY DISTRIBUTION LIMITED, както и представените в хода на извършената насрещна проверка на "Прайм Карго БГ" ЕООД документи. На "Топ Брандс Дистрибюшън" ЕООД, на основание чл. 171, ал. 4 АПК следва да се укаже да представи доказателствата, въз основа на които е изготвено заключението на съдебно - счетоводната експертиза. След събирането на посочените доказателства съдът следва да прецени законосъобразността на ревизионния акт и изпълнени ли са условията за осъществяване на ВОД по чл. 7, ал. 1 ЗДДС за признаване на нулева ставка по чл. 53 ЗДДС. С оглед изхода от спора, следва да се отмени решението и в частта за разноските. На основание чл. 226, ал. 3 АПК по разноските за настоящото касационно производство следва да се произнесе първоинстанционният съд, при съобразяване на чл. 161, ал. 3 ДОПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,