Решение № 9498 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 386/2011 г.

Решение № 9498 от 28.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 386/2011 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Съдебното производство по чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е образувано по жалба на Мохсен Ерфан Хусейнпур - гражданин на Иран, против решение № 523/06.12.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет. В жалбата се поддържа, че административното решение следва да се отмени по изложени съображения, че е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречи на материалноправни разпоредби от приложимия закон - основания за оспорване по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Ответната страна - председателя на ДАБ, не се представлява. Представител на Върховната административна прокуратура изразява становище за законосъобразност на обжалвания административен акт, считайки, че административният орган правилно не е кредитирал като достоверна бежанската история на жалбоподателя. Направено е заключение, че по преписката липсват данни, които да обоснован извод за необходимост от закрила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ. Административното производство е образувано по молба за закрила № 422/24.03.2010 г., на РПЦ - София. Задължението на органа по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ е изпълнено с даване на писмени указания и запознаването на разбирам за молителя език (фарси) с реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за правата и задълженията на лицата търсещи закрила, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. В регистрационният лист на чужденеца е декларирано иранско гражданство, етническа принадлежност - персиец, религия - православен християнин, семейно положение - женен. На 25.03.2010 г., на 27.05.2010 г. и на 10.06.2010 г., съгласно чл. 63а от ЗУБ и след предварителни покани, са проведени интервюта за изясняване бежанската история. Видно от изявленията на молителя, същият посочва, като мотиви за напускането на държавата си на произход, заниманието му с антиправителствена дейност и факта, че е противник на официално приетата религия в Иран; приемането през месец юни 2010 г. в България на християнството. Със становище от 13.07.2010 г., интервюиращият орган е направил предложение за отказ от предоставяне на закрила с мотива, че твърдяната бежанска история е неубедителна, и невярна; прието е, че кандидатът не изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, принадлежност към определена социална група, или поради изповядани убеждения. Към административната преписка е представена справка с вх. № 3634/30.11.2009 г. относно обществено-политическата обстановка в Иран, ситуацията в страната през 2009 г. и след поведените президентски избори, както и за последиците за участниците в протестните действия. Също така в справката се сочи, че се доколкото се предприемат репресивни мерки по отношение на местни християнски общности касаят предимно църковни водачи и активно изявяващи се в публичното пространство лица, но не и обикновени вярващи. Сочи се, че през последните години няма осъдени по верски причини. С обжалваното решение е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Административният орган приел, че изложената бежанска история е недостоверна. Този извод е подкрепен със следното: твърденията на чужденеца, че е изложен на реална опасност от посегателства заради участие в протести и разпространение на агитационни материали през юни 2009 г. - са недостоверни - Хусейнпур е напуснал Иран осем месеца по късно, легално; време през което не е имал проблеми; нито властите са предприели конкретни действия спрямо него. В представената бежанска история няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидатстващия. Въз основа на тези фактически констатации е направен извод за несъставомерност на хипотезите по чл. 8 и 9 на ЗУБ. При така установеното, настоящата инстанция намира, че решение № 523/06.12.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет е постановено от компетентен административен орган и в установената от закона форма, без да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при спазване на приложимия материален закон чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Пред настоящата инстанция са представени доказателства, необсъждани от административния орган, а именно - свидетелство за свето кръщение - 001308/5.06.2010 г., удостоверяващо, че Хусейнпур е приел християнската вяра; както и съдебна присъда от 11.07.2010 г., издадена от Революционния съд - Техеран - по силата на която жалбоподателят е осъден задочно на 12 години затвор за разпространение на позиви срещу режима и незаконна пропаганда, подстрекаване на група хулигани против Ислямската република Иран; обида на държавни служители. В присъдата се сочи, че съгласно Наказателния закон - вината на обвиняемия е очевидна и безспорна, поради "неявяване пред наказателния съд първа степен". Предвид представените писмени доказателства от жалбоподателят, имащи отношение към основанията за предоставяне на статут по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, съдът намира, че решението следва да се отмени, а производството да се върне на административният орган, който следва обсъди и тези доказателства относно релевантен за спора факт - дали издадената задочно присъда на Хусейнпур- не е преследване по религиозни причини и да прецени доколко тя има отношение към молбата му за предоставяне на закрила по реда на ЗУБ - заради твърденията на лицето, че е изложено на реална опасност посегателства заради участие в протести и разпространение на агитационни материали, през месец юни 2009 г. . Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение,