Решение № 13293 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2144/2010 г.

Решение № 13293 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2144/2010 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на юрк. Кр. Койчев, в качеството му на пълномощник на директора на СДВР против решение № 106 от 4.12.2009 г., постановено по адм. д. № 2776/2009 г. от Административен съд София - град. В жалбата се мотивират отменителни основания на чл. 209, т. 3 - нарушения на материалния закон и се иска отмяна на първоинстанционното решение.

Ответната страна - Славчо Димитров Мандралиев, в представени от пълномощника му писмени бележки, оспорва основателността на касационната жалба, като моли съда да остави в сила обжалвания съдебен акт.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, III отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалбата на касатора против заповед № з-4527 от 26.03.2009 г. на директора на СДВР, с която на основание чл. 224, ал. 1, т. 1 и т. 2 и 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР вр. чл. 227, ал. 1, т. 6 и т. 11 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 12 месеца. Съдът, въз основа на подробен анализ на събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства е приел оспорения пред него административен акт за неправилен, тъй като при издаването му са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, водещи до нарушаване правото на защита на държавния служител от МВР, както и нарушения на материалния закон. Ето защо заповедта е била отменена, а ответникът - осъден да заплати направените от страната съдебни и деловодни разноски.

Решението е правилно.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за решаване на правния спор доказателства, анализирал ги е подробно и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав при следните съображения:

Правилно съдът от първата инстанция е приел, че оспорваният акт е издаден в предписаната от закона форма, от компетентния административен орган, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и на материалния закон, които водят до отмяната му.

Анализирайки писмените доказателства съдът е установил, че дисциплинарното производство е било образувано със заповед на министъра на вътрешните работи, в която е посочено, че инспектор Мандралиев - началник група "Криминална полиция" в ПУ "Триадица" от IV РУ на МВР при СДВР е извършил "тежко нарушение на служебната дисциплина" по смисъла на чл. чл. 224, ал. 2, т. 4 вр. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, с което виновно е нарушил т. 7 и т. 12 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от МВР - деяние несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители от МВР, уронващо престижа на службата, за което задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 230, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМВР. В мотивите към заповедта е посочено, че същият не е предприел необходимите мерки за "охрана на веществено доказателство по дознание ... - лек автомобил "БМВ-Х6" с ДКН ..., паркиран на ул. "Миджур" до IV РПУ - София, който на 21.11.2008 г. към 20, 38 ч. повторно противозаконно е отнет".

По това обвинение именно е проведено дисциплинарно производство, събирани са доказателства и по него Славчо Мандралиев е дал писмените си обяснения.

В същото време в оспорената заповед, фактическите и правни констатации на административния орган са съществено променени, без жалбоподателят да е бил уведомен за това, а именно:

1. извършеното от Мандралиев е в качеството му не на началник група "Криминална полиция" в ПУ "Триадица" от IV РУ на МВР при СДВР, а на "дежурен инструктиращ";

1. извършеното нарушение не представлява "тежко нарушение на служебната дисциплина" и деяние несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители от МВР, уронващо престижа на службата, за което задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение", а е "неизпълнение на служебните задължения";

1. не Мандралиев "не е предприел необходимите мерки за "охрана на веществено доказателство по дознание ... - лек автомобил "БМВ-Х6" с ДКН ..., паркиран на ул. "Миджур" до IV РПУ - София, който на 21.11.2008 г. към 20, 38 ч. повторно противозаконно е отнет", а в същност "не е осъществил контрол над служителите от ППД, изпълняващи своите задължения по охрана ..." и "не е отразил в книжката на управлявания от него служебен автомобил ... изминатия от него маршрут ... ".

1. в случая не е извършено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4, вр. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и виновно нарушение на т. 7 и т. 12 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от МВР, което е основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение", на основание чл. 230, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМВР, а е извършено нарушение на чл. 167, ал. 14 от Инструкция рег. № Iз-2295 от 8.12.1996 г. за патрулно-постовата дейност и на чл. 23, ал. 4, т. 12 от Инструкция Iз-83 от 31.08.1994 г., които представляват "нарушение на служебните задължения" по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР за налагане на по-леко наказание, а именно "порицание" за срок от 12 месеца.

1. по обвинението в нарушаване на служебните задължения Мандралиев не е дал нито писмени обяснения, нито е бил изслушван, като по този начин е било нарушено изискването на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. След като фактическите констатации са променени в хода на проверката дисциплинарно-наказващият орган е бил длъжен да уведоми за това държавния служител и да го изслуша по новите обвинения или да му даде възможност да изложи писмено възраженията си.

1. налице е образувано, със заповед на министъра на вътрешните работи, но неприключило по съответния ред, дисциплинарно производство. От доказателствата по делото е видно, че върху становището рег. № К-1113 от 25.02.2009 г., което по съществото си представлява предложение за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" на конкретния служител са поставени две - различни по смисъл резолюции. Едната от Д (т. е. "дирекция") "Инспекторат" и гласи "Да се разшири и допълни проверката. Къде и защо е бил служителя", без дата и другата - с дата 25.02.2009 г., "съгласен" без да е посочено кой и в какво качество е изразил съгласието, нито с кое точно е бил съгласен - с разширяването на проверката или с предлаганото дисциплинарно наказание.

Изложеното е достатъчно, за да се направи извод, че поведението на административния орган в случая е в разрез с основните правила на административното производство, поради което е правилен изводът на съда за допуснати съществени процедурни нарушения и за нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

Следва да се добави още, че при упражняване на правомощията си в дисциплинарното производство наказващият орган е длъжен да дава точна правна квалификация на нарушенията на служебни задължения, свързани със заеманата длъжност и регламентирани от ЗМВР, ППЗМВР, нормативните и ненормативни актове, издадени в тяхно изпълнение. Когато е извършено действие или бездействие във връзка със служебни задължения, нарушени са конкретни правила, които очертават съдържанието на служебното правоотношение, следва да се налагат наказания на онези основания, в чийто фактически състав са включени нарушенията на служебните задължения.

При отсъствието на поддържаните отменителни основания касационната инстанция приема, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Този изход на спора налага присъждане на направените по делото разноски на основание искането на пълномощника на ответника по касационната жалба и нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК. Ответникът по жалбата - СДВР - дължи заплащане на съдебните и деловодни разноски и за тази съдебна инстанция, които в случая представляват възнаграждението за един адвокат, определено по правилата на чл. 8 вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните адвокатските възнаграждения в размер на 150 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,