Решение № 12424 от 6.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7680/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Асеновград, подадена чрез процесуалния представител адв. Матеев, срещу решение 1070 от 27.05.2021 г., постановено по адм. дело 3869/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменена заповед А-2105/23.10.2019 г. на кмета на Община Асеновград и преписката е върната за ново произнасяне, както и Община Асеновград е осъдена да заплати разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението поради противоречие с материалния и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно приема, че процесният проект за подробен устройствен план /ПУП/ - план за регулация и застрояване /ПРЗ/ несъответства на решение 1636/24.10.2018 г. на Общински съвет Асеновград и в графичната му част е следвало да се отразят графичните елементи на чл. 48, ал. 2, б. в от Наредба 8 от 14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените планове /Наредба 8/2001 г./, както и че в проекта е следвало да се отрази режима на застрояване на контактните УПИ-та спрямо имотите предмет на плана, и да се изработи и парцеларен план за транспортен достъп. Излагат се и доводи за законосъобразност на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответникът И. Терзиев, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез пълномощника си адв. Терзиев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, както и претендира разноски за настоящото производство. Ответниците Община Асеновград, Областна дирекция Земеделие Пловдив, Я. Халил, С. Кадир, В. Георгиев, П. Попова, С. Попов, Й. Попов, Г. Колева, Д. Кръстев, Н. Сотирова, Н. Попова, В. Кръстева, Г. Кръстев и С. Кръстев, редовно призовани, не се явяват, не изпращат представител и не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по жалба на И. Терзиев, в качеството му на собственик на имот с идентификатор 99088.18.153, срещу заповед А-2105/23.10.2019 г. на кмета на Община Асеновград, с която на основание чл. 109, ал. 2, чл. 110, ал. 1, т. 1 и чл. 129, ал. 2 от ЗУТ е одобрен ПУП - ПРЗ за промяна предназначението на имоти с идентификатори 99088.18.164, 99088.18.162 и 99088.18.163 по кадастралната карта и кадастралните регистри на кв. Долни Воден, гр. Асеновград, като се образува УПИ XVIII 191, за склад за промишлени стоки и авточасти. Заповедта е издадена във връзка със заявление вх. 94-Я-5/30.01.2019 г. от Я. Халил и С. Кадир, в качеството им на собственици на имоти с идентификатори 99088.18.164 и 99088.18.162, както и решение 1636/24.10.2018 г. на Общински съвет Асеновград, с което е разрешено да се изработи ПУП ПРЗ за промяна на предназначението на процесните имоти, и решение 8/11.10.2018 г. на Комисия по чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на земеделската земя /ЗОЗЗ/, с която е утвърдена площадка за проектиране на обект складова база за промишлени стоки и авточасти в землището на кв. Долни Воден, гр. Асеновград. Съгласно скица 15-727344/09.10.2018 г., издадена от Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Пловдив, имот с идентификатор 99088.18.163 е общинска собственост с начин на трайно ползване за селскостопански, горски, ведомствен път, като с решение 1422 по Протокол 41/16.05.2018 г. на Общински съвет Асеновград е дадено съгласие за изготвяне на ПУП-ПРЗ за промяна на предназначението на този имот /т. I/ и е обявен имота за частна общинска собственост след приключване на процедурата по промяна на предназначението на поземлените имоти /т. II/. Цитираното решение, в частта му по т. II, е обявено за нищожно с решение 7959/22.06.2020 г. по адм. дело 1872/2020 г. по описа на ВАС. С предварителен договор от 17.09.2018 г., сключен на основание чл. 17, ал. 2, т. 3 от ЗУТ между Община Асеновград, Я. Халил и С. Кадир, последните се споразумяват за създаване на съсобствен поземлен имот. В производството пред административния съд е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която процесните имоти са неурегулирани, извън строителните граници, в неурбанизирана територия в землището на кв. Долни Воден. Установено е от вещото лице, че към процесния ПУП ПРЗ няма план схема за комуникационно-транспортната мрежа част Пътна, Организация на движение, като към проекта са приложени съгласувана план - схема за електроснабдяването, проект за водоснабдяването, но без изработена и съгласувана план-схема във връзка с чл. 128, ал. 6 от ЗУТ за водопровод и канализация, поради наличие на съществуващ уличен водопровод, както и на контактните УПИ-та не са нанесени матрици в плана за застрояване. Според вещото лице имот с идентификатор 99088.18.153, собственост на жалбоподателя, е контактен с път - имот с идентификатор 99088.18.52, за който с одобрения ПУП ПРЗ не се предвижда разширение, като се отнема по този начин най-прекия и единствен транспортен достъп в момента до имота на жалбоподателя път /имот с идентификатор 99088.18.163/. По делото е допусната и приета и допълнителна съдебно-техническа експертиза, съгласно която с процесния ПУП ПРЗ достъпът до имот с идентификатор 99088.18.153 остава от юг път тупик, около 7.00 м., съставляващ имот с идентификатор 99088.18.169, и от запад път, имот с идентификатор 99088.18.52. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че макар и според данните от преписката да са били налице фактическите основания за одобряване на процесния ПУП ПРЗ, то с последният не е решен достъпа на новообразувания УПИ от селскостопански, горски, ведомствен път имот с идентификатор 99088.18.52, и път имот с идентификатор 99088.18.152, както и не е разработена план схема за комуникационно-транспортната мрежа по чл. 108, ал. 2 от ЗУТ, което компрометира възприетата от орган регулационна част от проекта, функция на която е част застрояване от плана. Позовавайки се изцяло на заключението на вещите лица по приетите съдебно-технически експертизи, съдът приема, че проектната документация не съдържа част Пътна и със заповедта не е одобрен парцеларен план, което от своя страна е в несъответствие с решение 1636/24.10.2018 г. на Общински съвет Асеновград. Според административния съд обхватът и параметрите на одобрения ПУП с оспорената заповед не съответства на разрешените и одобрени по т. I и т. II от решение 1636/24.10.2018 г. на Общински съвет Асеновград парцеларни планове за елементите на техническата инфраструктура и техническо задание, ведно със скица предложение. Прието е от съда още, че графичната част на заповедта не съдържа означения и габарити на регулацията към имот с идентификатор 99088.18.52 от север и от запад на новообразуваното УПИ във връзка с чл. 60 от ЗУТ, като дори и в случая достъпа да не е транспортен, предвид липсата на изисквания ширината на полския път да е идентична с тази на улиците в урбанизирана територия, то са приложими чл. 60 от ЗУТ във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗУТ в частта за трасета за осигуряване на транспортен достъп чрез път с трайна настилка и необходимостта от оставяне на свободна площ за изграждане на нови или за разширяване на съществуващи улици. Прието е от съда още, че единствен достъп и лице имот с идентификатор 99088.18.153 има към съществуващ път на място имот с идентификатор 99088.18.163, тъй като от заключението на вещото лице се установява, че път имот с идентификатор 99088.18.169, общинска публична собственост, за второстепенна улица, и път имот с идентификатор 99088.18.52, общинска собственост, за селскостопански, горски, ведомствен път, на място не съществуват. Съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и предвид на това, че на контактните УПИ-та, в нарушение на Наредба 8/2001 г., не са нанесени матриците в плана за застрояване, както и с плана не се отделят площи от имотите за разширение на северния път, който следва да бъде с ширина 9 м, а не 5 м. Според административния съд за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди, имотите трябва да имат достъп до полски пътища и с ПУП само да се разширят тези пътища за сметка на имотите, сменящи предназначението, за осигуряване необходимият габарит на бъдещата комуникационно-транспортна система. Така постановеното решение е правилно като краен резултат в частта, с която е отменена като незаконосъобразна оспорената заповед, а в частта, с която е върната преписката на административния орган за ново произнасяне решението е недопустимо. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка първоинстанционният съд неправилно е приел, че съществен и релевантен за спора факт не обоснова извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Неправилно съдът приема, че обявеното за нищожно решение 1422 по протокол 41/16.05.2018 г. на Общински съвет Асеновград в частта по т. 2, няма за последица незаконосъобразността на заповед А-2105/23.10.2019 г. на кмета на Община Асеновград, тъй като първи акт е заповедта за одобряване на ПУП за промяна на предназначението на общинския път, който акт е основание за приемане на решение на общинския съвет за обявяване на имота за частна общинска собственост. В тази връзка следва да се има предвид, че това обстоятелство не променя извода на настоящата инстанция за правилност на съдебното решение като краен резултат. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с процесната заповед е одобрен ПУП ПРЗ за промяна на предназначението на поземлени имоти с идентификатори 99088.18.164, 99088.18.162 и 99088.18.163 и обединяването им в едно общо УПИ XVIII 191, за склад за промишлени стоки и авточасти, във връзка с решение на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ за утвърждаване на площадка за проектиране, с която се засягат тези три поземлени имоти. В съответствие с чл. 124а, ал. 1 от ЗУТ с решение 1636 по Протокол 48/24.10.2018 г. на Общински съвет Асеновград се разрешава изработване на процесния ПУП ПРЗ с изрично посочен начин на урегулиране на поземлените имоти по правилата на чл. 17 от ЗУТ. Доколкото урегулиране е допуснато по чл. 17 от ЗУТ и имотите, които се урегулират са съседни и се обединяват в един общ урегулиран поземлен имот, то в случая е приложима хипотезата на чл. 17, ал. 2, т. 3 от ЗУТ - обединяване на съседни неурегулирани поземлени имоти за създаване на съсобствено УПИ. За да е приложима тази хипотеза е необходимо спазването и на условията, посочени в ал. 3 и ал. 5 от същата разпоредба, а именно наличие на предварителен договор за прехвърляне на собственост между собствениците на поземлените имоти с идентификатори 99088.18.162 и 99088.18.164 и кмета на Община Асеновград - за общинския имот с идентификатор 99088.18.163, по пазарни цени. Този предварителен договор следва да предхожда издаването на заповедта за одобряване на процесния ПУП ПРЗ. Действително, в конкретния случай, като част от административната преписка, по делото е представен такъв сключен предварителен договор между кмета на Община Асеновград, С. Кадир и Я. Халил на 17.09.2018 г., т. е. преди одобряване на процесната устройствена процедура. В тази връзка следва да се има предвид обаче, съобразно данните по делото, че макар и към датата на одобряване на процесния ПУП ПРЗ да е налице формално такъв сключен договор, имот с идентификатор 99088.18.163, доколкото същият е с начин на трайно ползване за селскостопански, горски, ведомствен път, представлява публична общинска собственост, за която чл. 7, ал. 2 от ЗОбС установява забрана за разпореждане. За да е спазено изискването по чл. 17, ал. 3 от ЗУТ по отношение на процесния ПУП ПРЗ следва преди сключването на договора да е бил променен характера на общинската собственост от публична в частна чрез промяна на нейното предназначение, очертано в чл. 3, ал. 2 от ЗОбС. Такава промяна за общински имот с идентификатор 99088.18.163, не се установява по делото да е била извършена, за да се приеме, че е налице предпоставката по чл. 17, ал. 2 във връзка с ал. ал. 2, т. 3 от ЗУТ за одобряване на процесния ПУП - ПРЗ. За имот с идентификатор 99088.18.163 по делото се установява също така, че в съответствие с чл. 6, ал. 1 от ЗОбС същият не е обявен от Общински съвет Асеновград за частна общинска собственост, за да възникне за кмета на Община Асеновград право да се разпореди с него в процесната устройствена процедура, с която се създава съсобственост в хипотезата на чл. 17, ал. 2, т. 3 от ЗУТ. Това обстоятелство безспорно се установява по делото с оглед на обявената от ВАС с решение 7959/22.06.2020 г. по адм. дело 1872/2020 г. нищожност на решение 1422 по протокол 41/16.05.2018 г. на Общински съвет Асеновград в частта по т. 2, с която се обявява за частна общинска собственост поземлен имот с идентификатор 99088.18.163, след приключване на процедурата по промяна на предназначението на поземлените имоти. В тази връзка следва да се има предвид, че действително, както приема и първоинстанционния съд, актът за одобряване на ПУП за промяна на предназначението на този поземлен имот от полски път следва да предхожда решението на общинския съвет за обявяване на имота за частна общинска собственост, този акт обаче следва да обхваща само този имот, както и да не е допусната устройствената процедура в хипотезата на чл. 17, ал. 2, т. 3 от ЗУТ. Поради това одобреният със заповедта ПУП ПРЗ, обединяващ трите неурегулирани поземлени имоти в един урегулиран поземлен имот, е незаконосъобразен, тъй като не съответства на законово предвидената възможност за такава устройствена процедура в хипотезата на чл. 17, ал. 3 във връзка с чл. 17, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, както и на забраната по чл. 7, ал. 2 от ЗОбС. Настоящата съдебна инстанция намира също така, че решението в частта, с която е върната преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление вх. 94-Я-5/30.01.2019 г. от Я. Халил и С. Кадир, с изрично дадени указания от съда, е недопустимо. Това следва от една страна от липсата на възможност за разпореждане с имот - публична общинска собственост, и продължаване от административния орган на устройствената процедура, разрешена с решение 1636 по Протокол 48/24.10.2018 г. на Общински съвет Асеновград по правилата на чл. 17 от ЗУТ, доколкото в конкретния случай липсват влязъл в сила ПУП за промяна предназначението на имот с идентификатор от полски път и последващ акт по 6, ал. 1 от ЗОбС за обявяване на този имот за частна общинска собственост. От друга страна в случаите когато административното производство не е служебно, каквото безспорно е процесното, инициирано по заявление вх. 94-Я-5/30.01.2019 г. от Я. Халил и С. Кадир, в качеството им на собственици на имоти с идентификатори 99088.18.164 и 99088.18.162, и е констатирана незаконосъобразност на одобрения проект, административната преписка не следва да се връща на административния орган за ново произнасянето с указания по прилагане на закона. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Пловдив е правилно като краен резултат в частта, с която се отменя оспорената заповед и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. В частта обаче, с която се връща преписката за ново произнасяне на административния орган решението е недопустимо и като такова следва в тази част да бъде обезсилено, като въпреки, че в касационната жалба не е направен довод за това, нито искане за обезсилването в тази част, при касационната проверка на решението съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника И. Терзиев за присъждане на разноски за тази инстанция, касаторът ще следва да бъде осъден да му заплати такива в размер на 1000 лева, представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и ал. 3 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,