Решение № 369 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12992/2012 г.

Решение № 369 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12992/2012 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Белла Терра" ЕООД, с. Гостилица, община Дряново, против решение № 78/17.07.2012 г., постановено по адм. дело № 101/2011 г. по описа на Административен съд - Габрово. В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, като в тази връзка се излагат съображения, че решението е постановено по недопустима жалба до съда, тъй като не е изчерпан реда за обжалване по административен ред, който е задължителен. Според касатора, съгласно чл. 107, ал. 4 Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК), вр. чл. 4, ал. 4 Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) актът за установяване на задължение по декларация (АУЗД) подлежи на обжалване пред ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община, който упражнява правомощията на териториален директор на Националната агенция за приходите по смисъла на ДОПК. Касаторът моли съдебното решение да бъде обезсилено като недопустимо, а образуваното съдебно производство - прекратено, като подадената жалба бъде изпратена по компетентност на ръководителя на звеното за местни приходи в община Дряново. При условията на евентуалност касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Дряново, чрез своя представител, в писмен отговор изравяна становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Съдебното производство пред Административен съд - Габрово е образувано по жалба на "Белла Терра" ЕООД, с. Гостилица, община Дряново против АУЗД № 25/11.02.2011 г., издаден от мл. експерт в направление "Местни данъци и такси" при община Дряново, с който е установено задължение за данък върху недвижимите имоти към 31.12.2010 г., относно имоти по декларация по чл. 14 и чл. 17 ЗМДТ с вх. № 0412 000 035/14.06.2010 г. Срещу посочения АУЗД е подадено възражение вх. № 53 00-75/10.03.2010 г. от касатора, по което се е произнесъл кметът на община Дряново със заповед № 209/18.04.2011 г., с която е потвърдил АУЗД № 25/11.02.2011 г. С обжалваното решение на Административен съд - Габрово е отхвърлил жалбата на "Белла Терра" ЕООД, с. Гостилица, община Дряново, като е приел, че съдебното производство е допустимо, тъй като жалбата е подадена до съда след като е изчерпан реда за обжалването на този акт по административен ред пред кмета на община Дряново, съгласно изискването по чл. 156, ал. 1 ДОПК. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила. Според Административен съд - Габрово е изпълнено задължението по чл. 107, ал. 3 ДОПК за уведомяване на лицето за конкретния размер на задължението. Решаващият съд е приел, че АУДЗ е издаден съобразно специалните разпоредби по ЗМДТ и ДОПК, а данък недвижим имот и таксата битови отпадъци са начислени правилно, съобразно площта и отчетната стойност на обектите, както и предвид обстоятелството, че имотите попадат в границите на районите, където се извършват услугите - осъществявани от общината. Настоящият касационен състав намира следното по обжалваното решение: Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл. 4, ал. 3 от с. з. в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. Най-сетне, съгласно чл. 4, ал. 5 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. От друга страна, в глава ХIV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 ДОПК. В настоящия случай са определени задължения на данък върху недвижимите имоти по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК (изрично посочено в самия акт), а освен това по делото е безспорно, че не е проведено ревизионно производство по реда на глава петнадесета от ДОПК, съответно издаденият акт не представлява ревизионен акт по смисъла на чл. 108 ДОПК. В нормата на чл. 107, ал. 4 ДОПК е предвидено, че актът за установяване на задължение по декларация може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция, а както вече беше посочено по-горе, в производствата по чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, сред които е и производството по установяване на задължение за данък върху недвижимите имоти като вид местен данък, ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община осъществява функциите на териториален директор на Националната агенция за приходите. Кметът на съответната община осъществява функциите на решаващ орган, само когато задължението е установено с ревизионен акт, тъй като съгласно чл. 4, ал. 5, предложение първо ЗМДТ кметът осъществява функциите на решаващ орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 ДОПК. С оглед гореизложеното, в производството по обжалване на АУЗД за местни данъци (и местни такси, предвид препращащата разпоредба на чл. 9 ЗМДТ), издаден по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК, приложим на основание чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, компетентният орган да осъществи задължителния административен контрол е ръководителят на звеното за местни приходи при общината и с неговото произнасяне приключва производството по обжалване на АУЗД по административен ред, а за задълженото лице възниква правото да обжалва АУЗД по съдебен ред по реда и при условията на чл. 156, ал. 1 и сл. ДОПК. В конкретния случай възражението на "Белла Терра" ЕООД, с. Гостилица, община Дряново срещу АУЗД е било разгледано от некомпетентен орган - Кмета на община Дряново, който се е произнесъл със заповед № 209/18.04.2011 г. за потвърждаване на административния акт. С това произнасяне на некомпетентния орган по чл. 4, ал. 4 ЗМДТ не е проведено задължителното обжалване на АУЗД по административен ред, което е необходима предпоставка за обжалване на акта по съдебен ред. Първоинстанционният съд, предвид неизпълнение на законовите изисквания по отношение както на административното обжалване, така и на съдебното обжалване, е следвало да прекрати производството и да изпрати делото на компетентния административен орган (ръководителя на звеното за местни приходи в община Дряново) за произнасяне по възраженията на касатора против АУЗД № 25/11.02.2011 г. Незаконосъобразно Административен съд - Габрово е приел в своите мотиви, че няма никакво значение дали оспорената заповед е нищожна или незаконосъобразна, тъй като представлява акт на горестоящ административен орган, който се издава за потвърждаване на първоначалния административен акт, който от своя страна е предмет на съдебното оспорване. На първо място, административното обжалване задължително предхожда съдебното обжалване, тъй като съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ обжалването по (административен и съдебен ред) на актове, с които се установяват и събират местни данъци, се извършва по реда на ДОПК, а съгласно чл. 156, ал. 2 и 3 ДОПК ревизионният акт (в случая АУЗД) не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред или в която част подадената по административен ред жалба е уважена. Касае се за процесуална предпоставка за упражняване на правото на обжалване пред съд. От друга страна, правото на касатора да оспори АУЗД по административен ред е било нарушено, доколкото друг орган е иззел функциите на компетентния орган в тази фаза на процеса. Най-накрая, по отношение на обжалването по съдебен ред също са приложими правилата на ДОПК, уредени в глава ХIХ, предвид извършеното препращане от чл. 4, ал. 1 изр. второ ЗМДТ, а съгласно чл. 159 ДОПК съдът разглежда жалбата с участие на страните като призовава като такива решаващият орган и жалбоподателят. В случая решаващ орган се явява ръководителят на звеното за местни приходи в община Дряново, който е бил компетентен да разгледа обжалването на процесния АУЗД по административен ред, а оттук и надлежна страна (за чието конституиране съдът следи служебно - чл. 154, ал. 1 АПК) в съдебния процес пред Административен съд - Габрово. Предвид гореизложеното, налице са предпоставките на чл. 221, ал. 3, предл. 2-ро АПК за обезсилване на решение № 78/17.07.2012 г., постановено по адм. дело № 101/2011 г. по описа на Административен съд - Габрово, като се прекрати делото и препрати на ръководителя на звеното за местни приходи в община Дряново за произнасяне по възражението на "Белла Терра" ЕООД, с. Гостилица, община Дряново против АУЗД № 25/11.02.2011 г., издаден от мл. експерт в направление "Местни данъци и такси" при община Дряново. С оглед изхода на спора и направеното искане ответникът дължи направените от "Белла Терра" ЕООД, с. Гостилица, община Дряново разноски в размер на 800 лв. за пред двете съдебни инстанции. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,